Ошка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ошка област
Ош областы
Знаме
      
Герб
KyrgyzstanOsh.png
Страна Флаг на Киргизстан Киргизстан
Адм. център Ош
Площ 29 200 km²
Население (2019) 1 341 900 души
46 души/km²
Райони 7
Областен управител Накен Касиев
Ошка област в Общомедия

Ошка област (на киргизки: Ош областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 29 200 km² (4-то място по големина в Киргизстан, 14,6% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 341 900 души (най-голяма по население в Киргизстан, 21,1% от нейното население). Административен център град Ош, който е град с републиканско подчинение и административно не влиза в състава на областта. Разстояние от Бишкек до Ош 625 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Трите града в областта (без град Ош, който е с републиканско подчинение) Узген, Кара-Суу и Ноокат са признати за такива съответно през 1927, 1960 и 2003 г. Ошка област е образувана на 21 ноември 1939 г. На 27 януари 1959 г. към нея е присъединена територията на закритата Джалалабадска област, а на 14 декември 1990 г. същата е образувана вторично в старите си граници. На 13 октомври 1999 г. от 3-те западни района на Ошка област е образувана Баткенска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Ошка област заема южната част на Киргизстан. На изток граничи с Китай, на юг – с Таджикистан, на северозапад – с Узбекистан, на запад – с Баткенска област, на север – с Джалалабадска област и на североизток – с Наринска област. В тези си граници заема площ от 29 200 km² (4-то място по големина в Киргизстан, 14,6% от нейната площ, без територията на град Ош, която е 185 km²). Дължина от североизток на югозапад 300 km, ширина от северозапад на югоизток 150 km.[1]

Територията на областта е разположена в пределите на планинските системи на Западен Тяншан и Памиро-Алай. Североизточната част на областта е заета от дългите и обширни югозападни склонове на Ферганския хребет (4818 m), а на запад се простира източната периферия на Ферганската котловина, заети от множество наносни конуси и обширни заравнени предпланински пространства носещи названието „адири“. На юг се извисяват двата мощни хребета на Памиро-АлайАлайски (5051 m) и Заалайски с пик Абу Али ибн Сина (Ленин) 7124 m, (39°20′35″ с. ш. 72°52′39″ и. д. / 39.343056° с. ш. 72.8775° и. д.), най-високата точка на областта и разположената между тях обширна и високопланинска (2200 – 3500 m) Алайска долина. Ошка област е богата на полезни изкопаеми: каменни и кафяви въглища, нефт, горящи шисти, природен газ, антимон, живак, олово, каменна сол, строителни материали и др.[1]

Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3°С, а средната юлска 24 – 27°С, годишна сума на валежите 500 mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18°С, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600 mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10°С), с много малко денонощия с температура над 0°С.[1]

Речната система на Ошка област принадлежи към 3 водосборни басейна: Сърдаря (около 85%от територията на областта), Амударя (около 12%) и Тарим (около 3%). Главната река в областта е Карадаря (лява съставяща на Сърдаря), която тече от югоизток на северозапад през нея и получава многобройни притоци стичащи се от Ферганския (десни притоци) и Алайския хребет (леви притоци). На юг през Алайската долина заедно със своите къси и бурни притоци стичащи се от Алайския (5051 m) и Заалайския хребет протича река Къзълсу, от басейна Амударя, а в крайната югоизточна част на областта преминава горното течение на река Кьоксу, от басейна на Тарим.[1]

В планините до 1500 m растителността е полупустинна (пелин, ефемери, солянка) развита върху сиви почви. Нагоре, до 3000 m са разпространени сухи планински степи, а след това ливадни степи върху планински кестеняви и кафяви почви. По склоновете на Чаткалския и Ферганския хребет са развити орехово-плодни гори, съставени от диви плодови растения: гръцки орех, ябълка, шам Фъстък, бадем, череша, барбарис и др. На височина 3000 – 4000 m са развити субалпийски и алпийски пасища върху планинско ливадни почви. Животинският свят е разнообразен, като е представен от лисица, вълк, язовец, хермелин, кафява мечка, дива свиня, сърна, бодлокож, а по най-високите части – планински козел и снежен барс.[1]

Население, социално-икономически показатели[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Ошка област е наброявало 1 341 900 души (21,1% от населението на Киргизстан, без населението на град Ош, което е 270 400 души). Гъстота 46,0 души/km². Градско население 7,33%. Етнически състав: киргизи 68,65%, узбеки 27,95%, уйгури 1,01%, турци 0,99%, таджики 0,61% и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Ошка област се дели на 7 административни района, 3 града с районно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Ошка област към 1 януари 2019 г.
Административен район Площ
(km²)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Ош
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
1.Алайски 7 582 84 700 с. Гулча 21 708 91
2.Аравански 1 340 128 900 с. ААраван 26 715 26
3.Каракулджински 5 712 98 100 с. Кара Кулджа 12 000 81
4.Кара-Сууски 3 616 421 400 гр. Кара-Суу 22 900 24
5.Ноокатски 3 179 283 400 гр. Ноокат 16 600 38
6.Узгенски 3 400 267 200 гр. Узген 58 800 51
7.Чон-Алайски 4 857 30 400 с. Дороот Коргон 4 726 294

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]