Жан Безстрашни
| Жан Безстрашни | |
|---|---|
| херцог на Бургундия | |
 |
|
| Лични данни | |
| Други титли | графство Фландрия и Артоа |
| Роден | |
| Починал | |
| Наследник | Филип III Добрия |
| Семейство | |
| Династия | Валоа-Бургундия |
| Баща | Филип II Смели |
| Майка | Маргарета III ван Мале |
| Брак | Маргарета от Бавария (1363-1423) |
| Потомци |
Маргьорит Бургундска(1393–1441), Мария, Изабела,Филип III Добрия , Жана,Катрин,Ана,Агнес Бургундска |
| Герб | .svg) |
| Жан Безстрашни в Общомедия | |
Жан II Безстрашни (на френски: Jean sans Peur) е херцог на Бургундия от 1404 година до смъртта си през 1419 година. По майчина линия наследява графствата Фландрия и Артоа. Като внук на крал Жан II той е представител на френската кралска династия Валоа и за известно време е един от регентите на своя умствено болен братовчед Шарл VI.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Жан е роден на 28 май 1371 година в бургундската столица Дижон. Той е син на Филип II Смели, по-малък син на френския крал Жан II от династията Валоа. Майка му, Маргарета III ван Мале, е дъщеря и наследница на графа на Фландрия Лудвиг II ван Мале.
Като наследник на бургундския трон, през 1384 година, след смъртта на дядо му по майчина линия, Жан получава графство Невер. Още в ранна възраст той е сгоден за своята първа братовчедка Катрин Валоа, дъщеря на френския крал Шарл V, но през 1385 година се жени за Маргарета Баварска. Тя е дъщеря на баварския херцог Албрехт I, който е и граф на Холандия, Ено и Зеландия, като бракът има за цел да затвърди бургундските позиции в Нидерландия.
Битката при Никопол[редактиране | редактиране на кода]
През 1395 година Жан оглавява бургундските сили, включили се във водения от унгарския крал Сигизмунд кръстоносен поход срещу Османската империя.
На 25 септември 1396 година в решаващата битка при Никопол, той си спечелва прозвището Безстрашни, след като с неразумните си действия допринася за разгрома на западните съюзници. Самият той е пленен по време на битката и е освободен година по-късно, след като баща му Филип Смели изплаща огромен откуп.
Конфликт с херцог Луи Орлеански[редактиране | редактиране на кода]
На 27 април 1404 година умира херцог Филип Смели и Жан Безстрашни наследява херцогство Бургундия и графство Шароле, като предава графство Невер на по-малкия си брат Филип. На 21 март следващата година умира и майка им и Жан става и граф на Фландрия, Артоа и Бургундия.
Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански, който конфликт прераства в Арманяко-бургундската война. Луи е херцог на Орлеан и по-малък брат на френския крал Шарл VI, който страда от засилващо се умствено заболяване. Херцог Жан Безстрашни и херцог Луи Орлеански се опитват да упражняват властта над Франция, принадлежаща на неспособния да управлява крал, като влизат в остро съперничество помежду си.
След поредица от интриги, при които дофинът Луи Гиенски, годеник на дъщерята на Жан, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля да бъде определен за защитник на децата му. Това не му донася решителен превес и двете страни започват да си отправят открити заплахи, докато на 23 ноември 1407 година Луи Орлеански е убит на улицата в Париж.
Жан Безстрашни признава, че е организирал убийството на Луи Орлеански, оправдавайки го с извършени от последния престъпления. Той е принуден да напусне Париж и влиза във въоръжени сблъсъци с привържениците на Орлеан, но скоро си връща благоволението на краля. На 9 март 1409 година в Шартр е сключено споразумение, с което кралят опрощава престъплението на херцога, а той се помирява публично със сина на Луи, Шарл Орлеански. Малко по-късно Жан отново става защитник на дофина.
Жан Безстрашни се опитва да затвърди позициите си, като през 1409 година организира брака на своя наследник Филип с дъщерята на крал Шарл VI Мишел дьо Валоа, а през 1412 година омъжва дъщеря си Маргьорит за наследника на френския трон, дофина Луи Гиенски. В същото време той се стреми да спечели благоволението на френската кралица Изабела Баварска, като може би дори става неин любовник.
Начало на Арманяко-бургундската война[редактиране | редактиране на кода]
Конфликт с дофина Шарл[редактиране | редактиране на кода]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Жан се жени на 12 април 1385 г. на двойната сватба в Камбре за по-голямата с осем години Маргарета Баварска (1363-1423), дъщеря на Албрехт I, херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия и първата му съпруга Маргарета от Лигнитц-Бриг († 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигнитц и внучка на бохемския крал Венцел II.
На същия ден Маргаретa Бургундска (1374–1441), сестра на Жан Безстрашни се жени за брата на Маргарета, Вилхелм II Баварски .
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От неговите осем деца оживяват седем до възраст за женитба.
- Маргьорит Бургундска(1393–1441), бракове: 1) Луи дьо Валоа, херцог на Гиена, 2) Артур III дьо Бретон
- Мария Бургундска (Клеве) († 1463) ∞ 1406 Адолф II, граф на Клеве и Марк
- Изабела (1395–1412) ∞ Оливие дьо Шатильон, comte de Penthièvre
- Филип III Добрия от Бургундия (1396–1467) ∞ 1) Мишел дьо Валоа (1395-1422), 2) Бона д’Артоа (1396-1425), 3) Изабела Португалска (1397-1471)
- Жана (1399–1406)
- Катрин (1400–1414) ∞ херцог Луи III Валоа-Анжуйски
- Ана (1404–1432) ∞ Джон Ланкастър, 1. Duke of Bedford
- Агнес Бургундска(1407–1476) ∞ херцог Шарл I дьо Бурбон
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Karl Theodor Wenzelburger, Johann ohne Furcht, Herzog von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 202 f.
