Тибетски будизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Тибетският будизъм [1] е цялостта на будистката религиозна доктрина и съответните ѝ институции характерни за Тибет и някои региони на Хималаите, включително Монголия и Русия, северната част на Непал, Бутан и Индия (особено в Аруначал Прадеш, Ладак, Дарамсала, Лахаул и Спити в Химачал Прадеш и Сиким). Това е например държавната религия на Бутан.[2] Той също се практикува в Монголия и части на Русия (Калмикия, Бурятия, и Тува) и в Североизточен Китай. Текстове и коментари с всепризнат авторитет се съдържат в Тибетски будистки канон, така че на тибетския език се гледа като на свещен език в тези области.

Тибетският будизъм представява в света 5 традиции: Нингма, Сакя, Кагю, Джонанг и Гелугпа (произход от Кадам).

Тибетската диаспора е разпространила будизма в много западни страни (в САЩ и европейски держави), където различните традиции са придобил популярност. [3] Сред нейните най — видни представители е 14ия Далай Лама Тензин Гяцо. Броят на нейните последователи, се оценява на между десет и двадесет милиона.[4]

Ранно разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Виж също: Нингма

Установяването на будизма в Тибет е няколковековен процес, при това в продължителен контакт с индийските първоизточници. По тази причина да се смята, че ученията на Буда са стигнали там в много чист и цялостен вид. Първите сведения за за това са свързани с активността на живелия в първата половина на 7ми век крал Сонгцен Гампо (609649). Повече от век след това неговият потомък крал Трисонг Децен (756797) поканва двама велики учители - Падмасамбхава и Шантаракшита и те за първи път предават ученията на Буда в Тибет в цялата им пълнотата и това, което оставят в наследство по — късно става известно като "Старите Преводи" или школата Нингма. Първи пристига ученият Шантаракшита, ръкополага първите монаси и започва изграждането на манастира Самие недалеч от Лхаса. Той обаче среща два вида трудности, с които не успява да се справи: негодуванието на тибетската аристокрация и местните демонични енергии. Тогава кралят кани почитаният като втори Буда Падмасамбхава, наричан в Тибет Гуру Ринпоче, който се справя и с едното и с другото. Той предава тантричните медитативни методи и оставя многобрийни «Скрити съкровища» или Терми. Към края на царуването на Трисонг Децен, когато в страната са само учениците на Гуру Ринпоче и Шантаракшита, в столицата Лхаса се провежда съвет, на чийто диспути се решава от кои източници следва да се приеме Будизма, защото в Тибет имало и учители от Китай, които преподавали пътя на внезапното просветление, вероятно отговарящ на съвременния Чан или Дзен. Диспутите били безапелационно спечелени от Камалашила, ученик на Шантаракшита и оттогава насетне единствено учения дошли от Индия били приемани за автентични. Следва период от около век на разцвет на Будизма в Тибет, чийто апогей бележи царуването на третия от така почитаните Дхарма крале – Ралпачен.

Връщане на шаманизма[редактиране | редактиране на кода]

Възкачилият се след него на престола крал Лангдарма за краткото си царуване успява да разруши почти всички многобройни будистки манастири, които били вече построени из цял централен Тибет и следва дълъг период, през който се връща старата шаманска традиция на Тибет — религията Бон. Последвалите век и половина били трудни както за Дхарма, така и за Тибет, който така и не върнал силата си от времето на Трисонг Децен, а дори нямало и централизирана монархия. Манастирите били разрушени и само светските йоги поддържали приемствеността жива в семействата си. Останали също така и скритите учения — съкровища или Термите, които през следващите векове биват откривани и реализирани от еманации на ученици на Гуру Ринпоче наречени Тертони.

Новите преводи[редактиране | редактиране на кода]

През 11 век настъплението на ислямската династия на моголите в Индия допълнително ускорява преноса на ученията. Началото на периода на новите преводи или Сарма е пристигането на учения Атиша Дипанкара Шриджняна, поканен от кралското семейство Нари през 1040 г. Това също е времето на учители като Марпа Преводача, основател на Кагю, Кюнгпо Налджор основател на Шангпа Кагю, Кьон Кьончог Гялпо, основател на Сакя, Дромтонпа, ученик на Атиша и основател на Кадам и Долпопа Шераб Гялцен основал Джонанг. Някои от тях като Дрокми Лоцава, Бари Лоцава и Марпа Лоцава носят към името си тази почетна титла, която означава преводач. Докато за трите по-стари линии на Будизма в Тибет Нингма, Сакя и Кагю от централно значение са тантричните медитативни методи, то за по-късната школа Гелуг, вдъхновена най-вече от Кадам, по-типичен е Сутра подхода на постепенния път. Като основател на Гелуг се почита Дже Дзонкапа, учител на първия Далай Лама и Панчен Лама.

