Сърдаря

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сърдаря
Khujand.jpg
Сърдаря при град Ходжент
Relief Map of Kazakhstan.png
40.9008° с. ш. 71.758° и. д.
46.1542° с. ш. 60.8736° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан
Андижанска област
Наманганска област
Ферганска област
Ташкентска област
Сърдаринска област
Flag of Tajikistan.svg
Таджикистан
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Туркестанска област
Къзълординска област
Дължина 2212 km
Водосборен басейн 219 000 (462 000) km²
Отток 703 m³/s
Начало
Място Карадаря (лява съставяща)
Нарин (дясна съставяща)
Координати 40°54′02.87″ с. ш. 71°45′28.8″ и. д. / 40.9008° с. ш. 71.758° и. д.
Надм. височина 403 m
Устие
Място Аралско море
Координати 46°09′15.12″ с. ш. 60°52′24.96″ и. д. / 46.1542° с. ш. 60.8736° и. д.
Надм. височина 39 m
Сърдаря в Общомедия

Сърдаря (на персийски: سيردريا; на казахски: Сырдария; на таджикски: Сирдарё; на узбекски: Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоностност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан. Дължина 2212 km (с река Нарин 3019 km). Площ на водосборния басейн с действителен речен отток 219 хил.km² (с районите без повърхностен отток, но попадащи във водосборният ѝ басейн 462 хил.km²).[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборния басейн на Сърдаря обхваща около 80% от територията на Киргизстан, източните части на Узбекистан, крайните северни райони на Таджикистан и обширни части от Южен Казахстан (около 90% от територията на Къзълординска област и около 50% от Туркестанска област). Територията на водосборния басейн е удължен от югоизток на северозапад. Югоизточната му част е предимно планинска, а северозападната има равнинен характер, като тук вододелът с граничните водосборни басейни е изразен неясно. Площта на водосборния басейн на Сърдаря където има повърхностен отток е около 219 хил.km², а заедно с районите без повърхностен отток – 462 хил.km². Басейнът на Сърдаря представлява сложна плетеница от естествени и изкуствени водни течения – реки, канали и водни колектори, като дължината на каналите и колекторите значително превишава дължината на естествената речна мрежа.[1]

Течение[редактиране | редактиране на кода]

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Река Сърдаря се образува от сливането на двете съставящи я реки Карадаря (лява съставяща) и Нарин (дясна съставяща), водещи началото си от планината Тяншан, в източната част на Ферганската котловина, на 403 m н.в., при село Катартут, Андижанска област на Узбекистан. Реките Карадаря и Нарин, както и самата Сърдаря текат във Ферганската котловина по широка (3 – 5 km) заливна тераса. От околните планински хребети се стичат множество притоци: леви – Исфайрамсай, Шахимардан, Сох, Исфара, Ходжабакирган и др.; десни – Касансай, Гавасай, Чаадаксай и др., като почти никой от тях не успява да влее водите си в Сърдаря, тъй като всичките те изкуствено са разделени на множество напоителни канали, а голяма част от водите им се губят в обширните наносни конуси в подножията на планинските хребети. От реките, стичащи се във Ферганската котловина са отклонени около 700 канала, а от самата Сърдаря в пределите на долината – около 50. Най-големите канали са: от Нарин – Големия Фергански ( с допълнителна вода от Карадаря), Големия Андижански и Североферганския; от Карадаря – Андижански, Шаарихансай и Савай; от Сърдаря – Ахунбабаев. От околните планински реки в Карадаря и Сърдаря постъпва допълнително количество вода по повече от 100 колектора и канала, в т.ч. 43 в Карадаря и 45 в Сърдаря, като най-големите колектори са: Саръсу, Карагугон и Северовагдадски.

Средно течение[редактиране | редактиране на кода]

При изхода си от Ферганската котловина в района на узбекския град Бекабад Сърдаря прорязва ниските Фархадски планини, като образува Беговатските (Бекабадските) прагове, завива на северозапад, като тече през обширна, на места заблатена заливна тераса с ширина 10 – 15 km и пресича бившата полупустинна област Гладна степ. В този учакстък Сърдаря получава отдясно притоците си Ахангаран, Чирчик и Келес. От Ферхадския хидровъзел, изграден при град Бекабад наляво се отделя големия Южногладностепски напоителен канал.

Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

След изтичането си от голямото Чардаринско водохранилище започва долното течение на Сърдаря. Тук реката тече през източната периферия на пустинята Къзълкум, като получава само един приток – река Арис. Останалите малки реки, стичащи се на югозапад от хребета Каратау не достигат до Сърдаря и се губят в пустинята Мойънкум. Коритото на Сърдаря в долното ѝ течение е на по-високо ниво от обкръжаващата я местност, изпъстрено с хиляди меандри и е неустойчиво, като предизвиква чести наводнения в околните по-ниски райони. Влива се в североизточната част на Аралско море като образува делта с многочислени ръкави, протоци, езера и блата.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Оттокът на Сърдаря се формира основно в горната част на водосборният ѝ басейн. Подхранването ѝ е предимно снежно, в по-малка степен ледниково и дъждовно. Има пролетно-лятно пълноводие, от март-април до август-септември. В равнинната част на водосборният ѝ басейн режимът на оттока се нарушава, а водността ѝ намалява, за сметка на водата използвана за напояване. Среден многогодишен отток на река Нарин при град Учкурган 434 m³/sec, на река Карадаря при село Камиррават 122 m³/sec, а на Сърдаря след сливането им при село Кал 492 m³/sec, при изхода от Ферганската котловина 566 m³/sec,, след устието на река Чирчик 703 m³/sec, при град Казалинск 446 m³/sec. Средния сумарен годишен отток при изхода от планините се равнява на 37,8 km³, при Казалинск 14,1 km³, т.е. в областите с потребление на вода и изпарението се губят 23,7 km³, или 63% от водата на реката при изхода ѝ от планините.

Икономика и екология[редактиране | редактиране на кода]

С развитието на селското стопанство в СССР, реката започва да се използва изключително активно, най-вече за напояване, както и другите реки в района, което води до затруднения в определянето на основните параметри на реката. За напояването на 2,2 млн.ха земи в напоителни канали са отведени над 40 km³, а постъпващата вода по колекторите от други реки е 13 km³. Оттокът на реката се регулира от изградените по течението ѝ няколко водохранилища, най-големи от които са Кайракумското и Чардаринското с общ обем над 7 km³. На река Нарин е изградено голямото Токтогулско водохранилище (14 km³), а на Карадаря – Андижанското водохранилище (1,6 km³). Малки водохранилища са изградени и се изграждат по множество от притоците ѝ. Във водосборния басейн на Сърдаря действат 61 ВЕЦ с обща мощност 2,8 Гвт, в т.ч Чарвакската ВЕЦ на река Чирчик (0,6 Гвт) и Токтогулската ВЕЦ (1,2 Гвт). Агресивната употреба на водата на реките Сърдаря и Амударя са основната причина за намаляването на площта и разделянето на Аралско море на отделни малки водни басейни. Река Сърдаря е плавателна на отделни участъци от град Бекабад до устието.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката и в нейната долина са разположени стотици населени места, в т.ч. градовете:

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкото наименование на реката е Яксартес (Ιαξάρτης). Тя се превръща в северна граница за завоеванията на Александър Велики, който основава на нейния бряг град Александрия Есхате – сега Ходжент.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Реки в Казахстан

Източници[редактиране | редактиране на кода]