Циркон
- Не бива да се бърка с цирконий.
Тази статия е за минерала. За изкуствен диамант вижте фианит.
| Циркон | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | ZrSiO₄ |
| Класификация на Щрунц | 9.AD.30 |
| Класификация на Дана | 51.5.2.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7,5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 4,65 g/cm³ |
| Циркон в Общомедия | |
Цирконът е минерал с химическо наименование циркониев силикат и химическа формула ZrSiO4[1][2][3], полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжевочервен, зелен, син, кафяв и черен и др. Хиацинт се нарича разновидност на циркона с жълточервен или червенокафяв цвят. Безцветният циркон по блясък прилича на диаманта и се използва като негов заместител.
Названието си цирконът получава от персийската дума zargun, която означава „златист камък“.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. циркон // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 984.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 470.
- ↑ Информация за Циркон (Zircon) // webmineral. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Циркон Zirkon // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 744 – 747.
- ↑ циркон (zircon) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Принос към петрографията и минералогията на Рила планина // Периодическо списание на Българската академия на науките - клон Природо-математичен (2). 1912. с. 56, 59, 68, 107, 109. Посетен на 26 април 2024.[неработеща препратка]
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 238 – 240.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 444 – 446.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 188.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 130.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 206 – 207.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ЦИРКОН // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
- Касъров, Лука. цирконъ // Енциклопедически рѣчникъ. Т. III (Р-Ѭ). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1907. с. 2966. Посетен на 13 ноември 2025.