Жан Безстрашни
| Жан Безстрашни Jean Ier de Bourgogne | |
|---|---|
| херцог на Бургундия | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 10 септември 1419 г.
|
| Погребан | Дижон, Франция |
| Управление | |
| Период | 1404 – 1419 г. |
| Предшественик | Филип II Смели |
| Наследник | Филип III Добрия |
| Други титли | Граф на Невер (1384 – 1404) Граф на Шароле (1404 – 1419) Граф на Фландрия, Артоа и Бургундия (1405 – 1419) |
 | |
| Семейство | |
| Род | Валоа-Бургундия |
| Баща | Филип II Смели |
| Майка | Маргарета ван Мале |
| Братя/сестри | Филип II Антон Катарина Бургундска Маргарета Бургундска Мария Бургундска |
| Съпруга | Маргарете Баварска (1385 – 1419) |
| Деца | Маргарита (1393 – 1441) Мария (1393 – 1463) Изабел (1395 – 1412) Филип (1396 – 1467) Жана (1399 – 1406) Катрин (1400 – 1414) Ан (1404 – 1432) Агнес (1407 – 1476) |
| Жан Безстрашни в Общомедия | |
Жан Безстрашни (на френски: Jean sans Peur, на френски: Jean de Nevers) е херцог на Бургундия от 1404 година до смъртта си през 1419 година. По майчина линия наследява графствата Фландрия и Артоа, а като внук на крал Жан II той е представител на френската кралска династия Валоа и за известно време е един от регентите на своя умствено болен братовчед Шарл VI.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Жан е роден на 28 май 1371 година в бургундската столица Дижон. Той е син на Филип II Смели, малък син на френския крал Жан II от династията Валоа. Майка му, Маргарета III ван Мале, е дъщеря и наследница на графа на Фландрия Лодевейк ван Мале.
След смъртта на дядо си по майчина линия през 1384 година Жан получава графство Невер. Още в ранна възраст той е сгоден за своята първа братовчедка Катрин дьо Валоа, дъщеря на френския крал Шарл V, но през 1385 година се жени за Маргарете Баварска. Тя е дъщеря на баварския херцог Албрехт I, който е и граф на Холандия, Ено и Зеландия, като бракът има за цел да затвърди бургундските позиции в Нидерландия.
Битката при Никопол[редактиране | редактиране на кода]
През 1395 година Жан оглавява бургундските сили, включили се във водения от унгарския крал Сигизмунд фон Люксембург кръстоносен поход срещу османците на Баязид I.
На 25 септември 1396 година в решаващата Битка при Никопол. През ранното утро Сигизмунд изпраща своя Велик маршал до Жан със съобщение, че неговите разузнавачи са забелязали турски авангард и го моли да отложи настъплението с 2 часа, в това време да се върнат разузнавачите, за да имат време да изучат месторазположението и численността на турските войски. Жан обаче веднага напада и си спечелва прозвището Безстрашни (на френски: Sans-Peur), след като напада безстрашно турците. Заради личната му необмислена прибързаност, самият той попада веднага в плен от турците. Те са готови да го убият, но неговият телохранител, се хвърля на земята, и започва да се моли на турците да пощадят живота на неговия господар. Така, въпреки своята нагласа за жестоко отмъщение, турците се оказват заинтересовани от богат откуп, който могат да получат за именития си пленник и съхраняват живота на френския командир. Виждайки пленяването на своя командир, и последните френски рицари прекратяват съпротивата. Жан е освободен година по-късно, след като баща му Филип Смели изплаща огромен откуп на султана от 200 000 дуката[1] през 1398 г. [2].
Крал Сигизмунд фон Люксембург, както се твърди, казва за французите: „Ако само ме бяха послушали... Имахме предостатъчно мъже да се бием с враговете си“[3]
Обратно във Франция, Жан и неговите спътници се превръщат в истински герои[4], дотам че Бургундският дом вижда престижа си подобрен до такава степен, че „впоследствие се превръща в годините 1420 -1460 в „ един от основните центрове за възвисяване на идеала на кръстоносния поход и борбата срещу турската заплаха “ [5]. Манията по кръстоносната литература свидетелства за този престиж. Всъщност в двора на Бургундия са създадени най-много романи, вдъхновени от по-ранни текстове, или чрез създаване на оригинални произведения и въз основа на „паметта на северните владения“, отбелязва Жак Павиот [6]
Конфликт с херцог Луи Орлеански[редактиране | редактиране на кода]
На 27 април 1404 година умира херцог Филип Смели и Жан Безстрашни наследява херцогство Бургундия и графство Шароле, като предава графство Невер на по-малкия си брат Филип. На 21 март следващата година умира и майка им и Жан става и граф на Фландрия, Артоа и Бургундия.
