Франц I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц-Стефан
император на Свещената Римска империя
велик херцог на Тоскана
херцог на Тешен и Лотарингия
Martin van Meytens 006.jpg
Портрет на Франц-Стефан от
Лични данни
Управление 1745 г.–1765 г.
Роден
Починал
Предшественик Карл VII (Свещена Римска империя)
Наследник Йозеф II
Подпис 1730 signature of François I, Duke of Lorraine (future Francis I, Holy Roman Emperor).jpg
Семейство
Династия Хабсбург-Лотаринги
Баща Леополд-Йосиф Лотарингски
Майка Елизабет-Шарлот Орлеанска
Брак Мария Терезия
Потомци Мария-Анна Австрийска (1738-1789), Йозеф II (1741-1790), Мария-Кристина Австрийска (1742-1798), Мария-Елизабет Австрийска (1743-1808), Карл-Йозеф Австрийски (1745-1761), Леополд II (1747-1792), Мария-Габриела Австрийска (1750-1762), Фердинанд Австрия-Есте, Мария-Антония (1755-1793), Максимилиан-Франц Австрийски
Герб Coat of Arms of Francis I, Holy Roman Emperor.svg
Франц-Стефан в Общомедия

Франц Стефан Лотарингски (на френски: François Etienne, Франсоа Етиен; на немски: Franz Stephan von Lothringen, Франц Щефан, * 8 декември 1708; † 18 август 1765) е херцог на Лотарингия и Бар (1729–1737) под името Франциск III (Франсоа III Етиен), велик херцог на Тоскана (1737–1765) като Франческо II и от 1745 г. император на Свещената Римска империя под името Франц I Стефан. Чрез брак с австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, Франц-Стефан основава лотарингския клон на Хабсбургската династия.[1]

Херцог на Лотарингия[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Нанси на 8 декември 1708, Франц-Стефан е втори син на лотарингския херцог Леополд-Йосиф Лотарингски (1679–1729) и съпругата му - френската принцеса Елизабет-Шарлот Орлеанска (1676–1744), дъщеря на херцог Филип I Орлеански и Лизелота фон Пфалц. По баща е внук на херцог Карл V и Елеонора Мария Йозефа, дъщеря на император Фердинанд III и Елеонора Гонзага. Чрез майка си е правнук на френския крал Луи XIII.

С австрийските Хабсбурги Франц-Стефан е свързан посредством баба си Елеонора, дъщеря на император Фердинанд III. Семейството на Франц-Стефан поддържа изключително добри отношения със свещения римски император Карл VI, който планира да омъжи дъщеря си Мария Терезия за по-големия брат на Франц — Леополд-Клеменс (* 1707, † 1723), който е наследник на лотарингската корона.

Леополд-Клеменс обаче умира през 1723 г. Така Франц-Стефан става наследник на Лотарингия. Освен това след смъртта на Клеменс император Карл VI решава да ожени Франц-Стефан за дъщеря си. През 1723 г. Франц се установява във Виена, където се намира под особеното покровителство на императора. В Австрия, Франц-Стефан е въведен във владение на херцогство Тешен, което Карл VI обещал да предаде на баща му през 1722. В Австрия Франц остава 6 години — до смъртта на баща си през 1729 г., когато официално наследява лотарингския престол. През 1732 Франц-Стефан е назначен за императорски наместник в Унгария.

Франц във Виена[редактиране | редактиране на кода]

По време на престоя на Франц-Стефан във Виена между него и Мария Терезия се зараждат чувства, но политическата конюнктура в Западна Европа в началото на 1730-те години е на път да провали планирания брак. Войната за полското наследство от 1733 г., войната срещу Франция и Испания и баварските претенции за австрийската корона след смъртта на Карл VI са причина правителството във Виена да планира двоен династичен брак - Мария Терезия като наследница на Австрия, Чехия и Унгария трябвало да бъде омъжена за баварския кронпринц, а сестра ѝ - за испанския инфант Дон Карлос.

През 1735 г., след края на войната за Полското наследство, император Карл VI се съгласява да компенсира френския кандидат за полската корона Станислав Лешчински с Лотарингия, принуждава Франц-Стефан да се откаже от Лотарингия, в замяна на което му предава Великото херцогство Тоскана, а бракът му с Мария Терезия отново става възможен. Освен това Франц Стефан е назначен за наместник в Нидерландия, а брат му е оженен за сестрата на Мария Терезия.

Така на 16 февруари 1736 г. Франц-Стефан и Мария Терезия са венчани във Виена, след което се установяват във Флоренция, където Франц е въведен във владение след смъртта на последния Медичи.

Император на Свещената римска империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1740 г. умира император Карл VI — бащата на Мария Терезия, която съгласно Прагматическата санкция от 1713 г. наследява короната на Австрия, Чехия и Унгария. Подписвайки договора от Фюсен от 13 септември 1745 г., Мария Терезия осигурява короната на Свещената Римска империя за съпруга си, след което го прави и официално съуправител на нейнте владения. Въпреки че е съпруг на господарката, Франц-Стефан не се превръща в господар на австрийските владения. Мария Терезия е лудо влюбена в съпруга си и му ражда много деца, но го държи настрана от управлението на бащиния си доминион.

Франц Стефан умира на 18 август 1765 г. в Инсбрук - на връщане от операта. Погребан е в императорската крипта във Виена.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Терезия и Франц I Стефан имат шестнадесет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Alfred von Arneth: Franz Stephan. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 278–285.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франц_I&oldid=9512991“.