Луи XVI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XVI
Крал на Франция и Навара
Louis16-1775.jpg
Лични данни
Управление 10 май 1774 – 4 септември 1791
Коронация 11 юни 1775
Пълно име Луи Огюст Бурбон
Други титли крал на францизите (след 1789)
Роден
Починал
Погребан в Сен Дени
Предшественик Луи XV
Наследник Първа Френската република
Максимилиан Робеспиер водач на Конвента
Луи XVIII крал в Реставрацията
Подпис Signature of Louis XVI.svg
Семейство
Династия Капетинги,Бурбони
Баща Луи, дофин на Франция
Майка Мария Жозефа Саксонска
Брак Мари-Антоанет Хабсбург
Потомци Мари Терез Шарлот
Луи-Жозеф
Луи Шарл
Мари-Софи
Герб Grand Royal Coat of Arms of France & Navarre.svg
Луи XVI в Общомедия

Луи XVI (23 август 175421 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, после като крал на Франция от 1791 до 1792. Син на Луи-Фердинанд дьо Бурбон, дофин на Франция, и втората му съпруга Мария Жозефа Сакска. Внук на Луи XV. След смъртта на баща му и на двамата му по-големи братя, 11-годишният Луи е обявен официално за дофин (20 декември 1765). Коронясан е за крал на 11 юни 1775 г. в катедралата в Реймс.

По време на революцията продължава да оглавява изпълнителната власт в периода 1789 – 1792, но със силно ограничени правомощия. През лятото на 1791 г. прави опит за бягство, а през лятото на 1792 г. е отстранен от властта и арестуван (10 август 1792). Съден е от Конвента, признат е за виновен в измяна и е екзекутиран на 21 януари 1793. Екзекуцията му е знак за края на абсолютната монархия във Франция.

Въпреки че отначало е обичан, неговите нерешителност и консерватизъм карат някои от хората във Франция да го намразят като символ на тиранията на Стария режим. След премахването на монархията през 1792, новото републиканско правителство му дава прозвището Капе (на прякора на Хуго Капет, основател на династията на Капетингите, която революционерите погрешно възприемат като фамилно име) и го принуждават да се нарича Луи Капе, в опита си да принизят положението му на крал. Също е наричан неофициално Луи льо Дерние (Луи Последния), подигравателна форма на традиционните прозвища на френските крале.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Луи XVI в кралска регалия

Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, правителството е затънало в дългове. Радикалните финансови реформи на Турго и Малерб отчуждават аристократите и са блокирани от членовете на парламента, които настояват, че кралят няма законното право да налага нови данъци. Турго е освободен от длъжност през 1776, а Малерб абдикира през 1776, за да бъде заменен от Жак Некер. Той подкрепя Американската революция.

Самият крал, осъзнавайки ясно огромната задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се опитва на няколко пъти да проведе икономически реформи и да накара дворянството и духовенството също да плащат данъци, но всеки път среща яростния отпор на привилегированите съсловия. Сменя няколко финансови министри, докато най-после се решава да свика Генералните щати с надеждата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна сила, която да принуди аристокрацията също да плаща данъци.

На 5 май 1789, Луи свиква Генералните щати за първи път след 1614 година, за да бъдат одобрени предлаганите реформи. Исторически разпределението в Генералните щати е такова, че всички три съсловия имат равен брой представители и заседават поотделно, но за тази сесия кралят е убеден да удвои броя на депутатите от третото съсловие. Скоро след свикването на Генералните щати представителите на третото съсловие издигат искане за равни права с другите две съсловия и за премахване на съществуващите привилегии. На 12 юни те предлагат на другите две съсловия да заседават заедно, при което болшинството делегати от духовенството изненадващо приема, но почти цялото дворянство отказва. На 17 юни присъстващите на общото заседание се самообявяват за Национално събрание, което е първият революционен акт. Кралят се опитва да попречи на заседанията на Националното събрание и затваря залата, затова на 20 юни делегатите се събират в кралската зала за тенис и си дават дума да не се разпускат до приемането на конституция – т.нар. „Клетва на тенис корта“ (serment du jeu de paume, 20 юни).

