Александрит
 |
| Александрит | |
 Фасетиран александрит на дневна (вляво) и нощна светлина (вдясно) | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | скъпоценни камъни хризоберили |
| Формула (повтаряща се единица) | BeAl2O4 |
| Характеристики | |
| Цвят | изумруденозелен до тъмносин (на дневна светлина) и пурпурночервен (на изкуствена светлина) |
| Цепителност | неясна |
| Лом | мидест |
| Твърдост по Моос | 8,5 |
| Блясък | стъклен |
| Цвят на чертата | бял |
| Специфично тегло | ~ 3,7 |
| Плътност | 3,67 g/cm³ |
| Оптични свойства | силна двуцветност – промяна на цвета |
| Ултравиолетова флуоресценция | силна |
| Основни разновидности | |
| Находища | Урал (Русия), Мадагаскар, Бразилия, Южна Африка |
| Александрит в Общомедия | |
Александритът е рядък вариант на хризоберила.[1][2] В природата се среща много рядко и само на три места в света. Получил е името си в чест на руския цар Александър II, тъй като е открит в Урал през 1834 година в деня на неговото пълнолетие.
Александритът е известен с това, че променя цвета си в зависимост от осветлението: през деня неговата цветова гама варира от тъмносиньо до изумруднозелено, а на изкуствена светлина става пурпурночервен. Това уникално явление, заедно с рядкостта на камъка се дължи на наличието на примеси на хром и ванадий, на които са необходими изключително сложни и екстремни геоложки процеси, за да се съединят помежду си. Според една от многочислените легенди за него, през деня александритът се превръщал в изумруд, а през нощта – в пурпурен аметист. Дълго време александритът се добива само в Русия, но по-късно са открити находища в Бразилия и Мадагаскар.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ александрит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Хризоберил Chrysoberyl // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 727-729.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- александрит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||