Сакя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Сакя (Сакяпа) (Тибетски: ས་སྐྱ་, wylie: Sa skya, „сива земя“) е една от четирите главни школи на Тибетския будизъм, другите са Нингма, Кагю, и Гелуг. Тя е една от т.нар. стари или Червеношапкови школи заедно с Нингма и Кагю и в същото време се числи към новите преводи (тиб. Сарма) от повторния пренос на ученията от Индия. Учителите от традицията Сакя cа известни като „Притежателите на всички Учения“ поради съхраняването през хилядолетната история на огромен брой учения. Най-известен сред четиридесет и единия пазителите на трона на Сакя е великия Сакя Пандита (1182-1251), чието тяло носело основните и второстепенни знаци на Буда.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Рисунка на основателите на будистката школа Сакя

Името Сакя (Сакяпа) („сива земя“) произлиза от уникалния сив пейзаж на Хълмовете Понпори в южната част на Тибет близо до Шигадзе. Там бил построен манастира Сакя, който бил първи манастир на тази традиция и основно седалище на тази будистка школа. През 1073 година бил построен от Кьон Кончог Гялпо.

Традицията Сакя се развива през втория период на така наречените Нови Преводи от будисткия писмен език Санскрит през късния 11 век. Той била основана от Дрогми Лоцава, който бил известен учен и преводач обучаван двадесет години в университета Викрамашила пряко под ръководството на Наропа, Ратнакарашанти, Вагишвакирти и други велики пандити на Индия.[1]

Кончог Гялпо става ученик на Дрогми по съвет на своя по-възрастен брат.[2]

Сакя била създадена от "Петте Почитани върховни Учители", започвайки с внука на Кончог Гялпо, Кунга Нйингпо, който става известен като Сачен или "Великия Сакяпа":[3]

  • Сачен Кунга Нйингпо
  • Сонам Цено
  • Драгпа Гялцен
  • Сакя Пандита
  • Чогял Пакпа

Будон Ринчендуб (1290–1364) бил важен учен и книжовник, един от най-прочутите историци на Тибет. Други знаменити учени от традицията Сакя били така наречените "Шест Украшения на Тибет:"

Трона на школата Сакя се предава по наследство между мъжките наследници на клона Сакя в семейството Кьон.

Учения[редактиране | редактиране на кода]

Сачен, първият от първите върховни учители, наследили богатството на тантрическите учения от многобройните тибетски преводачи или лоцави, които са посетили Индия: най-важните Дрогми Лоцава, Бари Лоцава и Мал Лоцава. От Дрогми идва най-великото учение на Сакя, системата Ламдрé или "Пътя и неговият плод", произтичащи от махасидха Вирупа, основана върху Хеваджра тантра. Мал Лоцава представя Сакя като езотерична Ваджрайогини духовна линия, известна като "Наро Кхачома." От Бари Лоцава идват многобройните езотерични практики, най-ранните от които са цикълът от практики, известен като Стоте садхани. Други основни приемствености, които оформят част от духовната учебна програма на Сакя, включват циклите Ваджракилая, Махакала и Гухясамаджа.

Четвъртият държател на Сакя, Сакя Пандита, който бил прочут заради своята изключителна начетеност, съставил много важни и влиятелни текстове върху сутра и тантра, включително, Изясняване на мисълта на мъдреца и Различаването на трите обета.

Основната Дхарма система на школата Сакя е Пътят и неговият резултат, който е разделен на две основни линии, които са Обяснение за събранието и Обяснение за близките ученици.

Друга главна систима на школата Сакя е Наропа Кечари обяснение за учениците.

Подшколи[редактиране | редактиране на кода]

С течение на времето се появяват две подшколи в рамките на основната линия Сакя:

  • Нгор, основана в Цанг от Нгорчен Кунга Сангпо (1382–1457). Подшколата Нгор е съсредоточена около манастира Нгор Евам Чоден. Повечето, ако не всички манастири в Индия са Нгорпа, отличаващи се от манастира Сакя Тризин.
  • Цар, основана от Царчен Лосал Гямцо (1496 – 1560 или 1502–1556).

