Направо към съдържанието

Халкопирит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Халкопирит
Общи
ФормулаCuFeS₂
Класификация на Щрунц2.CB.10a
Класификация на Дана2.9.1.1
Характеристики
Твърдост по Моос3,5
Халкопирит в Общомедия

Халкопирит (от гръцки χαλκóς „мед“ + пирит) е минерал със следния състав CuFeS2, където съдържанието на мед е около 35%.[1][2][3][4] В България се добива в Средна гора. Той е един от главните източници на мед.[5][6][7] Цветът му е розов, лилав, син, червен, оранжев и жълт.

  1. Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. ХАЛКОПИРИТ // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 944.
  2. Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. халкопирит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 790.
  3. Младенов, Стефан. халкопирит // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 454.
  4. Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686 – 691.
  5. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 445.
  6. халкопирит (chalcopyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
  7. Виж също халкопирит // Кратка българска енциклопедия. Т. 5 Строй-ЯЯ. Издателство на Българска академия на науките, 1969. с. 339.
  • Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 197.