Апатит
| Апатит | |
-Calcite-238744.jpg) | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | фосфати |
| Формула | Ca5(PO4)3(F,Cl,OH) |
| Характеристики | |
| Цвят | безцветен, зелен, син, сив, кафяв, червеникав, жълт, бял |
| Кристална система | шестоъгълна |
| Лом | мидест до неравен |
| Чупливост | неотличителна |
| Твърдост по Моос | 5 |
| Блясък | стъклен |
| Цвят на чертата | бяла |
| Ултравиолетова флуоресценция | жълта |
| Апатит в Общомедия | |
Апатитът е минерал, който поради многообразието от цветове с които е оцветен в природата, често се бърка с други скъпоценни и полускъпоценни камъни.[1] Обикновено се среща със зелен цвят, но находката може да бъде оцветена в тъмно синьо, кафяво, сиво, пурпурно, червеникаво, бяло, жълто или да бъде съставена от безцветна структура. Наименованието му произлиза от гръцката дума apate, което означава „измама“, именно поради многообразието на оцветяването.[2][3][4]
Структура, свойства и характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Апатитът е минерал с химична формула Ca5(PO4)3(F,Cl,OH).[5] От химическата формула се вижда, че е фосфат на калция, който съдържа и атоми на хлор, флуор, водород и кислород. Принадлежи към групата на фосфатните минерали и скъпоценни и полускъпоценни камъни. Кристалите апатит принадлежат към шестоъгълната система на симетрия. Имат мидест до неравен лом и се характеризират с несъвършена (неясна) цепителност. Среща се и на масивни формации (едри буци) или на малки зрънца, когато не е приел кристална форма.
Притежава твърдост 5 по скалата на Моос; плътност 3,18 g/cm3 има стъклен блясък и жълта флуоресценция, когато е осветен с ултравиолетова светлина. Често кристалите му се приемат за тези на берил, оливин, кварц и турмалин, но той е значително по-мек от тези кристали. Качеството на апатита е по-ниско от това на скъпоценните камъни, поради което се използва като основен източник на фосфор.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в метаморфни скали, създадени под въздействие на топлина и налягане или в седиментни скали, образувани от уплътнени пластове тиня. Среща се в магмени скали и в пегматити. Съставна част е на фосфатни скали. Крупни залежи в природата за промишлена обработка са редки. Има големи находища в Русия (най-голямото находище в света в планинския масив Хибини на Колския полуостров, в Задбайкалието до град Слюдянка), Швеция, САЩ. Някои от най-фините апатити са открити в Онтарио и Квебек (Канада), в Дуранго (Мексико) и в Андалусия (Испания).
Стопанско значение
[редактиране | редактиране на кода]Апатитът не се използва много в бижутерията, поради това, че е мек и не е износоустойчив. Като минерал намира приложение след шлифоване и с ярките си силни цветове е атрактивен експонат за попълване на колекции с минерали.
Използва се като суровина за добиване на самороден фосфор. В промишлеността се използва за производство на фосфати и производството на селскостопански торове.[6][7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Касъров, Лука. апатит // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 54. Посетен на 20 октомври 2025.
- ↑ апатит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. апатит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 48.
- ↑ апатит (apatite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Информация за Апатит (Apatite) // webmineral. Посетен на 12 май 2024. (на английски)
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 32.
- ↑ апатит // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 102.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 109. Посетен на 9 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 188. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 413-418.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 523-526.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 183.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 113.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 80-84.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 12.
- Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни АП, Апатит, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430