Съществуват три манастири – "майка" на школата Сакя: манастирът Сакя, основан през 1073 година, Нгор Евам Чоден, основан през 1429 година и Пханиул Неландра в Панюл, в южната част на Лхаса, основан през 1435 година от Кунчен Ронгтен. Налендра се превръща в дом на прошепнатата линияна подшколата Цар.[4]

Феодално управление на Тибет[редактиране | редактиране на кода]

През 1264 година феодалното царуване над Тибет е дадено на Пагпа от монголският император Хубилай Хан. Сакя ламите продължили да служат като вицекрале на Тибет в интерес на императорите от Юан в продължение на 75 години след смъртта на Пагпа (1280), и те били както следва.[5]

  • Пагпа 1253-1280
  • Дхармапала Ракшита 1280-1282, d. 1287
  • Джамянг Ринчен Гялцен 1286-1303
  • Зангпо Пал 1306-1323
  • Кхацун Намка Лекпа Гялцен 1325-1341
  • Джамянг Донйо Гялцен 1341-1344
  • Лама Дампа Сонам Лотро Гялцен 1344-1347
  • Лотро Гялцен 1347-1365

Сакя днес[редактиране | редактиране на кода]

Държателят на школата Сакя, известен като Сакя Тризин ("държателя на трона на Сакя"), e винаги сред наследниците по мъжката линия на семейство Кьон. Настоящият, четиридесет и първи по ред Сакя Тризин, Нгаванг Кунга Тегчен Палбар Сампел Ванги Гялпо е роден в Цедонг през 1945 година. 41-ият Сакя Тризин е въплъщение на двама велики тибетски учители: лама Нингмапа, известен като Апонг Тертон (Орджиен Тринлей Лингпа), който е прочут заради своя цикъл на Червената Тара, и на своя дядо, 39-ия Кябгон Сакя Тризин Дхагтшул Тринлей Ринчен (1871–1936).[6] Днес той живее в Раджпур, Индия заедно със съпругата си, Дагмо Таши Лхакий, и двамата си синове: Ратна Ваджра Ринпоче и Гяна Ваджра Ринпоче. По-възрастният от тях, Ратна Ваджра Ринпоче е носител на линията и е женен за Дагмо Калден Дункий Сакя, а Гяна Ваджра Ринпоче е женен за Дагмо Сонам Палкий Сакя.

От лидерството на Кьон Кончок Гялпо (1034–1102) насетне по традиция ролята на държател на линията се наследява последователно от два клона на династията. Под-династията Дучо на Сакя преживява разделянето на два двореца, Долма Подранг и Пунцок Подранг. Сакя Тризин е глава на Долма Подранг. Н.С. Жигдал Дагчен Сакя (р. 1929) е глава на Пунцок Подранг, и живее в Сиатъл, Вашингтон, където съосновава Сакя манастир на тибетския будизъм с Дедзунг Ринпоче III, и построява първия манастир в Съединените щати. Бащата на Дагчен Сакя е предишният Сакя Тризин, Тригчен Нгаванг Тхутоб Вангчук, носител на линията Сакя, и майка му Дечен Долма. Дагчен Сакя е женен за Нейно Високопреосвещенство Дагмо Джамянг Кушо Сакя; те имат петима синове, и няколко внуци.

Движението Риме[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век великия Сакя Учител и тертон Джамянг Кхиенце Уангпо, известния Кагю учител Джамгон Конгтрул Лодро Тайе и важният Нйингма тертон Орджиен Чогюр Лингпа основават движението Риме за събирането на всички учения на всички школи, за да се преодолее разделението в приемственостите на различните тибетски будистки традиции.

Това движение все още оказва влияние върху съвременната тибетска будистка практика чрез "петте велики съкровища" на Джамгон Конгтрул Лодро Тайе и чрез "съкровището на преоткритите учения" (Ринчен Тердзод).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Luminous Lives, Stearns, Wisdom 2001
  2. , Ch. 25, Treasures of the Sakya Lineage, Tseten, Shambhala, 2008
  3. Powers, John. Introduction to Tibetan Buddhism. Snow Lion Publications. 1995. p. 382.
  4. The Circle of Bliss: Buddhist Meditational Art by John C. Huntington and Dina Bangdel. Serindia Publications. pg 42
  5. http://my.raex.com/~obsidian/Centasia2.html#Tibet
  6. Hungarian website of Sakya Trizin

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Лама Джампа Тайе. Пътят на Тибетския Будизъм. България, Сакя Чьолинг, 2009. с. 144.
  • Сакя Пандита Кунга Гялцен – Съкровищница от благозвучни слова. Прев. от тибетски Димитър Тонин. Изд. Шамбала, 1992.
  • Александър Федотов – Тибетският Сакя Пандита. Изд. Изток-Запад, 2007. ISBN 9789543213184
  • Davidson, Ronald (1992). "Preliminary Studies on Hevajra's Abhisamaya and the Lam 'bras Tshogs bshad." In Davidson, Ronald M. & Goodman, Steven D. Tibetan Buddhism: reason and revelation. State University of New York Press: Albany, N.Y. ISBN 0-7914-0786-1 pp. 107–132.
  • Powers, John. Introduction to Tibetan Buddhism. Ithaca, N.Y. USA, Snow Lion Publications, 1995. ISBN 1-55939-026-3.
  • Trichen, Chogyay. History of the Sakya Tradition, Ganesha Press, 1993

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]