Десет стълба на тибетския будизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Десет стълба)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Десет тибетци са особено изтъкнати заради основополагащата си роля в предаването на будизма в Тибет.[1]

1. Тхонми Самбхота През 619 г. е роден Тхонми Самбхота в областта Тху на Иорво Лунгу в Тибет. Той проявил изключителна интелигентност от най-ранна детска възраст и е само на петнадесет години, когато тибетския крал Сонгцен Гампо го изпратил на обучение в Индия, където момчето учило седем години. Връщайки се от Индия, Тхонми Самбхота развива и за първи път оформя тибетската писменост език, която произхожда от деванагари и други индийски езици. С това той се превръща в един от най-важните министри на крал Сонгцен Гампо.

Крал Сонгцен Гампо (569 – 650 или 617 – 650) подготвя пътя за предаването на будистките учения в Тибет. Считаният за превъплъщение на Авалокитешвара крал се жени за непалската принцеса Бхрикути и за китайската принцеса Вен Ченг, всяка от които донася по една свещена статуя на Буда Шакямуни в столицата Лхаса. Тхонми Самбхота играе важна роля в уреждането тези Буда статуи да бъдат донесени в Тибет. След това крал Сонгцен Гампо построява първите будистки храмове в Тибет и въвежда кодекс от закони, базиран върху будистки принципи. По време на неговото царуване за първи път започва писмения превод на древните будистки текстове на тибетски език.[1]

2. Вайрочана Великият тибетски преводач Вайрочана е роден в областта Ниемо в Централен Тибет по времето на крал Трисонг Децен. Вайрочана бил един от първите ръкоположени седем тибетски монаси. Падмасамбхава разпознал изключителни качества и потенциал на преводача, който е изпратен в Индия да учи с Шри Симха. Вайрочана е един от главните тримата учители, които пренасят Дзогчен ученията в Тибет.[1]

3. Кава Палцек е пряк ученик на Падмасамбхава и Шантаракшита. Той е един от най-важните автори за превода на тибетската Трипитака и Ниингма Гюбум. Според пророчеството на Падмасамбхава, Кава Палцек е бил роден в долината Пхенпо като по-късно става известен преводач. А и е един от първите седем тибетски монаси ръкоположени от Шантаракшита. Той приема Ваджраяна ученията този велик учител и след това постига безупречно ясновидство. „Кава“ означава „име на място“ и „Палцек“ означава „Планина на блясъка“.[1]

4. Чокро Луи Гялцен е ранен тибетски преводач от голямо значение и е един от 25-те главни ученици на Падмасамбхава. Той работи много близо със великите индийски учители Вималамитра, Джнанагарбха, Джинамитра и Сурендрабодхи. Той е много важен за продължаването на линията Виная (монашеска линия) в Тибет. След като постига просветление в Чивори в Централен Тибет, Чокро Луи Гялцен помога на Падмасамбхава при преписването и скриването на терма съкровищата. Великият тертон Карма Лингпа (14 век) е смятан за превъплъщение на този велик учител.[1]

5. Йеше Де е велик тибетски преводач и ученик на Падмасамбхава. Той участва в превеждането на повече от 200 текста на тибетски и бил един от великите преводачи на Тибет. Йеше Де бил известен още като Нанам Йеше Де или Цханг Йеше Де.[1]

6. Лочен Ринчен Зангпо (957 – 1055) Лочен Ринчен Зангпо бил първия преводач от новата преводаческа школа или Сарма. Преводите от късния 9-ранния 10 век, чак до и включително по времето на крал Три Ралпачен са наречени „стара школа на ранните преводи“", а по-късно вторите стават известни като “новата школа на по-късните преводи”. Новите школи са Кагю, Сакя и Гелуг, а Старите Школи се отнасят към Ниингма.[1]

Зангпо бил роден през 1957 г. в региона Нгари в Западен Тибет. На 13 г. бил ръкоположен от игумена Зангпо. Кралят на Нгари го праща в Кашмир и Индия, за да изучава будистките учения, където той се обучава с над седемдесет и пет пандити на Индия и научава много добре сутрите и тантрите. Лочен Зангпо кани в Тибет много индийски пандити в Тибет, а е и един от най-великите тибетски преводачи, които допринасят за превеждането на Канджур и Тенджур на тибетски. Неговите преводи съставят 17 тома в Канджур, 33 тома в Тенджур, и около 100 тома тантри. Също така той редактира ранните преводи. Той умира през 1055 година.[1]

7. Дромтон Гялве Джунгней (1005 – 1064) Дромтонпа е главен ученик (наричан сърдечният син) на великият индийски учител Атиша и основател на манастира Рединг в Централен Тибет. Той е роден в западната част на Тибет през 1005 година и неговото рождено име е Чофел. От ранна възраст той учи с Геше Иунг Чогон и по-късно получава обетите на упасака или послушник от Нанам Вангчук Дордже, който му дава името Гялве Джунгней. Той изучава философията Мадхямака, тантри, и други учения от Кхенпо Сецун. Изучава санскрит с великия индийски учител Смритиджнана. На тридесет години той среща Атиша в Западен Тибет и става негов ученик. На петдесет и четири годишна възраст той основава манастира Рединг. След смъртта на Атиша Дромтонпа построява ступа за неговите мощи (кудунг) и поема ръководството на учениците му. Той става втори по ред държател на традицията Кадампа, създава много текстове и умира през 1064 година.[1]

8. Нгок Лоцава Лоден Шераб (1059 – 1109) Нгок Лоцава Лоден Шераб е роден през 1059 година. На седемнадесет години той учи с Нгок Легпе Шерап, който е негов чичо. След година той заминава до Индия, за да учи с Цен Кхавоче и други велики индийски учители. Той учи с много индийски пандити в продължение на седемнадесет години и след това се завръща в Тибет през 1902 година . Става един от най-важните тибетски преводачи, например той превежда прамана (логично/обосновано познание) литературата и абхисамая-аламкара (украшение на чистата реализация) и има огромен принос за будизма в Тибет. Той преподава подробно и става вторият държател на манастира Шангп Сангпху Неутхок, който е основан през 1071 година от Нгок Лекпе Шерап – първи държател на манастира Сангпхе Неутхок. Нгок Лоцава Лоден Шераб умира през 1109 година.[1]

9. Сакя Пандита (1182 – 1251) Сакя Пандита е един от петимата предци на Сакя и е внук на Сачен Кунга Нингпо. Той става ученик на своя чичо Дракпа Гялцен. Изучава логика, езици, астрология, медицина, а също и много предмети на буда дхарма. Той овладява всичко, което му е преподадено и става един от най-известните тибетски учители и ерудити. На тридесет и три години той получава пълно монашеско ръкополагане от Панчен Сакя Шри Бхадра. На двадесет и пет години става държател на трона на линията Сакя и преподава дхарма много години. По-късно става учител на монголският император и упражнява политическа власт от името на монголите. Той е познат също като Сапан, съкратено от Сакя Пандита.[1]

10. Го-Кхупка Гхиеце – ранния 11 век Го-Кхупка Гхиеце е роден в областта Цанг Тапа на Централен Тибет и е съвременник на Марпа Лоцава. Той учи първо в Тибет и после пътува до Кашмир, Индия и Непал. Той учи със седемдесет и двама пандити и овладява санскрит и будистките учения. Превежда много ръкописи на тибетски език и допринася за усилята за превода на Канджур и Тенджур. След Лочен Ринчен Зангпо, той е един от най-важните провадачи в Новата преводаческа школа.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м [1] (ka chen bcu – The Ten Pillars of Tibetan Buddhism)

www.kagyuoffice.org