Шантаракшита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шантаракшита
индийски философ
Shantarakshita.JPG
Роден
725 г.
Починал
788 г. (63 г.)
Философия
Регион Източна философия
Школа Будистка философия
Шантаракшита в Общомедия
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда
Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Шантаракшита е прочут будистки учен (пандит) от 8 век, основател на школата Йогачара – Сватантрика-Мадхямака, обединяваща традициите Мадхямака на Нагарджуна, Йогачара на Асанга и логично-епистемиологичната система на Дхармакирти. Освен това той способства за пренасянето на будиските учения и монашеската традиция Сарвастивадин в Тибет, въведена в основания от него манастир Самие. Поради своя активен принос към Дхарма в Тибет го наричат и „Бодхисатва-Учител“ (тиб. Кхенпо Бодхисато).

История[редактиране | редактиране на кода]

Има малко исторически сведения на Шантаракшита и те са свързани най-вече с различни жития на будистки учители. Част от историята му е обогатена на детайли през 19 век од Джамгон Джу Мипам Ринпоче, извлечени от такива източници като „Сините анали“, Бутон и Таранатха. Шантаракшита е син на краля на Захор. [1] Шантаракшита се озовава в Тибет по покана на крал Трисонг Децен малко преди 767 г. Той управлява строежа на манастира Самие и през 787 г. ръкополага в него първите монаси. След завършването му Шантаракшита остава в манастира още 13 години и според тибетските източници това е достатъчно за да се смята, че той остава там до края на живота си и не се завръща в Индия. Според други обаче поради враждебността на представителите на старата религия Бон и намесата на местни духове за известно време той напуска Тибет. Тогава той съветва краля да покани славния будистки учител Падмасамбхава, който имал свръхестествени способности да вдъхновява хората в Тибет и да подчинява местните енергии и полу-божества. [2]. Оставеното от двамата духовно наследство по-късно става известно като Нингма или „старата школата“ на фона на новите преводи, наречени Сарма.

Изложените от Шантаракшита философски възгледи били основни за Тибет до 15 век, когато надделява интерпретацията на Дзонкапа за Прасангика Мадхямака.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shantarakshita & Ju Mipham (2005) pp.2 – 3
  2. Banerjee. 1982. p. 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Banerjee, Anukul Chandra. Acaraya Santaraksita in Bulletin of Tibetology, New Series No. 3, p.1 – 5. (1982). Gangtok, Sikkim Research Institute of Tibetology and Other Buddhist Studies. [1]
  • Blumenthal, James. The Ornament of the Middle Way: A Study of the Madhyamaka Thought of Shantarakshita. Snow Lion, (2004). ISBN 1559392053 – a study and translation of the primary Gelukpa commentary on Shantarakshita's treatise: Gyal-tsab Je's Remembering The Ornament of the Middle Way.
  • Doctor, Thomas H. (trans.) Mipham, Jamgon Ju. Speech of Delight: Mipham's Commentary of Shantarakshita's Ornament of the Middle Way. Ithaca: Snow Lion Publicaions (2004). ISBN 1559392177
  • Ichigō, Masamichi(ed. & tr.). Madhyamakālaṁkāra of śāntarakṣita with his own commentary of Vṛtti and with the subcommentary or Pañjikā of Kamalaśīla". Kyoto: Buneido (1985).
  • Jha, Ganganath (trans.) The Tattvasangraha of Shantaraksita with the Commentary of Kamalashila. 2 volumes. First Edition: Baroda, (G.O.S. No. Lxxxiii) (1939). Reprint; Motilal Banarsidass, Delhi, (1986).
  • Murthy, K. Krishna. Buddhism in Tibet. Sundeep Prakashan (1989) ISBN 8185067163.
  • Prasad, Hari Shankar (ed.). Santaraksita, His Life and Work. (Collected Articles from „All India Seminar on Acarya Santaraksita“ held on August 3 – 5, 2001 at Namdroling Monastery, Mysore, Karnataka). New Delhi, Tibet House, (2003).
  • Phuntsho, Karma. Mipham's Dialectics and Debates on Emptiness: To Be, Not to Be or Neither. London: RoutledgeCurzon (2005) ISBN 0415352525
  • Shantarakshita (author); Jamgon Ju Mipham Gyatso (commentator); Padmakara Translation Group (translators)(2005). The Adornment of the Middle Way: Shantarakshita's Madhyamakalankara with commentary by Jamgön Mipham. Boston, Massachusetts, USA: Shambhala Publications, Inc. ISBN 1-59030-241-9 (alk. paper)
  • Sodargye, Khenpo (索达吉堪布) (trans.). 中观庄严论释 (A Chinese translation of the Mipham's Commentary of Ornament of the Middle Way). online version