Уйгури

Уйгури
	Уйгури
	Знаме на етническата група
Самоназвание	ئۇيغۇرلار, Уйғурлар, Uyghurlar
Численост и ареал
Общ брой	ок. 15 000 000
	Китай: 10 001 302; Казахстан: 223 100; Узбекистан: 55 220; Киргизстан: 49 000
Описание
Език	Уйгурски език, китайски език
Религия	сунитски ислям
Сродни групи	узбеки, тохари
	Уйгури в Общомедия

Уйгурите са тюркска народност,^[1] обитаваща главно Северозападен Китай (най-вече Синдзян-уйгурския автономен регион, познат още и като Източен Туркестан или Уйгуристан), където са преобладаваща китайска етническа група, наред с етническите китайци/народността хан) и съседните части на Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.

Брой и разпространение

Уйгурите са най-големият тюркски и вторият мюсюлмански народ след хуейте в Китай. Основната територия на тяхно заселване е в северозападната част на Китай (Източен Туркестан или Синцзян-Уйгурски автономен район) и в пограничните райони на Казахстан и Киргизстан.

Според официални китайски данни в Китай има около 11 милиона уйгури. По-голямата част от тях живеят в Източен Туркестан, където те са най-многобройният народ, съставлявайки 45% от населението на региона, а малки общности също живеят в големите градове в Източен Китай. Има и малък уйгурски анклав от около 7000 души в провинция Хунан, в югоизточната част на Китай, където те живеят от няколко века. Друга малка група (ок. 10 000 души) обитава провинция Гансу под името югури.

Извън Китай броят на уйгурите е приблизително 0,5 милиона, като те са представени в много страни, но повечето от тях живеят в онези централноазиатски страни, които са били в състава на Съветския съюз, в съседни на Китай държави – там броят им е над 300 000. От тях – 50 хиляди в Киргизстан и 20 хиляди в Узбекистан. В Турция също съществува голяма уйгурска диаспора. Уйгурски общности има и в Пакистан, ОАЕ, Германия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Швеция, Канада, САЩ, Русия, Япония, Австралия и Таджикистан.

Уйгурски диаспори могат да бъдат намерени в градове като Сидни, Пекин, Шанхай, Мека, Алма-Ата, Бишкек, Мюнхен, Душанбе и други. Уйгурските общности се характеризират с традиционна самоорганизация под формата на махала, ръководена от избрани бригадири жигит-беши. Обикновено общностите са част от уйгурски обществени организации, чиято обединителна организация от своя страна е Световният уйгурски конгрес.

История

Наред с тюркутите, уйгурите са един от най-големите и устойчиви тюркски народи в Централна Азия. В периода 460 – 545 г. уйгурските племена влизат в състава на номадското племенно обединение Руран на територията на днешна Монголия и Северозападен Китай. От 541 до 565 част от уйгурите е управлявана от белите хуни (ефталитите), заедно с голяма част от Централна Азия и Северен Китай. По-късно уйгурите са подчинени от Тюркския хаганат. Известни като хуихе ((回紇) в китайските източници, през 8 век те създават свой хаганат и изместват тюркутите.

Уйгурският каганат просъществува от 744 до 840 г. и при най-голямото си разширение достига от Каспийско море до Манджурия. Когато хаганатът е унищожен от енисейските киргизи, отделни групи уйгури мигрират към нови райони, включително днешните Синцзян и Гансу и степите на Средна Азия. В Джунгария и Таримския басейн уйгурите се смесват със завареното ираноезично население – тохари и заселилите се след тях саки и согдийци. Там те създават своя държава, т.нар. Идикутско ханство, което просъществува до 1209 г., когато е покорено от монголите на Чингис хан. След разпадането на Монголската империя повечето уйгури живеещи в областта на Синдзян стават поданици на Китай по времето на династия Цин.

Преди ислямизацията си, уйгурите били манихеи, будисти и несториани. Уйгурите, мигрирали в днешната провинция Гансу през 9 век, преминават от манихейството към тибетския будизъм и за разлика от западните си сънародници по-късно не са ислямизирани. Западната част на Таримския басейн започва да приема исляма през 10 век, но повечето уйгури в Беш Балик и Турфан са ислямизирани едва през 15 век след разрастването на Яркендското ханство (по името на град Яркенд), монголска държава с център Западен Тарим. С приемането на исляма традиционният етноним уйгури е изоставен и предшествениците на днешните уйгури започват да се наричат тюрки или мюсюлмани.

Известни личности

Някои известни уйгури са Абдурашид Хан, Аманиса Хан, Сиян Фей, Нури Туркел.

Някои известни личности с уйгурски произход са Ребия Кадир (САЩ), Дилназ Ахмадиева (Казахстан), Бакитжан Сагинтаев (Казахстан), Мурат Насиров (Русия), Джаки Шроф (Индия)