Направо към съдържанието

Ефузивни скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Базалт

Ефузивните (вулканични) скали са магмени скали, които се образуват от лава, застинала на земната повърхност, за разлика от интрузивните скали, формирани под повърхността. В зависимост от характера на изригването (изливане на лава или взривно изриване) се образуват 2 типа скали: излята и застинала лава (ефузивни скали) и вулканогенно-отломъчни (пирокластични скали). Последните се делят на рохкави (вулканична пепел, пясък, вулканични бомби и др.), уплътнени и циментирани (туфи, туфобрекчи и др.). Освен това се образуват и промеждутъчни типове вулканични скали – туфолави, възникнали в резултат на изригването на богати и пенещи се лавови потоци и игнимбарити, възникнали в резултат на бурни изригвания, когато части от лавата са пренесени по въздуха и падайки на повърхността образуват маса от спечени материали, заемащи понякога обширни територии от стотици и хиляди km².[1]

Гъстотата на лавата и характера на релефа във вулканичните области определят формата на ефузивните скали. Лавови покривки и лавови потоци се образуват от по-рядка базалтова лава, а куполи и игли възникват при изригване на по-гъста лава (дацити, липарити). Дайките и нековете представляват запълнени с лава пукнатини и ловови канали.[1]

Вулканичните скали се различават по своя химичен състав, структурно-текстурни особености и по степента на съхранение на веществата. Спрямо своя химичен състав вулканичните скали се поделят на алкално-земни и алкални и освен това на основни (ненаситена силициева киселина), средни (наситена силициева киселина) и кисели (преситена силициева киселина). Степента на кристализация на лавите и техните структура и текстура зависят от нейната гъстота. Вътрешните части на ефузивните тела обикновена са разкристализирани, докато външните са шлаковидни, порести и стъкловидни. За тези скали са характерни порфировите, микролитовите, полустъкловидните и стъкловидни структури и флуидални, ивичести, масивни и пористи текстури.[1]

Дълбоко изменените, обикновено най-древните ефузивни скали, се наричат палеотипни, а съвременните неизменени – кайнотипни. Най-разпространените кайнотипни ефузивни скали са: базалти, андезити, трахити, липарити, а техните палеотипни аналози в зависимост от своя химичен състав се наричат съответно: диабази, базалтови и андезитови порфирити, трахитови и липаритови порфири.[1]

Към вулканогенно-отломъчнити (пирокластични) скали се отнасят туфите и вулканичните брекчи. Много от вулканичните скали имат широко приложение в промишлеността и селското стопанство (базалти, туфи, пемза и др.).[1]