Националното събрание, което започва да се нарича Учредително събрание, се обявява за висш държавен орган и започва да подготвя конституция, а след превземането на Бастилията на 14 юли 1789, поема реалното управление на Франция. Кралското семейство остава изолирано във Версайския дворец, а из цялата страна започват повсеместни вълнения поради революционните настроения и продължаващата икономическа криза.

На 5 октомври 1789 ядосана тълпа жени от парижките предградия се устремява към Версай, където живее кралското семейство, обсажда замъка и остава цяла нощ. На другия ден кралят и семейството му са принудени да се върнат обратно в Париж, за да живеят в двореца Тюйлери, на практика под домашен арест[1].

Опитът на краля да избяга от Париж през юни 1791 г. се проваля и само нанася силен удар върху престижа на монархията и на кралското семейство и дава претекст за премахването на монархията и установяване на република.

На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание провъзгласява приетата конституция, според която страната става конституционна монархия. В нея кралят притежава изпълнителната власт, и макар прякото му влияние да е ограничено, той е обявен за представляващ нацията без да носи отговорност пред Националното събрание. Кралят има право на вето върху законите, номинира министрите, които не могат да са депутати в събранието, посланиците, ръководството на армията и висшата администрация. Луи XVI я приема и полага клетва за вярност по новата конституция на 13 септември.

Следва едногодишен период (1 октомври 1791 – септември 1792) на управление на Законодателното събрание, свикано по новата конституция. Макар кралят да назначава министрите и други държавни служители, ролята му е сведена до тази на обикновен арбитър в парламентарния живот. Въпреки това Луи XVI успява да предотврати приемането на много закони от Националното събрание или да забави тяхното изпълнение, приемайки външно вид на примирение и посещавайки заседанията на събранието. Това поведение на кралската двойка ѝ спечелва ново прозвище – „господин и госпожа Вето“, и увеличава негативното отношение към тях. Междувременно кралят и кралицата поддържат активни контакти с врагове на революцията – аристократи и роялисти, заговорничат и търсят съдействие в чужбина.

Революцията има като противници почти всички предишни управници във Франция и практически всички европейски правителства. Самите водещи фигури в първото революционно движение се съмняват в принципите на управление, избирано от народа. Някои, особено Оноре Мирабо, тайно заговорничат да възстановят силата на Короната в новата конституционна форма. Внезапната смърт на Мирабо и предполагаемата депресия на Луи обаче силно отслабват привържениците на конституционната монархия. Кралят далеч не е бил толкова реакционен, колкото двамата му консервативни братя, Луи XVIII и Шарл X и многократно им е изпращал, публично или тайно, съобщения, призовавайки ги да прекратят опитите си да противодействат на новия режим. Въпреки това в цялата страна и особено в Париж се налага негативно отношение към него и семейството му и нарастващи подозрения в подбуждане на европейските монархии към война с Франция.

След инвазията на пруски и австрийски войски през лятото на 1792 г. в Париж избухва въстание и щурм на двореца Тюйлери, при който кралското семейство е принудено да търси закрилата на Законодателното събрание. Под натиска на народните искания събранието отстранява Луи XVI от властта. Същевременно вражеските войски напредват към Париж, притичайки се на помощ на краля. В тази обстановка на нарастваща външна заплаха революционните и антимонархически настроения се засилват и на 21 септември новоизбраният Конвент отменя монархията и обявява Франция за република. След като през декември започва процес срещу краля за измяна, Конвентът го осъжда на смърт.

На 21 януари 1793 Луи XVI е екзекутиран чрез гилотиниране. През октомври Мария Антоанета го последва на ещафода след скалъпен процес с предрешен изход от Комитета за обществено спасение.

Днес историците и французите като цяло имат по-различно мнение за Луи XVI, който е останал в историята като честен човек с добри намерения, но който най-вероятно е бил неспособен на особено тежката задача да реформира монархията и който е бил използван от революционерите като изкупителна жертва.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Мария-Антоанета с трите ѝ по-големи деца – Мари-Терез, Луи-Шарл и Луи-Жозеф

От брака си с Мария Антоанета Луи XVI има 4 деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fraser, Antonia. Marie Antoinette, The Journey. Anchor, 2001. ISBN 0-7538-1305-X. с. 298-304.