Циркон
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия е за минерала. За химичния елемент вижте цирконий.
- Тази статия е за минерала. За изкуствен диамант вижте фианит.
| Циркон | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | ZrSiO₄ |
| Класификация на Щрунц | 9.AD.30 |
| Класификация на Дана | 51.5.2.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7,5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 4,65 g/cm³ |
| Циркон в Общомедия | |
Цирконът е минерал с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO4[1], полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. Хиацинт се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на диаманта и се използва като негов заместител.
Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 470.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Циркон Zirkon // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 744-747.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бончев, Георги. Принос към петрографията и минералогията на Рила планина // Периодическо списание на Българската академия на науките - клон Природо-математичен (2). 1912. с. 59. Посетен на 26 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 238-240.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 444-446.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 206-207.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ЦИРКОН // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.