Корунд
| Корунд | |
 Корунд | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | оксиден минерал |
| Формула (повтаряща се единица) | Al2O3 |
| Класификация на Щрунц | 04.CB.05 |
| Класификация на Дана | 4.3.1.1 |
| Характеристики | |
| Кристална система | тригонална |
| Лом | неравен или мидест |
| Твърдост по Моос | 9 (по дефиниция) |
| Блясък | стъклен до диамантен блясък |
| Цвят на чертата | бяла |
| Плътност | 4,05 g/cm3 |
| Корунд в Общомедия | |
Кору̀нд – скалообразуващ оксиден минерал с химична формула Al2O3.[1][2][3] Обикновено съдържа примеси като желязо, титан, ванадий и хром.[4][5] Прозрачните му разновидности могат да бъдат скъпоценни камъни – сапфир (син), рубин (червен); другите разцветки се наричат с общото название сапфир и определение за цвета – зелен, виолетов, жълт сапфир и т.н. Бледият непрозрачен минерал, без скъпоценни качества, се нарича обикновен корунд.
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Корундът е един от най-твърдите минерали и по дефиниция има твърдост 9 по скалата на Моос. Това означава, че може да одраска почти всеки друг минерал, а той самият се драска само от диамант. Изключителната му твърдост го прави подходящ за използване като абразив.[6]
Геология
[редактиране | редактиране на кода]Корундът е полигенен минерал – образува се в магмени, седиментни и метаморфни скали.[7]
Среща се като основен минерал в магмени скали, като сиенит и пегматит. Някои от най-важните находища на рубин и сапфир са намерени на места, където базалтът е ерозирал и твърдият корунд се е оголил и се е натрупал в разсипи.[8][7]
Корундът се среща и в метаморфни скали като шисти, гнайс, мрамор. Корундът е главната съставка на скалата шмиргел включваща още магнетит, хематит, кварц и др.[9] Шмиргелът се използва широко като абразив и е дал името на инструмента шмиргел.
Находища
[редактиране | редактиране на кода]Находища има в Мианмар, Камбоджа, Шри Ланка, Индия,[8] Тайланд, САЩ, Австралия; в България се среща в пегматити и мрамори в Родопите. Използва се като скъпоценен камък (прозрачните корунди), колекционен материал, за абразиви, в керамичната промишленост и др.
Синтетичен корунд
[редактиране | редактиране на кода]Корунд може да се получи от запалването на смес от алуминиев прах и оксиди на трудно топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната реакция:
Fe2O3 + Al -> Al2O3 + Fe + Q,
при което се отделя голямо количество топлина. Той се използва за получаване на чисти трудно топими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо е неговото приложение за получаването на алуминий.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ корунд // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Корунд Corundum // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 334-335.
- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. с. 129-131.
- ↑ Corundum // Handbook of Mineralogy. Т. III(Halides, Hydroxides, Oxides). Chantilly, VA, US, Mineralogical Society of America, 1997. ISBN 0962209724.
- ↑ корунд (corundum) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 198.
- ↑ а б Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 231-232.
- ↑ а б Hobart King. Corundum // Посетен на 27 януари 2016. (на английски)
- ↑ Иванов, Ячко. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 3. Р-Я. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-309-1. с. 675.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 171 - 172.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 219 – 221.
- Костов-Китин, Владислав. Корунд Corundum // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 334-335.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- корунд // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
- Информация за Корунд (Corundum) // webmineral. Посетен на 18 май 2024. (на английски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||