Още в началото на управлението си Жан Безстрашни влиза в конфликт със своя първи братовчед херцог Луи Орлеански, който прераства в Арманякско-бургундската война. Луи е херцог на Орлеан и по-малък брат на френския крал Шарл VI, който страда от засилващо се умствено заболяване. Херцог Жан Безстрашни и херцог Луи Орлеански се опитват да упражняват властта над Франция, принадлежаща на неспособния да управлява крал, като влизат в остро съперничество помежду си.
След поредица от интриги, при които дофинът Луи дьо Гиен, годеник на дъщерята на Жан, е последователно отвличан от двете враждуващи страни, Жан Безстрашни успява да издейства от краля да бъде определен за защитник на децата му. Това не му донася решителен превес и двете страни започват да си отправят открити заплахи, докато на 23 ноември 1407 година Луи Орлеански е убит на улицата в Париж.
Жан Безстрашни признава, че е организирал убийството, оправдавайки го с извършени от Луи Орлеански престъпления, но е принуден да напусне Париж и влиза във въоръжени сблъсъци с привържениците на Орлеан, но скоро си връща благоволението на краля. На 9 март 1409 година в Шартр е сключено споразумение, с което кралят опрощава престъплението на херцога, а той се помирява публично със сина на Луи, Шарл Орлеански. Малко по-късно Жан отново става защитник на дофина.
Жан Безстрашни се опитва да затвърди позициите си, като през 1409 година организира брака на своя наследник Филип с дъщерята на крал Шарл VI Мишел дьо Валоа, а през 1412 година омъжва дъщеря си Маргьорит за наследника на френския трон, дофина Луи дьо Гиен. В същото време той се стреми да спечели благоволението на френската кралица Изабела Баварска, като може би дори става неин любовник.
Конфликт с дофина Шарл[редактиране | редактиране на кода]
На 10 септември 1419 година на моста в Монтро, Жан Безстрашни със своя ескорт пристига за дипломатическа среща с дофина Шарл. При тази среща, той е убит от рицарите от свитата на дофина, възглавявани от граф Танги дьо Шател и виконт дьо Нарбон. Те отсичат лявата му ръка, с която той инстинктивно се предпазва от удара, а след това му разбиват черепа. Същите рани със същото оръжие са нанесени преди дванадесет години на херцог Луи Орлеански.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Жан се жени на 12 април 1385 г. на двойната сватба в Камбре за по-голямата с осем години Маргарете Баварска (1363 – 1423), дъщеря на Албрехт I, херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия и първата му съпруга Маргарета от Лигнитц-Бриг († 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигнитц и внучка на бохемския крал Венцел II.
На същия ден Маргарета Бургундска (1374 – 1441), сестра на Жан Безстрашни се жени за брата на Маргарета Баварска, Вилхелм II Баварски.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От неговите осем деца доживяват седем до зряла възраст:
- Маргарита Бургундска (1393 – 1441); бракове: 1) дофинът Луи дьо Валоа, херцог на Гиена, 2) Артур III дьо Бретон, граф Ричмънд
- Мария Бургундска (Клеве) († 1463) ∞ 1406 Адолф II, граф на Клеве и Марк
- Изабела (1395 – 1412) ∞ Оливие дьо Шатильон, графство Пентевър
- Филип III Добрия от Бургундия (1396 – 1467) – бракове: 1) Мишел дьо Валоа (1395 – 1422), 2) Бона Артоа (1396 – 1425), 3) Изабела Португалска (1397 – 1471)
- Жана (1399 – 1406)
- Катрин (1400 – 1414) ∞ херцог Луи III Валоа-Анжуйски
- Ана (1404 – 1432) ∞ Джон Ланкастър, 1. Duke of Bedford
- Агнес Бургундска(1407 – 1476) ∞ херцог Шарл I дьо Бурбон
- Дъщерите с гербове
Маргарита Гиенска
Мария Клеве
Изабела Пентевър
Ана херцогиня на Бедфорд
Агнес Бурбонска
.png)
.png)
.png)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Karl Theodor Wenzelburger, Johann ohne Furcht, Herzog von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 202 f.
- ↑ 1911 Encyclopædia Britannica/John, Duke of Burgundy . // Wikisource, the free online library. 1911. Посетен на 29 юни 2020. (на английски)
- ↑ Bertrand Schnerb, L'État bourguignon, Paris, Perrin, coll. « Tempus », 2005, 469 p. (ISBN 978-2-262-02360-7).
- ↑ Bertrand Schnerb, Jean sans-Peur : le prince meurtrier, Paris, Payot, 2005, 824 p. (ISBN 2-84050-316-6), p. 65 – 73.
- ↑ Bertrand Schnerb, L'État bourguignon, Paris, Perrin, coll. « Tempus », 2005, 469 p. (ISBN 978-2-262-02360-7)
- ↑ Jacques Paviot, Les ducs de Bourgogne, la croisade et l'Orient : fin xive siècle-xve siècle, Presses de l'Université de Paris-Sorbonne, 2003, p. 207 – 227.
- Karl Theodor Wenzelburger, Johann ohne Furcht, Herzog von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 202 f.
