Марпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марпа Чьокий Лодро
Лама, будистки учител
Марпа Чьокий Лодро 
Роден: 1012
Починал: 1097

Марпа Чьокий Лодро (1012-1097), известен като Марпа Лоцава (преводача) е носител на приемствеността на линията Кагю на Ваджраяна. Тъй като по негово време създаденото в Тибет от Падмасамбхава вече е почти напълно разрушено от шаманистите той предприема три пътувания през Хималаите до Индия. Прекарва няколко години в Непал и около шестнадесет години в тропическа Индия, среща се с множество учители, сред които централни са Наропа и Майтрипа.

Биография[редактиране | edit source]

Марпа е роден в Лходрак в южен Тибет в семейство на заможни и влиятелни земевладелци. Още като момче той се отличава със силата и непокорния си характер, но също така с голяма интелигентност и буден ум. На 12 годишна възраст започва с изучаването на санскрит и различни индийски диалекти, както и будистки дисциплини в течение на три години при лама на име Дрокми Лоцава, който е важен за възникването на традицията Сакя. След като получил най- доброто образование, което му позволяват тибетските условия той решава да се отправи в Индия и да се учи при великите будистки учители на своето време. Взема дела си от семейното наследство, превръща го в злато за да посрещне разходите по пътуването и за да осигури богати дарове за учителите, с които се среща. Остава в Непал за няколко години, където учи при Пайндапа и Читерпа, близки ученици на Наропа, като също успява да се аклиматизира след почти арктическия климат на родния си Тибет. Марпа се отправя в Индия за да се срещне с Наропа в Пулахари, получава поучения и от Джнанагарбха, Шантибхадра, по- известен като Куккурипа, Майтрипа и много други учители. Следват премеждия, включващи това, че негов завистлив спъник изхвърля в буйните води на една река всичките будистки текстове, които Марпа събрал за тези години. В крайна сметка обаче разбира, че приемствеността, кото носи е по- важна от писаните текстове.

Dharma wheel
Будистки учители,
държатели на линията Кагю
Тилопа (9881069)
Наропа (10161100)
 Майтрипа (10071077)
 Куккурипа
Марпа (10121097)
Миларепа (10521135)
 Речунгпа (10841161)
Гампопа (10791153)
Линия Карма Кагю
Кармапа
Шамарпа
 Дрогон Речен (1148-1218)
 Помдрагпа (1170-1249)
 Оргенпа (1230-1312)
 Юнгтонгпа
(1284-1365 или 1296-1376)
Джамгон Конгтрул Ринпоче

Той се връща в Тибет и там около него се събират първите му ученици- Нгоктон Чходор, Марпа Голег и Цхуртон Вангял. По това време той взима няколко съпруги, което не било необичайно за средновековен Тибет. Всички те били негови ученички, а първата му съпруга Дагмема била и високо реализиран учител. По-късно всички очаквали първородния им син Дарма Доде да поеме приемствеността на линията от своя баща. След второто му пътуване в Индия към учениците на Марпа се присъединяват Метон Цонпо и Миларепа, най-прославеният йогин, поет и просветлен учител на Тибет. Когато предприема третото си и последно преминаване на Хималаите вече е доста възрастен, но непреклонно отхвърля увещанията на близките си и заминава сам, за да получи и последните посвещения от своя гуру. След завръщането му Дарма Доде загива и приемник на линията става Миларепа, който я довежда до небивал разцвет и оставя множество ученици. Особено известни са множеството стихове, изразяващи просветлените му прозрения. Според Кагю традицията Марпа пренася съзнанието на загиналия си син в тялото на току-що умрял гълъб. Този гълъб отлита в Индия и пренася ума си в тялото на наскоро починал младеж, известен по-късно като будисткия учител Типупа (от „типху” – гълъб на местния индийски диалект), който взема своето място в по-късната история на линията. Целият живот на Марпа е отдаден на изучаване, практикуване, преподаване и превод на учението на Буда на Тибетски.

Литература[редактиране | edit source]