Базалт
- Вижте пояснителната страница за други значения на Базалт.
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Базалтът спада към ефузивните вулканични скали.[1] Обикновено има от сив до черен цвят, който се дължи на мафичния му състав, а повърхността му е зърнеста заради бързото охлаждане на лавата. Може да бъде порфирен със съдържание на големи кристали в добре оформен матрикс, везикулярен или на пенеста сгурия.
На Земята повечето базалтови магмени скали са се формирали при декомпресионно стопяване на мантията. Базалтови скали са се формирали също и на Луната, Марс, Венера и на астероида 4 Веста. Така наречените Лунни морета, кои се намират на Луната, са всъщност огромни базалтови равнини.
Химичен състав по компонентно съдържание:
- SiO2 – 52,9%
- Al2O3 – 17,9%
- Fe2O3 – 9,1%
- CaO – 8,5%
- MgO – 5,3%
- K2O + Na2O – 5,1%
- в малки количества TiO2 и SO3
Физико-механични и химични показатели:
- Относително тегло – 2,8 – 2,9 kg/dm3
- Киселиноустойчивост в конц. Н2SO4 – 99,5%
- Алкалоустойчивост: в 35%-тна NaOH – 91,8%
- Абразивно износване по DIN52108 – 4….6 cm 3/50 cm2
- Водопоглъщаемост – 0,0 %
- Твърдост по Моос – 8
- Якост на натиск – 450 N/mm2 по DIN / EN / 1926
- Якост на огъване – 40,8 N/mm2 по DIN /EN / 100
- Термична устойчивост – над 300 °С по DIN/ EN / 28062
- Топлопроводимост при 25 °С ± 5 °С – 1,25 W/m K