Мария Медичи
| Мария Медичи | |
|---|---|
| кралица на Франция | |
худ.Рубенс
|
|
| Лични данни | |
| Регент на | Луи ХІІІ |
| Регентство | 1610 – 1617 |
| Родена | 26 април 1573 Флоренция, Италия |
| Починала | 3 юли 1642 Кьолн, дн. Германия |
| Предшествана от | Маргарита Валоа |
| Наследена от | Ана Австрийска |
| Подпис |  |
| Семейство | |
| Брак | Анри IV |
| Потомци |
Луи ХІІІ,Изабела,Кристина,Никола, Гастон,Хенрииета |
| Династия | Медичи |
| Герб |  |
| Мария Медичи в Общомедия | |
Мария Медичи (на италиански: Maria de' Medici, на френски: Marie de Médicis) е френска кралица, дъщеря на великия херцог на Тоскана Франческо I Медичи. На 17 декември 1600 г. се омъжва за краля на Франция Анри IV. Въпреки красотата си тя отделила от себе си своя съпруг с властния си характер и сцените на ревност, които му устройва. Особено ненавистно е за Анри влиянието над кралицата на прислужницата ѝ Леонора Галигаи и на мъжа ѝ, Кончини.
Съдържание
Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]
На 17 декември 1600 година се омъжва за Анри IV Наварски. От брака се раждат шест деца:
- Луи (1601 – 1643), бъдещ крал на Франция Луи XIII;
- Елизабет Бурбонска (1602 – 1644) – кралица на Испания и Португалия, съпруга на Филип IV;
- Кристин Мари Бурбон-Френска (1606 – 1663) – херцогиня Савойска, номинална кралица на Кипър и Йерусалим;
- Никола Орлеански (1607 – 1611) – умира млад:
- Гастон Орлеански (1608 – 1660) – херцог Орлеан и Анжу, граф Шартър и Блоа;
- Хенриета Мария (1609 – 1669) – омъжена за Чарлз I, майка на Чарлз II и Яков II.
Портрети на децата на Мария[редактиране | редактиране на кода]
_2.jpeg)
.jpg)
Смъртта на Анри[редактиране | редактиране на кода]
През 1610 г., когато Анри иска да се отправи с войска към Германия, за да подкрепи протестантите, Мария настоява да я короняса в Сен-Дени. На следващия ден, 14 май, кралят е убит от религиозния фанатик Франсоа Раваяк. Има подозрения, че Мария е съучастница в това деяние.
Регентство[редактиране | редактиране на кода]
Тя поема регентството на непълнолетния си син Луи XIII (9-годишен при убийството на баща му) при трудни обстоятелства.
Управлява като регент от 1610 до 1617 г.
Мария Медичи поръчва построяването в Париж на прекрасния люксембургски дворец, булевард Cours la Reine, добрите водопроводи и събирането на алегоричните картини на Рубенс в Лувъра.
В края на живота си се мести в Англия, а след това в Кьолн, където умира почти в бедност.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- d’Estrées, „Mémoires d’Etat sous la régence de Marie de Médicis“ (П., 1666);
- Ponchartrain, „Mémoires concernant les affaires de France sous la régence de Marie de Médicis“ (Гаага, 1720);
- miss Pardoe, „The life of Mary de Medicis“ (Л., 1852);
- Perrens, „Les mariages espagnols sous Henri IV et la régence de Marie de Médicis“ (П., 1869);
- Perrens, „L’Eglise et l'état en France sous le règne d’Henri IV etc.“ (П., 1872).
- Э.Фисэль. Жизнь Марии Медичи. М.: Эксмо, 2012. – 304 с. – Серия „Исторические портреты“, 5 000 экз., ISBN 978-5-699-51430-4
