Пегматит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пегматит, съдържащ лепидолит, турмалин и кварц от Южна Дакота, САЩ
Алкален пегматит със сини кристали корунд

Пегматитите са вид интрузивни магмени скали, характерни с големия (по-големи от 2,5 см), а понякога гигантския размер на кристалите на скалообразуващите минерали.

Генезис[редактиране | редактиране на кода]

Вторият етап на магмената кристализация е пегматитно-пневматолитният (от гръцки думата "пегма" означава здрава връзка). Този етап обхваща интервала на температурата от 600°С до 400°С. След изкристализирането на главните скалообразуващи минерали и образуването на скалите се образува т.нар. магмен или пегматитов остатък, който съдържа значително количество K2O, SiO2 и Al2O3, а също така и газообразни вещества и редица елементи като B, Be, W, Mo, Li, F, Cl и др. Пегматитовият остатък притежава голям парен натиск и голяма подвижност и се вмъква по пукнатините на скалите. В резултат на неговото изкристализиране се образуват жилни скали - пегматити и аплити. Понякога се установяват закономерни ("графични") сраствания от фелдшпати с кварца - т.нар. "писмен гранит"("графичен пегматит"). В гранитните пегматити се концентрират главно Ta, Nb, Sc, Y, U и Sn, а в нефелин-сиенитовите - предимно Zr и Th.

Поради голямото количество на летливи вещества, наречени минерализатори, пегматитите за разлика от останалите магмени скали са едрозърнести. Размерите на минералите в тях понякога са гигантски, например кварцовите кристали достигат до 5.5 m дължина и до 2.5 m в диаметър. Намерени са кристали от берил до 200t и дълги до 6m, а ортоклаз - до 100t и с площ до 10m2.

Пегматитите представляват източник за добив на мусковит, фелдшпатова суровина, топаз, кварц, берил, циркон, цинвалдит, апатит, минерали на редките земи и т. н. Според класификацията на В. М. Макагон и Б. М. Шмакин (1988) те се делят на: дълбочини, образувани при налягане 5 - 8 kbar и са набогатени на U, редки земи, слюди. Вторият тип са образувани при налягане 2 - 5 kbar и са набогатени на редки метали; третият тип - близко повърхностни (формирани при налягане 1 - 2 kbar) с минерали на ниобия и итрия.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

По-известни находища на пегматити са пегматитовите полета в Русия (Урал, Алтай, Карелия и Колски полуостров), Индия, Канада, САЩ (Калифорния), Бразилия, Замбия и Мадагаскар. В България са установени пегматитови жили в северозападните части на Рила планина със значителни концентрации на берил, смарагд, хризоберил и берилиев маргарит в десилицирани пегматити, пегматити в находище Пастра (Рила планина), установени са камерни пегматити с терциерна възраст в метаморфния комплекс на Централните Родопи в района северозападно от гр. Ардино, между с. Гълабово и с.Латинка, в източната периферия на т.нар. Маданско-Давидковско подуване, на Витоша са описани пегматити с кварц, фелдшпати, слюда, амфибол, турмалин, титанит, апатит, епидот, зеолити и калцит а от ридните минерали се срещат молибденит и халкопирит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Минералогия, Маргарита Токмакчиева, Минно-Геоложки Университет “Свети Иван Рилски”, Геологопроучвателен Факултет, Катедра “Минералогия и петрография”

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]