Рубин
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рубин.
| Рубин | |
 Шлифован рубин | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Al2O3:Cr |
| Характеристики | |
| Цвят | червено |
| Твърдост по Моос | 9 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 4,045 g/cm³ |
| Рубин в Общомедия | |
Рубинът е розов до розовочервен скъпоценен камък, разновидност на минерала корунд (алуминиев оксид), чието оцветяване се дължи преди всичко на примеси от хром.[1][2][3] Името му произлиза от ruber или rubrum – латинската дума за „червен“.
В древна Русия рубините са наричани яхонти. Цветовете на рубините варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък.
Първите сведения за тези прекрасни камъни са от 4 век пр.н.е. и се срещат в индийските и бирманските летописи. В Римската империя рубинът бил на особена почит и се ценял повече от диамантите. Колекциите с рубини на кардинал Ришельо и Мария Медичи са били известни из цяла Европа.
Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в Ню Йорк, както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в Лондон.
Според древните поверия рубинът е камък на живота. Считало се, че защитава от чума и от дявола. За основно мистично свойство на рубина се смятала способността му да поражда влечение към великото. Под влиянието на рубина се запазва духовната енергия и чувството за сигурност и самочувствието, като според астролозите това отнася с особена сила за зодии като Лъв, Овен и Козирог.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ рубин // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 346.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Корунд Corundum // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 334 – 335.
- ↑ Рубин – най-невероятният скъпоценен камък на планетата
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 125.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- рубин // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||