Халкопирит
| Халкопирит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | CuFeS₂ |
| Класификация на Щрунц | 2.CB.10a |
| Класификация на Дана | 2.9.1.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 3,5 |
| Халкопирит в Общомедия | |
Халкопирит (от гръцки χαλκóς „мед“ + пирит) е минерал със следния състав CuFeS2, където съдържанието на мед е около 35%.[1][2][3][4] В България се добива в Средна гора. Той е един от главните източници на мед.[5][6][7] Цветът му е розов, лилав, син, червен, оранжев и жълт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. ХАЛКОПИРИТ // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 944.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. халкопирит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 790.
- ↑ Младенов, Стефан. халкопирит // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 454.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686 – 691.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 445.
- ↑ халкопирит (chalcopyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Виж също халкопирит // Кратка българска енциклопедия. Т. 5 Строй-ЯЯ. Издателство на Българска академия на науките, 1969. с. 339.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 25. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 42- 47. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 121 – 125.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 186 – 187.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 188.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 128.
- Костов-Китин, Владислав. Халкопирит Сhalcopyrite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686 – 691.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 197.
