Трикая
| Част от серията статии за Будизъм | |
| |
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
| Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм | |
| Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг | |
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Палийски канон Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа | |
Трикая или Трите Буда Тела е група от поучения, дадени от историческия Буда Шакямуни в рамките на третото завъртане на колелото на Дхарма. Освен във Ваджраяна понятието за Трикая е в основата на Зен будизма, например изложено от Шестият Патриарх Хуйнен в Олтарна сутра. В тези поучения се обяснява присъщата на всички чувстващи същества Буда Природата, чиито съвършени качества се изразяват като Трите Тела на Буда:
- Дхармакая (тибетски Чьоку) – тяло на истината или още тяло на явленията и отговаря на абсолютната всепроникваща истина, която е винаги и навсякъде.
- Самбогакая (тибетски Лонгку) – тяло на радостта или тяло на ползата, което се проявява като Буда форми каквито са идамите, които дават на ума на практикуващия обратна връзка с неговите собствени просветлени качества.
- Нирманакая (тибетски Тулку) - тяло на състрадателното проявление или тяло на излъчването, което реализираните същества приемат, за да бъдат от полза за всички, които имат добрата възможност да ги срещнат, например историческия Буда Шакямуни.[1]
Във Ваджраяна традициите се използва понятието
- Свабавикакая (тибетски Нгоуоникику) или Същностното Тяло на Буда, което най-често се определя като неделимостта на трите. Също така Дхармакая носи в себе си два вида мъдрост: относно това какви са нещата в същността си и относно това как те се проявяват, докато Свабавикакая е носител на два вида чистота: чиста по природата си и чиста откъм недостатъци.
Понякога се говори за Две Буда Тела: Дхармакая и Рупакая или тяло на формата, което включва Нирманакая и Самбогакая.
Калу Ринпоче дава следното обяснение: нормално чувстващите същества преживяват своето обичайно съществуване като три форми: ум, реч и тяло. При постигането на просветление отпадат всички воали на ума и тези непросветлени аспекти се преживяват съответно като Дхармакая, Самбогакая и Нирманакая. При отпадането на воала на погрешните възгледи се постига Дхармакая, при отпадането на воала на смущаващите чувства се постига Самбогакая и при отпадане на кармичния воал се постига Нирманакая.
Съдържание
Пали канон[редактиране | редактиране на кода]
Още преди Буда Паринирвана на Буда термина Дармакая е бил в употреба. Дхармакая буквално означава Тяло на истината, както и Тяло на реалността.
В Пали канона Буда казва на Васетха, че Татхагата (Буда) е Дармакая, „Тяло на истината“ или „Въплъщение на истината“, както и Дармабхута, което е „Установена истина“ и „Човек, който се е превърнал в истина“ [2] [3]
Буда се отъждествява с Дамма:
... и Буда го утешава, „Стига, Ваккали защо искате да видите това мръсно тяло? Който вижда Дамма, вижда мен, а който вижда мен вижда Дамма“ [2]
Путикая, което е „разлагащо тяло“ се отличава от вечното тяло Дамма на Буда и от тялото бодхисатва.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Welwood, John (2000). The Play of the Mind: Form, Emptiness, and Beyond, Посетен на 13 януари 2007
- ↑ Samyutta Nikaya (SN 22.87)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 172. (на руски)
- Хуйнен. Олтарна Сутра на Шестия Патриарх Хуйнен. България, Шамбала ЕООД, 1998. с. 96. (на български)
- Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424.
- Нидал, Оле. Великият Печат: безгранично пространство и радост. Възгледът Махамудра в Диамантения Път на Будизма (The Great Seal: The Mahamudra view of Diamond Way Buddhism). България, Асоциация Диамантен Път, 2004. ISBN 954-90610-3-5. с. 240.
