Гелугпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гелуг)
Jump to navigation Jump to search
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Гелуг или Гелуг-па (или Ге Луг Па, ге-луг-па, или Гелугпа), позната също като Жълтите шапки е будистка школа основана от Дже Цонкапа (1357 – 1419), философ и тибетски религиозен водач. Той установява първият манастир в Ганден, и до ден днешен Ганден Трипа е символичната глава на школата, въпреки че най-влиятелните фигури са Далай и Панчен Ламите. Съюзявайки се с монголите като мощен патрон, Гелуг се оказва най-многобройната и влиятелна будистка школа в Тибет в края на 16 век.

Лама Цонкапа[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Дже Цонкапа, основател на Гелугпа школата, върху алтар в неговия храм (неговото родно място) в Кумбум манастира, близо до Ксининг, Цинхай (Амдо), Китай. Снимка направена от писателя Марио Бионди, 7 юли, 2006

Голям привърженик на Кадампа (Ка'-дам-па) ученията, Цонкапа бил ентусиазиран поддръжник на важността на Кадам школата върху Махаяна принципа на универсално състрадание като основна духовна ориентация. Той обединява това със силен акцент върху отглеждането на задълбчено вникване в учението за пустотата, изложено от индийските учители Нагарджуна (2ри век) и Чандракирти (7ми век). Цонкапа казва, че тези два аспекта на духовния път, Състрадание и Вникване в мъдростта, трябва да се вкоренят в безрезервно желание за освобождение подтиквани от истинско чувство за себеотрицание. Той ги нарича „Трите основни аспекти на пътя“ и твърди че въз основа на тези три човек трябва да се впусне в задълбочения път на Ваджраяна будизма.

Централните учения на Гелуг школата са Етапите на пътя (Ламрим), основани върху ученията на индийски учител Атиша (ок. 11ти век) и систематичното култивиране на Гледката на пустотата. Това се обединява с медитации от Най-висшата йога тантри идам и като Гухясамаджа, Чакрасамвара, Ямантака и Калачакра, където основен фокус е прекия опит от неделимия Съюз на блаженство и пустота.

Шест коментара на Цонкапа са основния източник за ученията на Гелуг традицията, както следва:

  • Великото изложение на етапите на пътя (Лам-рим чен-мо),
  • Великото изложение на тантра (Нгаг-рим ченмо),
  • Същността на красноречието на тълкувателните и окончателните учения (Drnng-nges legs-bshad snying-po),
  • Възхвала на относителността(rTen-'brel bstodpa),
  • Ясното изложение на петте етапа на Гухясамаджа (gSang-'dus rim-lnga gsal-sgron) и
  • Златната броеница (gSer-phreng).

Всеки Гелуг манастир използва свой личен комплект от текстови коментари от различни автори, известни като монашески ръководства (Тиб. yigcha). Ученията на Цонкапа се разглеждат като защита срещу развиващите се заблуди в разбирането и практиката на Махаяна и Ваджраяна будизма. Казано е, че неговите истински последователи вземат Великата експозиция на етапите на пътя като тяхно сърдечно учение.

Школата Гелуг акцентира върху етиката и монашески дисциплина на Виная като основен елемент на духовната практика. По-специално, подчертава се необходимостта да се преследва духовна практика степенувано по последователен начин. Вероятно, Гелуг е единствената школа от Ваджраяна будизма, който предписва монашеско ръкополагане като необходима квалификация и основа в своите учители (лами). На светски хора обикновено не се разрешава да се дават посвещения, ако има учители с монашески обети в непосредствена близост. Тази дисциплина е установена от Цонгкапа като механизъм, предназначен да помогне за предотвратяване на будистките учения от дегенерация. Дже Ринпоче чрез ненадмината мъдрост и директно Възприятие на Манджушри показва на съзнателните същества виждане на това, как Ваджраяна ученията могат да се практикуват без да се компрометира „Виная“.

Една от дълбоките (но не задължително отличителни) характеристики на Гелуг традицията е тази, която учи на външно спокойствие и контролиран маниер слушателя, докато в същото време вътрешното равновесие се свързва с Двата етапа на медитиращия практик. Обяснението на Цонгкапа (следвайки Атиша) представя сутра и тантра, като взаимно допълващи се пътеки.

