Корунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Корунд
Corundum USGOV.jpg
Корунд
Общи
Категория оксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
Al2O3
Класификация на Щрунц 04.CB.05
Характеристики
Кристална система тригонална
Лом неравен или мидест
Твърдост по Моос 9 (по дефиниция)
Блясък стъклен до диамантен блясък
Цвят на чертата бяла
Плътност 4,05 g/cm3
Корунд в Общомедия

Кору̀нд – скалообразуващ оксиден минерал с химична формула Al2O3. Обикновено съдържа примеси като желязо, титан, ванадий и хром.[1] Прозрачните му разновидности могат да бъдат скъпоценни камъни – сапфир (син), рубин (червен); другите разцветки се наричат с общото название сапфир и определение за цвета – зелен, виолетов, жълт сапфир и т.н. Бледият непрозрачен минерал, без скъпоценни качества, се нарича обикновен корунд.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Корундът е един от най-твърдите минерали и по дефиниция има твърдост 9 по скалата на Моос. Това означава, че може да одраска почти всеки друг минерал, а той самият се драска само от диамант. Изключителната му твърдост го прави подходящ за използване като абразив.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Корундът е полигенен минерал – образува се в магмени, седиментни и метаморфни скали.[2]

Среща се като основен минерал в магмени скали като сиенит и пегматит. Някои от най-важните находища на рубин и сапфир са намерени на места където базалтът е ерозирал и твърдият корунд се е оголил и се е натрупал в разсипи.[3][2]

Корудът се среща и в метаморфни скали като шисти, гнайс, мрамор. Корундът е главната съставка на скалата шмиргел включваща още магнетит, хематит, кварц и др.[4] Шмиргелът се използва широко като абразив и е дал името на инструмента шмиргел.

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Находища има в Мианмар, Камбоджа, Шри Ланка, Индия,[3] Тайланд, САЩ, Австралия; в България се среща в пегматити и мрамори в Родопите. Използва се като скъпоценен камък (прозрачните корунди), колекционен материал, за абразиви, в керамичната промишленост и др.

Синтетичен корунд[редактиране | редактиране на кода]

Корунд може да се получи от запалването на смес от алуминиев прах и оксиди на трудно топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната реакция:

Fe2O3 + Al -> Al2O3 + Fe + Q,

при което се отделя голямо количество топлина. Той се използва за получаване на чисти трудно топими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо е неговото приложение за получаването на алуминий.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Corundum. // Handbook of Mineralogy. Т. III(Halides, Hydroxides, Oxides). Chantilly, VA, US, Mineralogical Society of America, 1997. ISBN 0962209724.
  2. а б Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 231-232.
  3. а б ((en)) Hobart King. Corundum. // Посетен на 27.01.2016.
  4. Иванов, Ячко. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 3. Р-Я. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-309-1. с. 675.