Старообредство
Старообредството, или още Древноправославие, е същността на руската православна вяра и течение до втората половина на XVII век. Старообредците са хора, които се придържат към старите християнски ритуали.[източник? (Поискан преди 149 дни)]
В резултат от разцепление в Руската православна църква от реформите на патриарх Никон (1652 – 1666) с поправка на книгите, предприети с подкрепата на цар Алексей Романов, старообредството отпада и остава предимно за т.нар. стари вярващи. Част от духовенството и миряните отказват да приемат реформите на патриарх Никон, изразяващи се в коригиране на богослужебни книги и приемане на църковни ритуали по гръко-византийски стереотип.[източник? (Поискан преди 149 дни)]
Най-изявените църковни историци на руската православна църква Николай Каптерев и Евгений Голубинский застъпват тезата, че т.нар. външни и формални от богослужебна гледна точка реформи на патриарх Никон Московски са необосновани по същност и обстоятелствено неналожителни, и се дължат на формалистично отношение и неразбиране на православната вяра. По тази причина, съпротивата срещу тях била естествена и основателна. На практика църквата се обърнала с цялата си мощ срещу едни „традиционни битовизми“ на руска почва, които по никакъв начин не засягали единството и естеството на вярата. От друга страна, старообредците се явявали и пречка пред разгръщането и реализирането на цезарово-папската идея Москва – Трети Рим. Старообредците са обявени вън от закона през 1685 г. с указ на царевна София Алексеевна.[източник? (Поискан преди 149 дни)]