Филип IV (Испания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Филип IV.

Филип IV
Крал на Испания
Philip IV of Spain.jpg
Лични данни
Управление 31 март 1621 - 17 септември 1665
Други титли крал на Португалия
крал на Неапол и Сицилия
Роден
Починал
Предшественик Филип III Испански
Наследник Карлос II
Подпис Firma del Rey Felipe IV de España.svg

Отличия
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Филип III Испански
Майка Маргарита Австрийска
Бракове Елизабет Бурбонска
Мариана Австрийска
Герб Escudo de Armas de Felipe II a Carlos II.svg
Филип IV в Общомедия

Филип IV (на испански: Felipe IV) е крал на Испания (1621-1665) и на Португалия (1621-1640, където е известен като Филип III, (на португалски Filipe III), от династията на Хабсбургите.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Син и наследник на Филип III Испански ,той се възкачва на престола едва 16-годишен (1621), и подобно на баща си няма нито желание, нито способности за държавен владетел. Изцяло отдаден на удоволствията на дворцовия живот, той възлага всички задължения по управлението на държавата на своя любимец, граф-херцог Оливарес, човек властолюбив, алчен и отмъстителен.

Първи брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1612 между Франция и Испания започват преговори за сключване на двоен династичен брак — испанския престолонаследник, инфант Дон Филип се жени за Елизабет Бурбонска, а брат ѝ Луи за взема за съпруга инфанта Ана Австрийска. Размяната на двете принцеси е осъществена на 25 ноември 1615 на брега на река Андайе, където Елизабет и Ана Австрийска за първи път са представени на бъдещите си съпрузи. Събитието с размяната на двете принцеси е увековечено от Рубенс в "Цикъла на Мария Медичи".

В Испания Елизабет приема испанския вариант на името си - Исабела. Филип и Исабела са венчани в катедралата Санта Мария, където принцесата е удостоена с титлата принцеса на Астурия. Този брак е резултат на установилата се традиция за укрепване на военно-политически алианси между католическите сили Франция и Испания с династични бракове.

През 1621 Филип заема испанския престол като крал Филип IV Испански, а Елизабет е коронована за кралица на Испания. Тя носи тази титла от 1621 до 1644.

Елизабет ражда на Филип IV седем деца:

  • Мария-Маргарита (1621)
  • Маргарита-Мария Каталина (1623)
  • Мария Евгения (1625-1627)
  • Изабела Мария Тереза (1627)
  • Балтазар Карлос, принц на Астурия (1629-1646)
  • Мариана Антония (1636)
  • Инфанта Мария-Тереза (1638-1683), кралица на Франция, съпруга на Луи XIV.

Втори брак[редактиране | редактиране на кода]

Втори брак: с Мариана Австрийска, дъщеря на император Фердинанд III, и на инфанта Мария-Анна Испанска.

Филип IV решава да се ожени за годеницата на покойния си син, 14-годишната Мариана Австрийска. Двамата са венчани през 1649 година.

Мариана ражда на Филип IV две деца:

Състояние на държавата[редактиране | редактиране на кода]

Дворът тъне в разкош, народът се намира в състояние на крайна бедност. Всесилното чиновничество парализира обществения живот; Духовенството със своите привилегии, богатство и невежество представлявало враг и спирачка за духовния и икономически прогрес на страната.

Някога могъщата монархия бързо се разпадала отвътре и отвън.

Войни с Холандия и народни вълнения[редактиране | редактиране на кода]

Войните с Холандия довели до окончателното признаване на независимостта ѝ от Испания (1648 г. с Вестфалския мир). Войната с Франция завършила с Пиренейския мир (1659), по силата на който Испания се лишила от Росильон и Артоа.

Деспотичното управление на Филип предизвикало цял куп народни въстания в различни части на монархията, които отказали да се подчиняват на кастилското законодателство. За защитата си почти едновременно вдигат оръжие каталунци и португалци (1640): първите провъзгласяват за свой крал Луи XIII, а последните — херцог Браганза, който приема името Жоау IV. Накрая от Испания се отделя само Португалия; каталунците, възмутени от насилствените действия на французите, остават под испанска власт, след като Филип потвърждава правата им. Опити да се отделят от Филип има и в Андалусия (заговор на херцог Медина-Сидония), кралство Сицилия (въстание в Палермо през 1647), Неапол (въстание на Мазаниелло), Сардиния и Милано.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Филип II Крал на Испания (31 март 1621 – 17 септември 1665) Карлос II