Направо към съдържанието

Топаз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за скъпоценния камък. За филма от 1969 година вижте Топаз (филм).
Топаз
Обработен син топаз
Общи
ФормулаAl2SiO4(F,OH)2
Класификация на Щрунц9.AF.35
Характеристики
Твърдост по Моос8
Цвят на чертатабяло
Плътност3,53 g/cm³
Топаз в Общомедия

Топазът е скъпоценен камък.[1][2] Известен от най-дълбока древност. Открити са неолитни находки от топаз, напомнящи остриета. Името му топаз произлиза от древното название на остров Зебергет в Червено море – Топазос.[3] В Русия го наричат сибирски елмаз. Често топазът е бъркан с други камъни поради богатството на цветовите си разновидности: безцветен, жълт, златистожълт, розов, син, червенооранжев, пурпурен, зеленикав, кафяв.

Един от най-известните топази „Браганза“ (1680 карата) е инкрустиран в португалската корона и дълго време е бил смятан за най-големия елмаз.

Топаз
  1. ↑ топаз // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 3 май 2024.
  2. ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 408.
  3. ↑ топаз (topaz) // mindat.org. Посетен на 4 май 2024. (на английски)
  • Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 435 – 438.
  • Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
  • Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
  • Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
  • Костов-Китин, Владислав. Топаз Topaz // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024. ISBN 978-619-245-365-7. с. 622 – 623.
  • Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 184 – 186.
  • Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 127.