Максимилиан Франц фон Хабсбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Максимилиан Франц Хабсбург
Гербът на Великия магистър
Велик магистър
Maximilian Franz Austria 1756 1801 portrait.jpg
Орден Актуален формат на Тевтонския кръст Тевтонци
Управление 1780–1801
Други титли Принц-Електор на Кьолн,
Княз-епископ на Мюнстер,
Херцог на Вестфалия
Роден 8 декември 1756 г.
Хофбург, Виена
Починал 27 юли 1801 г. (44 г.)
Хетцендорф, Майдлинг, Виена
Предшественик Александер
Наследник Карл
Баща Франц I Стефан
Майка Мария Терезия

Герб на Максимилиан Франц Хабсбург

Максимилиан Франц Ксавиер Йозеф Йохан Антон де Паула Венцел Австрийски (на немски: Maximilian Franz Xaver Joseph Johann Anton de Paula Wenzel von Österreich) от династията Хабсбург като австрийски ерцхерцог Максимилиан II Франц, е петдесет и третият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1780–1801), архиепископ, курфюрст на Кьолн (1784–1801) и княз-епископ на Мюнстер (1784–1801).

Той е най-малкият син на императорa на Свещената Римска империя Франц I Стефан и съпругата му императрица Мария Терезия. Майка му го нарича Макс Франц. По-малък брат е на императорите Йозеф II и Леополд II и на френската кралица Мария-Антоанета.

Максимилиан Франц Австрийски (ляво), сестра му Мария Антоанета и нейният съпруг крал Луи XVI от Франция

Макс Франц фон Кьолн е първият значим мецен на Лудвиг ван Бетховен. Той го назначава за дворцов органист и го изпраща от януари до март 1787 г. във Виена, където се запознава с Моцарт. Запознава го и с Йозеф Хайдн и от ноември 1792 г. финансира убучението му при него.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maximilian Franz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1861, S. 109 f.
  • Hermann Hüffer: Maximilian Franz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 56–70.
  • Günter Christ: Maximilian Franz, Erzherzog von Österreich, Kurfürst und Erzbischof von Köln. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 502–506
  • Max Braubach: Maria Theresias jüngster Sohn Max Franz. Letzter[ sic] Kurfürst von Köln und Fürstbischof von Münster. Herold, Wien u. a. 1961.
  • Max Braubach: Die erste Bonner Hochschule. Maxische Akademie und kurfürstliche Universität 1774/77 bis 1798. Bouvier & Röhrscheid, Bonn 1966 (Academica Bonnensia 1, ISSN 0567-6495).
  • Eduard Hegel: Geschichte des Erzbistums Köln. Band 4: Das Erzbistum Köln zwischen Barock und Aufklärung. Vom Pfälzischen Krieg bis zum Ende der französischen Zeit. 1688–1814. Bachem, Köln 1979, ISBN 3-7616-0389-4.
  • Friedrich Weissensteiner: Die Söhne Maria Theresias. Kremayer & Scheriau, Wien u. a. 1991, ISBN 3-218-00726-7.
Карл Александер фон Лотринген
Флаг на Тевтонския Орден
Велик магистър на Тевтонския орден
(1780 – 1801)
Карл Австрийски