Манастири и държатели на линията[редактиране | редактиране на кода]

Цонкапа основава манастира Ганден през 1409 година като свое основно седалище. Той има много ученици, неговите главни ученици са Гялцаб Дже (1364 – 1431) и Кедруп Дже (1385 – 1438). Други изтъкнати ученици са Тогден Джампал Гяцо, Джамянг Чодже, Джампченпа Шераб Сенге и Гялва Гендун Друп, 'Първия' Далай Лама (1391 – 1474). След смъртта на Цонкапа, неговите учения са държани и разпространявани от Гялцаб Дже и Кедруб Дже, които били негови наследници като игумени на манастира Ганден. Все още линията е държана от Ганден Трипа – трон-притежателите на Ганден манастира – сред които настоящия притежател е Кеншур Лунгри Намгял, 101ят Ганден Трипа (а не, както често се недоразбира от Далай Лама).

Манастирът Дрепунг е основан от Джамянг Чодже, манастирът Сера е основан от Чодже Шакия Йеше и Гялва Гендун Друп основава манастира Таши Лунпо.

Манастирът Лабранг, в Ксиахе област в провинция Гансу (и в традиционно тибетската историческа област Амдо) е основан през 1709 година от първия Джамянг Цаипа, Нгаванг Цондру. Много Гелуг манастири били построени из цял Тибет както и в Китай и Монголия.

Сред основните държатели на линията Гелуг са последователните превъплъщения на Далай Лама (също често наричани с 'Гялва Ринпоче'), приемствеността на Панчен Лама, Чагкия Дордже Чанг, Нганчен Кончог Гялцен, Кииушо Тулки Тенцин Тринли, Джамянг Шепа, Пурчок Джампа Ринпоче, Джамянг Деве Дордже, Такфу Ринпоче, Качен Йеше Гялцен, последователните прераждания на Кябдже Йонгдцин Линг Ринпоче, и последователните прераждания на Кябдже Йонгцин Триджанг Ринпоче.

Ваджраяна практика в Гелуг[редактиране | редактиране на кода]

Гухясамаджа, Чакрасамвара и Ямантака са Трите основни Идам практики в линията Гелуг, въпреки че Калачакра практиката е също важна. Гухясамаджа е най-важната практика; както Далай Лама отбелязва, „има една поговорка в Гелуг: Ако някой е в движение, то е Гухясамаджа. Ако някой е тих, то е Гухясамаджа. Ако човек медитира, то трябва да бъде върху Гухясамаджа“ Ето защо, независимо дали човек се занимава с проучване или практика, Гухясамаджа трябва да бъде на фокус. "[1]

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Сонам Гяцо, който се счита, че е третото превъплъщение на Гялва Гендун Друп,[2] формира съюз с най-мощния тогава Монгол водач, Алтан Кан, през 1577 година.[3] В резултат на това той е определен като „Далай“ (превод на монголски името Гяцо, което означава океан),[4] и Гялва Гендун Друп и Гендун Гяцо посмъртно бяха признати като на 1-ви и 2-ри Далай Лама. Сонам ​​Гяцо беше много активен в проповядване сред монголите, и Гелуг традиция щяла да стане основния духовен ориентир на монголите в следващите няколко века. Това донесе на Гелугпа мощни покровители, които да ги тласкат напред към превъзходство в Тибет.[5] Гелуг-монголския съюз бил допълнително укрепен след смъртта на Сонам Гяцо, установено било че неговото въплъщение е на правнук на Алтан хан.[6]

Към края на 16ти век, след насилствените разногласията между сектите на Тибетския будизъм, Гелуг школата се очертава като доминираща. Според тибетския историк Самтен Кармаи, "Сонам Чопел[7] (1595 – 1657), касиер на Ганден двореца, бил главният архитект издигнатата школа Гелуг към политическа власт. Късно той получава титлата „деси“, което означава „регент“, която той печели чрез усилията си, за да се установи могъществото на Гелугпа".

От периода на Лоцанг Гяцо, 5-ти Далай Лама през 17-ти век, Далай Лама заемали политически контрол над централен Тибет. В хода на това царуване Джонанг школата е насилствено обърната в Гелуг традиция като наказание за измяна, заедно с някои Кагю и Нйингма манастири.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Speech to the Second Gelug Conference by the Dalai Lama (06-12-2000), retrieved 03-23-2010).
  2. McKay 2003, p. 18
  3. McKay 2003, p.18
  4. McKay 2003, p. 18
  5. McKay 2003, p. 19
  6. McKay 2003, p. 19
  7. също Сонам Чопел или Сонам Рабтен

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]