Франц I
| Франц-Стефан | |
|---|---|
|
император на Свещената Римска империя велик херцог на Тоскана херцог на Тешен и Лотарингия | |
 Портрет на Франц-Стефан от | |
| Лични данни | |
| Управление | 1745 г.–1765 г. |
| Роден |
8 декември 1708 г.
|
| Починал | |
| Предшественик | Карл VII (Свещена Римска империя) |
| Наследник | Йозеф II |
| Подпис |
.jpg) |
| Семейство | |
| Династия | Хабсбург-Лотаринги |
| Баща | Леополд-Йосиф Лотарингски |
| Майка | Елизабет-Шарлот Орлеанска |
| Брак | Мария Терезия |
| Потомци | Мария-Анна Австрийска (1738-1789), Йозеф II (1741-1790), Мария-Кристина Австрийска (1742-1798), Мария-Елизабет Австрийска (1743-1808), Карл-Йозеф Австрийски (1745-1761), Леополд II (1747-1792), Мария-Габриела Австрийска (1750-1762), Фердинанд Австрия-Есте, Мария-Антония (1755-1793), Максимилиан-Франц Австрийски |
| Герб |
 |
| Франц-Стефан в Общомедия | |
Франц Стефан Лотарингски (на френски: François Etienne, Франсоа Етиен, на немски: Franz Stephan von Lothringen, Франц Щефан, * 8 декември 1708; † 18 август 1765) е херцог на Лотарингия и Бар (1729–1737) под името Франциск III (Франсоа III Етиен), велик херцог на Тоскана (1737–1765) като Франческо II и от 1745 г. император на Свещената Римска империя под името Франц I Стефан. Чрез брак с австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, Франц-Стефан основава лотарингския клон на Хабсбургската династия.[1]
Съдържание
Херцог на Лотарингия[редактиране | редактиране на кода]
Роден в Нанси на 8 декември 1708, Франц-Стефан е втори син на лотарингския херцог Леополд-Йосиф Лотарингски (1679–1729) и съпругата му - френската принцеса Елизабет-Шарлот Орлеанска (1676–1744), дъщеря на херцог Филип I Орлеански и Лизелота фон Пфалц. По баща е внук на херцог Карл V и Елеонора Мария Йозефа, дъщеря на император Фердинанд III и Елеонора Гонзага. Чрез майка си е правнук на френския крал Луи XIII.
С австрийските Хабсбурги Франц-Стефан е свързан посредством баба си Елеонора, дъщеря на император Фердинанд III. Семейството на Франц-Стефан поддържа изключително добри отношения със свещения римски император Карл VI, който планира да омъжи дъщеря си Мария Терезия за по-големия брат на Франц — Леополд-Клеменс (* 1707, † 1723), който е наследник на лотарингската корона.
Леополд-Клеменс обаче умира през 1723 г. Така Франц-Стефан става наследник на Лотарингия. Освен това след смъртта на Клеменс император Карл VI решава да ожени Франц-Стефан за дъщеря си. През 1723 г. Франц се установява във Виена, където се намира под особеното покровителство на императора. В Австрия, Франц-Стефан е въведен във владение на херцогство Тешен, което Карл VI обещал да предаде на баща му през 1722. В Австрия Франц остава 6 години — до смъртта на баща си през 1729 г., когато официално наследява лотарингския престол. През 1732 Франц-Стефан е назначен за императорски наместник в Унгария.
Франц във Виена[редактиране | редактиране на кода]
По време на престоя на Франц-Стефан във Виена между него и Мария Терезия се зараждат чувства, но политическата конюнктура в Западна Европа в началото на 1730-те години е на път да провали планирания брак. Войната за полското наследство от 1733 г., войната срещу Франция и Испания и баварските претенции за австрийската корона след смъртта на Карл VI са причина правителството във Виена да планира двоен династичен брак - Мария Терезия като наследница на Австрия, Чехия и Унгария трябвало да бъде омъжена за баварския кронпринц, а сестра ѝ - за испанския инфант Дон Карлос.
През 1735 г., след края на войната за Полското наследство, император Карл VI се съгласява да компенсира френския кандидат за полската корона Станислав Лешчински с Лотарингия, принуждава Франц-Стефан да се откаже от Лотарингия, в замяна на което му предава Великото херцогство Тоскана, а бракът му с Мария Терезия отново става възможен. Освен това Франц Стефан е назначен за наместник в Нидерландия, а брат му е оженен за сестрата на Мария Терезия.
Така на 16 февруари 1736 г. Франц-Стефан и Мария Терезия са венчани във Виена, след което се установяват във Флоренция, където Франц е въведен във владение след смъртта на последния Медичи.
Император на Свещената римска империя[редактиране | редактиране на кода]
През 1740 г. умира император Карл VI — бащата на Мария Терезия, която съгласно Прагматическата санкция от 1713 г. наследява короната на Австрия, Чехия и Унгария. Подписвайки договора от Фюсен от 13 септември 1745 г., Мария Терезия осигурява короната на Свещената Римска империя за съпруга си, след което го прави и официално съуправител на нейнте владения. Въпреки че е съпруг на господарката, Франц-Стефан не се превръща в господар на австрийските владения. Мария Терезия е лудо влюбена в съпруга си и му ражда много деца, но го държи настрана от управлението на бащиния си доминион.
Франц Стефан умира на 18 август 1765 г. в Инсбрук - на връщане от операта. Погребан е в императорската крипта във Виена.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Мария Терезия и Франц I Стефан имат шестнадесет деца:
- Ерцхерцогиня Мария-Елизабет Австрийска (1737-1740)
- Ерцхерцогиня Мария-Анна Австрийска (1738-1789)
- Ерцхерцогиня Мария-Каролина Австрийска (1740-1741)
- Йозеф II (1741-1790)- император на (Свещена Римска империя)
- Ерцхерцогиня Мария-Кристина Австрийска (1742-1798)
- Ерцхерцогиня Мария-Елизабет Австрийска (1743-1808)
- Ерцхерцог Карл-Йозеф Австрийски (1745-1761)
- Ерцхерцогиня Мария-Амалия Австрийска (1746-1804)
- Леополд II (1747-1792)- император на (Свещена Римска империя)
- Ерцхецогиня Мария-Каролина (1748)
- Ерцхерцогиня Мария-Габриела Австрийска (1750-1762)
- Ерцхерцогиня Мария-Йозефа Австрийска (1751-1767)
- Ерцхерцогиня Мария-Каролина Австрийска (1752-1814)
- Ерцхерцог Фердинанд Австрия-Есте (1754-1806)
- Ерцхерцогиня Мария-Антония (1755-1793)
- Ерцхерцог Максимилиан-Франц Австрийски (1756-1801)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Alfred von Arneth: Franz Stephan. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 278–285.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Maria Theresia und Innsbruck (Franz I.) (Internet-Archiv)
| ||||||||||
.svg)
|
