Ралпачен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Палийски канон
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Ралпачен или (още Три Ралпачен, Ралпачан, Трицу Децен) роден 806 г. или годината на кучето според аналите е 41-ви крал на Тибет, управлявал след смъртта на своя баща Садналегс или Триде Сонгцен през 815 г. до 838 г. Той бил втори от пет братя. Най-възрастният на име Лхасрас дал обетите на Будистки монах, а третият на име Лангдарма бил противник на Будизма и управлявал след смъртта на Ралпачен бил наречен в източниците „неподходящ за царуване”. Двамата по-малки братя умират още млади. [1] Ралпачен е особено важен за историята на Тибетския Будизъм и определян като един от тримата Дхарма-крале (тиб. чогял) наред със Сонгцен Гампо и Трисонг Децен.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Тибетската империя достига най-голямото си разширение под неговата власт като включва части от Китай, Индия, Непал, Хотан, Балтистан, Бружа, Гилгит, Хунза и т.н. [1] Мощта на Ралпачен бива подпомогната от умелия военачалник Жанг Бротаг. През 810 г. китайският император му изпраща писмо с молба да му върне три префектури. През 816 г. Жанг Бротаг прави двудневен набег на уйгурската столица Орду Балък. През 819 г. той атакува китайския град Янджоу в областта Ордос близо до Великата Китайска Стена. [2][3] През 821 г. по време на мирни преговори с Китай той повежда свирепа атака, която вероятно допринася към желанието на китайците за мир. [4] До храма Джокханг в Лхаса през 823 г. е издигната каменна колона с изсечен двуезичен надпис съдържащ мирния договор между двете страни и границите между тях. [5] Имало е също такава колона издигната в Китай и трета в Гугу Меру на границата (която според местното население е открадната от група френски тибетолози) [6]

В културата и Будизма[редактиране | редактиране на кода]

Крал Ралпачен е щедър поддръжник на Будизма и е считан за еманация на Ваджрапани или силата на всички Буди. Той кани много учени, преводачи и майстори занаятчии от Китай, Непал, Кашмир и Котан. Освен това той подкрепя развитието на преводите, особено на Трипитака и Тантрите, [7] но също и създаването на тибетска литература. За това особено важен е детайлния санскритско–тибетски речник наречен „Махавиутпати”, който съдържа хиляди тибетски съответствия за термини и понятия на санскрит. [6][8] Кралят постановява, че всички преводи трябва да се правят директно от санскрит.[9]

Смъртта на Ралпачен[редактиране | редактиране на кода]

Според най-широко приетата традиция кралят бил убит от двама от своите министри поддържащи Бон или старата шаманистка религия и след това поставили на трона неговия брат – също настроения против будизма Лангдарма. [10] Според други източници смъртта му е при инцидент – подхлъзване по стъпалата на крепостта Малдро, докато по-късните анали Танг твърдят, че той се разболява, губи контрол над държавните дела и по-късно умира. [11]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Vitali, Roberto (1990) Early Temples of Central Tibet, p. 17. Serindia Publications. London. ISBN 0-906026-25-3.
  2. Beckwith, Christopher I. The Tibetan Empire in Central Asia. (1987), pp. 165 – 167. Princeton University Press. ISBN 0-691-02469-3.
  3. Lee, Don Y. The History of Early Relations between China and Tibet: From Chiu t'ang-shu, a documentary survey, p. 150. (1981). Eastern Press, Bloomington, Indiana. ISBN 0-939758-00-8.
  4. Vitali, Roberto (1990) Early Temples of Central Tibet, p. 18. Serindia Publications. London. ISBN 0-906026-25-3.
  5. A Corpus of Early Tibetan Inscriptions. H. E. Richardson. Royal Asiatic Society (1985), pp. 106 – 143. ISBN 0 – 94759300/4.
  6. а б Shakabpa, Tsepon W. D. (1967). Tibet: A Political History, pp. 49 – 50. Yale University Press, New Haven & London.
  7. Tantric Glossary
  8. Ancient Tibet: Research Materials from the Yeshe De Project (1986), pp. 296-297. Dharma Publishing, California. ISBN 0-89800-146-3.
  9. Yoshinori Takeuchi, Jan van Bragt. Buddhist Spirituality. Crossroad, 1993. p. 225.
  10. Shakabpa, Tsepon W. D. (1967). Tibet: A Political History, p. 51. Yale University Press, New Haven & London.
  11. Pelliot, Paul. Histoire Ancienne du Tibet. Paris. Libraire d'amérique et d'orient. 1961, p. 133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]