Старообредство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Липован старообрядец

Старообредството е руска секта възникнала през втората половина на XVII век в резултат от разцепление в Руската православна църква от реформите на патриарх Никон (1652 – 1666) с поправка на книгите, предприети с подкрепата на цар Алексей Романов.

Част от духовенството и миряните отказват да приемат реформите на патриарх Никон, изразяващи се в коригиране на богослужебни книги и приемане на църковни ритуали по гръко-византийски тертип.

Най-изявените църковни историци на руската православна църква Николай Каптерев и Евгений Голубинский застъпват тезата, че т.нар. външни и формални от богослужебна гледна точка реформи на патриарх Никон Московски се необосновани същностно и неналожителни обстоятелствено и се дължат на формилистично отношение и неразбиране на православната вяра. По тази причина, съпротивата срещу тях била естествена и основателна. На практика църквата се обърнала с цялата си мощ срещу едни традиционни битовизми на руска почва, които по никакъв начин не засягали единството, но не и естеството на вярата. От друга страна обаче, старообредците се явявали пречка пред разгръщането и реализирането на цезаропапистката идея Москва – Трети Рим.

Старообрядците са обявени вън от закона през 1685 г. с указ на царевна София Алексеевна.

Старообрядците са разделени на две крила – признаващи необходимостта от изграждането и съществуването на духовенство (или т.нар. свещеническо крило) и другото доближаващо се до евангелизма крило, отричащо необходимостта от посредници между човек и Бог. Последните обитавали самостоятелни отшелнически общности по отдалечени и пусти земи като тези по крайбрежието на Бяло море.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

Старообрядците нямат единен църковен ритуал и литургийно единство. Едва в 1846 г. босненският сръбски митрополит Амвросий Попович установява старообредческа йерархия, която след октомврийската революция през 1923 г. се възприема в саратовска епархия. Официално в 1864 г. Цар Освободител легализира съществуващото паралелно старообредство посредством „Правила“, а верското преследване на старообрядството се прекратява по времето на император Николай I.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

Поместен събор на Руската православна църква от 1971 г. по съветско време признава като неканонични съборите от 1656 г. и 1667 г. с които старообредците са отлъчени от църквата. Счита се, че към 21 век числото на старообредците в Русия възлиза на около два милиона души.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]