Шантаракшита
Шантаракшита | |
индийски философ | |
Роден |
725 г.
|
---|---|
Починал | 788 г.
|
Религия | Махаяна Риме |
Философия | |
Регион | Източна философия |
Школа | Будистка философия |
Шантаракшита в Общомедия |
Част от серията статии за |
Будизъм |
---|
Основни фигури |
Будизъм по страна и регион |
Школи |
Текстове и основни понятия |
Портал Будизъм История на Будизма |
Шантаракшита е прочут будистки учен (санскрит пандит или тибетски кемпо) от 8 век, основател на школата Йогачара – Сватантрика - Мадхямака, обединяваща традициите Мадхямака на Нагарджуна, Йогачара на Асанга и логично-епистемиологичната система на Дхармакирти. Освен това той способства за пренасянето на будистките учения и монашеската традиция Сарвастивада в Тибет, въведена в основания от него манастир Самие. Поради своя активен принос към Дхарма в Тибет го наричат и „Бодхисатва-Учител“ (тиб. Кенпо Бодхисато).
История
[редактиране | редактиране на кода]Има малко исторически сведения на Шантаракшита и те са свързани най-вече с различни жития на будистки учители. Част от историята му е обогатена на детайли през 19 век от Джамгон Джу Мипам Ринпоче, извлечени от такива източници като „Сините анали“, Бутон и Таранатха. Шантаракшита е син на краля на Захор. [1] Шантаракшита се озовава в Тибет по покана на крал Трисонг Децен малко преди 767 г. Той управлява строежа на манастира Самие и през 787 г. ръкополага в него първите монаси. След завършването му Шантаракшита остава в манастира още 13 години и според тибетските източници това е достатъчно за да се смята, че той остава там до края на живота си и не се завръща в Индия. Според други обаче поради враждебността на представителите на старата религия Бон и намесата на местни духове за известно време той напуска Тибет. Тогава той съветва краля да покани славния будистки учител Падмасамбхава, който имал свръхестествени способности да вдъхновява хората в Тибет и да подчинява местните енергии и полу-божества. [2]. Оставеното от двамата духовно наследство по-късно става известно като Нингма или „старата школата“ на фона на по-късните „нови преводи“, наречени Сарма.
Изложените от Шантаракшита философски възгледи са основните в Тибет до 15 век, когато надделява интерпретацията на Дзонкапа за Прасангика Мадхямака.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Shantarakshita & Ju Mipham (2005) pp.2 – 3
- ↑ Banerjee Архив на оригинала от 2009-03-04 в Wayback Machine.. 1982. p. 3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Banerjee, Anukul Chandra. Acaraya Santaraksita in Bulletin of Tibetology, New Series No. 3, p.1 – 5. (1982). Gangtok, Sikkim Research Institute of Tibetology and Other Buddhist Studies. [1] Архив на оригинала от 2009-03-04 в Wayback Machine.
- Blumenthal, James. The Ornament of the Middle Way: A Study of the Madhyamaka Thought of Shantarakshita. Snow Lion, (2004). ISBN 1-55939-205-3 – a study and translation of the primary Gelukpa commentary on Shantarakshita's treatise: Gyal-tsab Je's Remembering The Ornament of the Middle Way.
- Doctor, Thomas H. (trans.) Mipham, Jamgon Ju. Speech of Delight: Mipham's Commentary of Shantarakshita's Ornament of the Middle Way. Ithaca: Snow Lion Publicaions (2004). ISBN 1-55939-217-7
- Ichigō, Masamichi(ed. & tr.). Madhyamakālaṁkāra of śāntarakṣita with his own commentary of Vṛtti and with the subcommentary or Pañjikā of Kamalaśīla". Kyoto: Buneido (1985).
- Jha, Ganganath (trans.) The Tattvasangraha of Shantaraksita with the Commentary of Kamalashila. 2 volumes. First Edition: Baroda, (G.O.S. No. Lxxxiii) (1939). Reprint; Motilal Banarsidass, Delhi, (1986).
- Murthy, K. Krishna. Buddhism in Tibet. Sundeep Prakashan (1989) ISBN 81-85067-16-3.
- Prasad, Hari Shankar (ed.). Santaraksita, His Life and Work. (Collected Articles from „All India Seminar on Acarya Santaraksita“ held on August 3 – 5, 2001 at Namdroling Monastery, Mysore, Karnataka). New Delhi, Tibet House, (2003).
- Phuntsho, Karma. Mipham's Dialectics and Debates on Emptiness: To Be, Not to Be or Neither. London: RoutledgeCurzon (2005) ISBN 0-415-35252-5
- Shantarakshita (author); Jamgon Ju Mipham Gyatso (commentator); Padmakara Translation Group (translators)(2005). The Adornment of the Middle Way: Shantarakshita's Madhyamakalankara with commentary by Jamgön Mipham. Boston, Massachusetts, USA: Shambhala Publications, Inc. ISBN 1-59030-241-9 (alk. paper)
- Sodargye, Khenpo (索达吉堪布) (trans.). 中观庄严论释 (A Chinese translation of the Mipham's Commentary of Ornament of the Middle Way). online version Архив на оригинала от 2010-12-08 в Wayback Machine.