Корунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корунд
Corundum USGOV.jpg
Корунд
Общи
Категория оксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
Al2O3
Класификация на Щрунц 04.CB.05
Характеристики
Кристална система тригонална
Лом неравен или мидест
Твърдост по Моос 9 (по дефиниция)
Блясък стъклен до диамантен блясък
Цвят на чертата бяла
Плътност 4,05 g/cm3
Корунд в Общомедия

Кору̀нд – скалообразуващ оксиден минерал с химична формула Al2O3. Обикновено съдържа примеси като желязо, титан, ванадий и хром.[1] Прозрачните му разновидности могат да бъдат скъпоценни камъни – сапфир (син), рубин (червен); другите разцветки се наричат с общото название сапфир и определение за цвета – зелен, виолетов, жълт сапфир и т.н. Бледият непрозрачен минерал, без скъпоценни качества, се нарича обикновен корунд.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Корундът е един от най-твърдите минерали и по дефиниция има твърдост 9 по скалата на Моос. Това означава, че може да одраска почти всеки друг минерал, а той самият се драска само от диамант. Изключителната му твърдост го прави подходящ за използване като абразив.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Корундът е полигенен минерал – образува се в магмени, седиментни и метаморфни скали.[2]

Среща се като основен минерал в магмени скали като сиенит и пегматит. Някои от най-важните находища на рубин и сапфир са намерени на места където базалтът е ерозирал и твърдият корунд се е оголил и се е натрупал в разсипи.[3][2]

Корудът се среща и в метаморфни скали като шисти, гнайс, мрамор. Корундът е главната съставка на скалата шмиргел включваща още магнетит, хематит, кварц и др.[4] Шмиргелът се използва широко като абразив и е дал името на инструмента шмиргел.

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Находища има в Мианмар, Камбоджа, Шри Ланка, Индия,[3] Тайланд, САЩ, Австралия; в България се среща в пегматити и мрамори в Родопите. Използва се като скъпоценен камък (прозрачните корунди), колекционен материал, за абразиви, в керамичната промишленост и др.

Синтетичен корунд[редактиране | редактиране на кода]

Корунд може да се получи от запалването на смес от алуминиев прах и оксиди на трудно топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната реакция:

Fe2O3 + Al -> Al2O3 + Fe + Q,

при което се отделя голямо количество топлина. Той се използва за получаване на чисти трудно топими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо е неговото приложение за получаването на алуминий.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Corundum. // Handbook of Mineralogy. Т. III(Halides, Hydroxides, Oxides). Chantilly, VA, US, Mineralogical Society of America, 1997. ISBN 0962209724.
  2. а б Петканчин, Боян. Физико-математическа и теническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 231-232.
  3. а б ((en)) Hobart King. Corundum. // Посетен на 27.01.2016.
  4. Иванов, Ячко. Физико-математическа и теническа енциклопедия, Т. 3. Р-Я. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-309-1. с. 675.