Тюркски каганат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тюркски хаганат)
Тюркски каганат
552 – 603
Територия на Тюркския каганат около 600 година
Територия на Тюркския каганат около 600 година
Континент
Столица
Официален език
РелигияТенгризъм
Предшественик
Жоужан
Ефталити
Наследник
Източнотюркски каганат
Западнотюркски каганат
Днес част от Монголия
Китай
Казахстан
Русия
Киргизстан
Узбекистан
Таджикистан
Туркменистан
Афганистан
Тюркски каганат в Общомедия

Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат е тюркско племенно обединение възникнало във Вътрешна Азия (северна Монголия) към средата на VI век. В разцвета си обхваща Централна Азия, Монголия и северен Китай (провинции Кси-Ян и Манджурия). Основан е през 552 г. от гьоктюрките начело с Бумън хан от рода Ашина.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

В началото на VI век на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на V век до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на жоужан и на тиелъ. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права в конфедерацията. Към 520 г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг.

Експанзия[редактиране | редактиране на кода]

Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, Хефталитите в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска Персия, която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя (Византия). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и огузите и през 552 г. се обявява за ил-каган (цар на царете), но скоро след това неочаквано умира.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната.

Разпадане[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му Мукан (упр. 553 – 572 г.) и брат му Истеми (упр. 552 – 575 г.). Първият приема титлата каган и поема управлението на същинската, източната част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ябгу.

След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около 580 г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до 745 г., когато се разпада окончателно и Източнотюрския хаганат. Западнотюрският хаганат престава да съществува 5 години по-рано.

В началото на VII век прабългарите населяват териториите северно от Кавказ, които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През 632 г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, прабългарите водени от Кубрат от рода Дуло, успяват да извоюват своята независимост, създавайки Стара Велика България – племенна конфедерация на прабългарските племена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]