Къзълорда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Къзълорда
Қызылорда
— град —
    Герб
Жп гара Къзълорда.
Жп гара Къзълорда.
Relief Map of Kazakhstan.png
44.85° с. ш. 65.5167° и. д.
Къзълорда
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Област Къзълординска област
Площ 240 km²
Население (2016) 257 299 души
1072 души/km²
Кмет Нурлибек Налибаев
Основаване 1820
Град от 1867
Пощенски код 120000
Телефонен код +7 7242
МПС код N, 11
Официален сайт www.kyzylorda.gov.kz
Къзълорда в Общомедия

Къзълорда (на казахски: Қызылорда; в миналото наричан още Къзъл-Орда, Перовск, Ак-Мечет) е град в Казахстан, административен център на Къзълординска област‎. Разположен е в Южен Казахстан, на брега на река Сърдаря. В периода 1925 – 1929 г. е столица на Казахската АССР в състава на РСФСР. Към 2016 г. има население от 257 299 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано като крепост Ак-Мечет в границите на Кокандското ханство през 1818 година. На 28 юли 1853 г. крепостта е нападната и превзета от руски войски под командването на генерал Василий Перовский и е преименувана на форт Перовский. През декември същата година гарнизонът на крепостта успешно я отбранява, когато е обсадена от кокандски войски.[2]

Изглед от Перовск, XIX век.

През 1867 г. крепостта е превърната в град Перовск, който става уезден център на Сърдаринска област. Откриват се училища, оризища, завод за кирпич и вятърни мелници. След пускането в експлоатация на жп линията Оренбург – Ташкент, в града е построена жп гара.[2]

На 30 октомври 1917 г. в Перовск е установена съветска власт. През 1925 г. градът е преименуван на Къзъл-Орда (букв. „Червена армия“), а столицата на Казахската автономна съветска социалистическа република е преместена тук от Оренбург. През 1929 г. столицата е преместена в Алма-Ата.[2]

През 1930-те и 1940-те години населението на града значително нараства благодарение на преселници от други краища на СССР: политически изгнаници, депортирани поляци от Западна Украйна и Беларус, немци, корейци от Далечния Изток, народи от Крим и Северен Кавказ, както и евакуирани хора от завладените от Нацистка Германия региони. През 1960-те и 1970-те години заедно с хартиените, механическите и обувните заводи възникват нови съседни селища.[2]

На 17 юни 1997 г. с указ на президента на Казахстан градът е преименуван от Къзъл-Орда на Къзълорда, а с него и областта е преименувана на Къзълординска.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1897[3] 1959[3] 1970[3] 1979[3] 1989[3] 1991[3] 1999[3]
5 058 65 902 122 373 156 128 151 791 158 200 157 364
2005[3] 2007[3] 2008[3] 2009[3] 2010[3] 2011[3] 2012[3]
158 592 164 103 166 818 188 682 193 106 198 389 201 719
2013[3] 2014[3] 2015[3] 2016[1]
207 721 212 918 219 967 257 299

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етническият състав на града към 2016 г. е 92,62% казахи, 3,56% руснаци, 2,19% корейци, 0,45% татари и 1,18 други етноси.[4]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Къзълорда е студен пустинен. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 151 mm.[5]

Климатични данни за Къзълорда
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,2 21,8 31,3 39,3 41,4 44,6 46,0 44,7 42,0 35,7 26,0 17,2 46,0
Средни максимални температури (°C) −2,5 0,2 8,8 20,3 27,2 32,9 34,3 32,6 26,1 17,4 7,2 −0,4 17,0
Средни температури (°C) −6,8 −5 2,7 13,3 20,3 26,1 27,8 25,7 18,6 10,2 1,9 −4,7 10,8
Средни минимални температури (°C) −10,3 −9,2 −2,2 6,9 13,2 18,8 20,8 18,6 11,7 4,0 −2,4 −8,2 5,1
Абсолютни минимални температури (°C) −33 −33,9 −26 −8 −0,8 7,2 10,9 6,0 −1 −12,6 −25,1 −31 −33,9
Средни месечни валежи (mm) 19 15 17 16 16 10 6 4 4 10 17 17 151
Средна влажност на въздуха 78 74 65 49 41 35 34 34 40 52 70 77 54
Източник: Погода и Климат[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развита е леката промишленост, в частност хранително-вкусовата, тъй като в покрайнините на града се отглежда значително количество ориз.[6] Произвеждат се строителни материали, а в района на града се добива нефт.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]