Долпопа Шераб Гялцен
| Долпопа Шераб Гялцен | |
| тибетски философ | |
 | |
| Роден |
1292 г.
|
|---|---|
| Починал | 1361 г.
|
| Религия | Тибетски будизъм Джонанг |
| Философия | |
| Регион | Източна философия |
| Школа | Будистка философия |
| Долпопа Шераб Гялцен в Общомедия | |
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
Долпопа Шераб Гялцен, (1292 – 1361),[1] известен повече просто като Долпопа е лама (тибетски будистки учител) наричан още „Буда от Долпо“. Често той е почитан като основател на традицията Джонанг на тибетския будизъм. Фактически произхода на тази линия е свързан с учителя от ранния 12 век Юмо Микьо Дордже, но тя става широко известна главно заради активността на Долпопа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден в района на Долпо в съвременен Непал. По-късно обаче, през 1309, когато е на седемнадесет той бяга от дома си в търсене на Будистки учения първоначално в Мустанг, а след това и в Тибет.[2] Долпопа става един от най-влиятелните и в същото време противоречиви тибетски учители. Първоначално монах от традицията Сакя той развива ученията известни като Шенгтонг, които са тясно свързани с индийската школа Йогачара. На него се гледа като на най-великия практукуващ и тълкувател на Калачакра или „колелото на времето“. [3] През 1314, когато е на двадесет и една години, Доппопа получава пълните монашески обети от Сонам Тракпа – абата на манастира Чьолунг и дава пред него обет никога повече да не яде плътта на заклани животни. [4] През 1321 Долпопа за първи път посещава манастира Джонанг. След това се отправя към манастира Цурпху, където за първи път се среща с третия Кармапа Рангджунг Дордже и водят обширни разговори за ученията. Изглежда почти сигурно, че третият Кармапа повлиява на Долпопа Шераб Гялцен, като например включването на метода Шенгтонг. [5] Като се изключи това той се учи изключително от линията Сакя до тридесетата си година през 1322 – повече от десетилетие в едноименния манастир.[6] След смъртта на своя гуру Йонтен Гяцо през 1327 Долпопа решава да изпълни пожеланията си да построи Ступа в чест на своя учител и така да бъде полезен за тези, които не могат да учат и медитират да натрупат заслуга в ума си.[7] През 1329 голямата Ступа бързо е построена в горен Зангден, но впоследствие тя се срутва. На следващата година в горен Зангден са положени основите за много по-голяма Ступа. Това било огромно начинание включващо многобройни работници и занаятчии. Пристигнала подкрепа от цял Тибет. През 1333 била окончателно завършена най-голямата в Тибет Ступа – Храм (Кумбум). [8] След завършването на Ступата той прекарва дълги години в уединение за медитация и учене. В крайна сметка бил всеобщо признат за един от най-големите Будистки учители на Тибет и получава множество дарове, включително злато от учителя от Сакя Тишри Кунга Гялцен и златна мандала от Кармапа Рангджунг Дордже.[9] Долпопа се оттегля от ръководството на манастира Джонанг през 1338 и определя за свой приемник Лоцава (преводача) Лодро Бал, който остава на този пост 17 години. [10]
Писмени творби
[редактиране | редактиране на кода]- Океан от окончателен смисъл.