Нингма[редактиране | редактиране на кода]

Линията Нингма има "шест манастири — майка", въпреки че съставът на шестте се е променил с течение на времето:

Също така за отбелязване е

Кагю[редактиране | редактиране на кода]

Будисткият монах Геше Кончог Ванду чете Махаяна сутри от старо копие на Тибетския Кагю
Тибетски будистки монаси в Румтек манастир в Сиким

Ученията на линията са събрани и пренесени през единадесети век чрез трите героични пътувания на Марпа Лодзава в Индия. Там той прекарва с Наропа и още множество учители около двадесет години. Впоследствие активността на Гампопа добавя към линията ученията на Кадам за постепенния път, както и многобройни манастири. Освен, че се разраства, линията дава началото на четири големи и осем по-малки линии. Кармапа - главата на Карма Кагю, най-голямата от тези школи, е първият, който започва съзнателно да се преражда, което по-късно става типично за всички линии.

Има много Кагю манастири в Кхам, източната част на Тибет:

Цурпху, един от най-важните е в Централен Тибет, също както Ралунг и Дрикунг.

Сакя[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът Сакя е седалище на Н.Св.Сакя Тризин.

Джонанг[редактиране | редактиране на кода]

Линия започва от тибетския учител Юмо Микьо Дордже и добила разпространение и слава при Долпопа Шераб Гялцен и почитания като махасиддха Таранатха.

Гелуг[редактиране | редактиране на кода]

Вижте осн. статия Гелуг

Трите най-важни центъра на Гелугпа приемствеността, които също се наричат "великите три" Гелугпа университетски манастири на Тибет, са Ганден, Сера и Дрепунг манастири, близо до Лхаса:

Три други манастира имат особено важно регионално влияние:

Голямо духовно и историческо значение се поставя върху:

Осемте колесници[редактиране | редактиране на кода]

виж осн. статия Осемте колесници

Десет стълба[редактиране | редактиране на кода]

виж осн. статия Десет стълба

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Някога като алтернативен термин е използван "ламаизъм", който произтича от китайското лама дзяо, за да се разграничи Тибетския Будизъм от Китайския Будизъм, известен при династията Хан като фо дзяо (или будистко учение), виж По пътя на Фо. Терминът е взет от западни философи и учени, например Хегел през 1822 година (виж Lopez, Donald S. Jr.. Prisoners of Shangri-La: Tibetan Buddhism and the West. Chicago, University of Chicago Press, 1999. ISBN 0226493113. с. 6, 19f.), но е дискредитиран дотолкова доколкото предполага прекъсване между индийския и тибетския будизъм. (Conze 1993 г.).
  2. През 2007 година Доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода в Бутан отбелязва, че "Махаяна будизма е държавна религия..." и че правителството на Бутан подкрепя двете Кагю и Ниингма школи. State.gov
  3. Statistics on Religion in America Report -- The 2007 Pew Forum on Religion & Public Life Survey estimates that although Tibetan Buddhism adherents are less than 0.3 percent of the population, Buddhism has had a 0.5 net increase in reported adherents.
  4. Adherents.com estimates twenty million for Lamaism (Vajrayana/Tibetan/Tantric).
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tibetan Buddhism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лама Джампа Тайе. Пътят на Тибетския Будизъм. България, Сакя Чьолинг, 2009. с. 144.
  • Лама Говинда, Основи на тибетската мистика. Изд. Гуторанов, София.
  • Животът на Миларепа. Изд. Шамбала, София.
  • Шестте йоги на Наропа. Изд. Шамбала, София.
  • 28 тибетски медитации (Тилопа; Гампопа; Падма Карпо). Изд. Шамбала, София.
  • Карма и прераждане в Тибет (гелугпа). Изд. Шамбала, София.
  • Кончок Лундруб, Прекрасният орнамент на Трите Виждания (сакя). Изд. Шамбала, София.
  • Вангчук Дордже, ІХ Гялва Кармапа, Махамудра, побеждаваща мрака на невежеството (кагю). Изд. Шамбала, София.
  • Джампа Тайе, Скачай като тигър, движи се като костенурка. Изд. Шамбала, София.
  • Бардо. Тибетска книга на мъртвите. Изд. Шамбала, София.
  • Лама Лодьо, Бардо. Пътят на смъртта и прераждането (кагю). Изд. Шамбала, София.
  • Джампа Тайе, Диамантеното небе. Въведение в тибетския будизъм. Изд. Шамбала, София.
  • Колелото от остри оръжия — Дхармаракшита. Изд. Шамбала, София.
  • Лонгчен Рабджампа, Въведение в Дзогчен (нингма). Изд. Шамбала, София.
  • Шантидева, Пътят на бодхисатва. Изд. Шамбала, София.
  • Александра Давид-Неел. Моето пътуване до Лхаса ISBN 9789547336025

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Центрове и организации в България