Далечен Изток на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за географския обект. За административния окръг вижте Далекоизточен федерален окръг.

Далечен изток на Русия
на руски: /Да́льний Восто́к Росси́и/
Корякская Сопка, Камчатка
Корякская Сопка, Камчатка
Граф Амурский
Граф Амурский
Far Eastern in Russia.svg
Тип на обекта: географски район
Административна йерархия
Държава: Флаг на Русия Русия
Федерален окръг: Далекоизточен
Данни
Население: 6 226 640
Площ: 6 169 300 km2

Далечният изток на Русия е северноазиатска географска област, заета от източната част на Руската федерация, към която се отнасят водосборните басейни на реките, вливащи се в Тихия океан, а също така и Курилските, Командорските, Шантарските острови, Сахалин и остров Врангел.[1]

Заемащ 36 % от територията на Русия районът е с население, съставляващо около 5 % държавното население, като за периода 1991 – 2010 жителите са намалели с 1,8 млн (22 %).[2].

Най-старата руска карта на Далечния изток, 1701 год[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според археологическите данни през първото хилядолетие пр.н.е. по левия бряг и долното течение на Амур се заселват ловно-събирателските племена на даурите, евенките, нивхите, удегейците, орочите и нанайците. В днешния Приморски край и района на град Находка са открити свидетелства, датирани към палеолита. Полуостров Камчатка е заселена през каменната епоха от коряките, айните и ителмените. През XVII век започва руската експанзия в Сибир и през 1632 е основан град Якутск. Завоевателните мисии са предимно на казаци и един от тях – Семьон Шелковников, достига до Охотско море през 1647. Руските пътешественици Василий Поярков и Ерофей Хабаров влиза в контакт с империята Цин и е сключен Нерчинския договор, поставящ границата между двете държави по долината на река Горбица. През 1724 и 1730 Петър Велики организира две Камчатски експедиции, ръководени от Витус Беринг. Те картографират и изследват крайбрежието и междуконтиненталния пролив, достигайки Аляска. Изследванията са продължени от Степан Крашенинников, а в Камчатка са пратени заселници-старообрядци.

През XIX век отслабва могъществото на империята Цин, което води до Първа опиумна война. Заети с бойни действия на юг срещу колониалните армии на Великобритания и Франция и срещу Тайпинско въстание, китайците изоставят контрола над севера. От това се възползва Русия. През 1850 лейтенант Генадий Невелски прониква до устието на Амур и основава там военен пост на Руската империя. Генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Николай Муравьов-Амурский осигурява продоволсвтия и логистика за изграждането на първите руски селища: Иркутское, Богородское, Ново-Михайловское, Сергеевское. През 1858 е сключен Айгунски договор между Русия и Китай, по силата на който руските придобивки са признати и узаконени.

География[редактиране | редактиране на кода]

Река Амур
Езеро Джек Лондон, Магаданска област

Регионът днес граничи с Китай и КНДР на юг, Япония на югоизток и САЩ на североизток. На изток и север граничи съответно с Тихия и Северния ледовит океан. Далекоизточният федерален окръг се дели на три физико-географски дяла:

  • Североизточен Сибир – Якутия източно от Лена и Алдан;
  • Амуро-Сахалински дял – Амурска област, Еврейска Автономна область, Южен Хабаровски край, Приморски край и о. Сахалин;
  • Северен Притихоокеански дял – източна Чукотка, Магаданска област и Северен Хабаровски край, Камчатка и Курилските острови.[4][5]

Руският Далечен изток обхваща 3-часови пояса: +10, +11 и +12 UTC.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в няколко климатични пояса (4500 км), климатът на Далечния изток на Русия преминава от континентален в Якутия и Магаданска област до субтропичен мусонен на югоизток. Съществено влияние оказват студеното Приморско течение и планинския релеф. На крайбрежието целогодишно се оформят циклони, проливни няколкодневни дъждове, тайфуни и мъгли с влажност на въздуха до 90 %.

Стопанство и ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Кариера „Мир“, Якутия
Подводница „Св. Георгий Победоносец“ на ремонт
Дизелов влак Д2 на Сахалин

Географският район генерира 98% от руския добив на диаманти в мините си „Мир“, „Айхал“ и „Удачное“. Освен това се добиват и въглища, цинк, олово, калай, злато, волфрам, морски продукти и риба, соя, дървесина, флуорит, живак, апатит, титан, кварц, слюда, графит, мрамор, глина. Това определия и индустриалните отрасли, застъпени в Далечния изток – преработка на цветни метали, риболов, дърводобив, целулозно-хартиена промишленост, корабостроене. Те са ориентирани към вътрешния пазар, а това увеличава себестойността им с оглед транспортните разходи. Железопътният транспорт е основен магистрален транспорт в региона, осигуряващ 80 % от стокопреноса и около 40 % пътническия поток. Автомобилната пътна мрежа е с дължина 41,5 хил. км., броят на летищата – 107, а на пристанищата – 28.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Населени места (над 20,000 жители)
по данни 2010 – 2015 г.
Хабаровск 607 216[6] Елизово 38 643
Владивосток 603 244[7] Партизанск 37 778
Якутск 299 169[8] Лесозаводск 36 619
Комсомолск на Амур 253 030[6] Далнегорск 35 976
Благовещенск 222 192[9] Мирни 34 354[8]
Южносахалинск 192 734[7] Тинда 33 819[8]
Петропавловск Камчатски 182 711[7] Корсаков 32 860
Уссурийск 166 819[7] Холмск 28 979
Находка 156 422[7] Далнереченск 26 618
Артьом 102 405[7] Советская Гаван 25 763[6]
Магадан 94 344[7] Зея 23 966[9]
Биробиджан 74 845[7] Ленск 23 725[8]
Белогорск 67 216[9] Фокино 23 145
Нерюнгри 58 133[8] Вилючинск 21 602
Свободни 55 159[9] Оха 21 495
Арсениев 53 543[7] Алдан 21 092[8]
Спаск-Дални 42 020 Николаевск на Амур 20 274[6]
Амурск 40 803[6]
Болшой Камен 39 126

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дальний Восток России в энциклопедии Вокруг света
  2. Екатерина Мотрич: Нас становится всё меньше. //
  3. Атлас Азиатской России, Санкт-Петербург, Издание Переселенческого управления, 1914
  4. БСЭ: СССР. Физико-географические (природные) страны
  5. Н. А. Гвоздецкий, И. И. Михайлов. Физическая география СССР. Азиатская часть. Изд-е 3. М.: „Мысль“, 1978, сс. 387, 410.
  6. а б в г д Численность населения Хабаровского края по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года.. //
  7. а б в г д е ж з и Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года.. //
  8. а б в г д е Численность постоянного населения по муниципальным образованиям Республики Саха (Якутия) на 1 января 2015 года.. //
  9. а б в г Оценка численности населения по городским округам, муниципальным районам, городским и сельским поселениям Амурской области на 1 января 2015 года.. //
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дальний Восток России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.