Луи XVI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XVI
Крал на Франция и Навара
Louis16-1775.jpg
Лични данни
Управление 10 май 1774 – 4 септември 1791
Коронация 11 юни 1775
Пълно име Луи Огюст Бурбон
Други титли крал на францизите (след 1789)
Роден
Починал
Погребан в Сен Дени
Предшественик Луи XV
Наследник Първа Френската република
Максимилиан Робеспиер водач на Конвента
Луи XVIII крал в Реставрацията
Подпис Signature of Louis XVI.svg
Семейство
Династия Капетинги,Бурбони
Баща Луи, дофин на Франция
Майка Мария Жозефа Саксонска
Брак Мари-Антоанет Хабсбург
Потомци Мари Терез Шарлот
Луи-Жозеф
Луи Шарл
Мари-Софи
Герб Grand Royal Coat of Arms of France & Navarre.svg
Луи XVI в Общомедия

Луи XVI (23 август 175421 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, после като крал на Франция от 1791 до 1792. Син на Луи-Фердинанд дьо Бурбон, дофин на Франция, и втората му съпруга Мария Жозефа Сакска. Внук на Луи XV. След смъртта на баща му и на двамата му по-големи братя, 11-годишният Луи е обявен официално за дофин (20 декември 1765). Коронясан е за крал на 11 юни 1775 г. в катедралата в Реймс.

По време на революцията е отстранен и арестуван (10 август 1792). Съден е от Народното Събрание, признат за виновен в измяна и екзекутиран на 21 януари 1793. Екзекуцията му е знак за края на абсолютната монархия във Франция, което впоследствие ще доведе до издигането на Наполеон Бонапарт.

Въпреки че отначало е обичан, неговите нерешителност и консерватизъм карат някои от хората във Франция да го намразят като символ на тиранията на Стария Режим. След премахването на монархията през 1792, новото републиканско правителство му дава прозвището Капе (на прякора на Хуго Капет, основател на династията на Капетингите, която революционерите погрешно възприемат като фамилно име) и го принуждават да се нарича Луи Капе, в опита си да принизят положението му на крал. Също е наричан неофициално Луи льо Дерние (Луи Последния), подигравателна форма на традиционните прозвища на френските крале. Днес историците и французите като цяло имат по-различно мнение за Луи XVI, който е останал в историята като честен човек с добри намерения, но който най-вероятно е бил неспособен на особено тежката задача да реформира монархията и който е бил използван от революционерите като изкупителна жертва.

Сваляне на монархията[редактиране | редактиране на кода]

Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, правителството е затънало в дългове. Радикалните финансови реформи на Турго и Малерб отчуждават аристократите и са блокирани от членовете на парламента, които настояват, че кралят няма законното право да налага нови данъци. Турго е освободен от длъжност през 1776, а Малерб абдикира през 1776, за да бъде заменен от Жак Некер. Той подкрепя Американската революция.

Самият крал, осъзнавайки ясно огромната задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се опитва на няколко пъти да проведе икономически реформи и да накара дворянството и духовенството също да плащат данъци, но всеки път среща яростния отпор на привилегированите съсловия. Сменя няколко финансови министри, докато най-после се решава да свика Генералните щати с надеждата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна сила, която да принуди аристокрацията също да плаща данъци.

На 5 май 1789, Луи свиква Генералните щати за първи път след 1614 година, за да бъдат одобрени предлаганите реформи. В Генералните щати обаче разпределението е такова, че броят на представителите на третото съсловие е равно на броя на депутатите на дворянството и духовенството взети заедно, което автоматично води до задънена улица. Скоро след свикването на Генералните щати представителите на третото съсловие се опитват да създадат орган, представляващ повечето граждани на Франция и започват да заседават отделно в т.нар „комуни“. На 12 юни те предлагат на другите две съсловия да се присъединят, при което болшинството делегати от духовенството изненадващо приема, но почти цялото дворянство отказва. На 17 юни комуните се самообявяват за Национално събрание, което е първият революционен акт.

След като кралят и първото съсловие се опитват да попречат на заседанията на Националното събрание, на 20 юни те са пренесени в кралската зала за тенис. В нея депутатите си дават дума да не се разпускат до приемането на конституция – т.нар. „Клетва на тенис корта“ (serment du jeu de paume, 20 юни).

Националното събрание, което започва да се нарича Учредително събрание, се обявява за висш държавен орган и започва да подготвя конституция, а след превземането на Бастилията на 14 юли 1789, поема реалното управление на Франция. Кралското семейство е изолирано във Версайския дворец, а из цялата страна започват повсеместни вълнения. През октомври кралят и семейството му са преместени в Париж и поставени на практика под домашен арест в двореца Тюйлери. Опитът на краля да избяга от Париж през юни 1791 г. е неуспешен и само проправя пътя за премахване на монархията и установяване на република.

На 3 септември 1791 г. Националното събрание провъзгласява конституция, според която страната става конституционна монархия. В нея кралят притежава изпълнителната власт, и макар прякото му влияние да е ограничено, той е обявен за представляващ нацията без да носи отговорност пред Националното събрание. Кралят има право на вето върху законите, номинира министрите, които не могат да са депутати в събранието, посланиците, ръководството на армията и висшата администрация. Луи XVI я приема и полага клетва за вярност по новата конституция на 13 септември.

Следва едногодишен период (1 октомври 1791 – септември 1792) на управление на Законодателното събрание, свикано по новата конституция. През лятото на 1792 обаче избухва ново въстание в Париж, потушено с кръвопролитие на Марсово поле. След щурм на двореца Тюйлери в началото на август Луи XVI е отстранен от властта. Същевременно пруски и австрийски войски напредват към Париж, притичайки се на помощ на краля. В обстановка на радикализация на революционните настроения и нарастваща външна заплаха новоизбраният Конвент отменя монархията и не след дълго, през януари 1793 г. осъжда краля на смърт.

Семейството[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Мария-Антоанета с трите ѝ по-големи деца – Мари-Терез, Луи-Шарл и Луи-Жозеф

На 5 октомври 1789 ядосана тълпа жени от парижката долна класа, подтикнати от революционерите, се устремяват към Версай, където живеело кралското семейство. През нощта проникват в замъка и се опитват да убият кралица Мария-Антоанета, която със своя лекомислен начин на живот символизирала до голяма степен омразата към Стария Режим. След известно време кралят и семейството биват заведени от тълпата обратно в Париж, за да живеят в двореца Тюйлери.

Депресия[редактиране | редактиране на кода]

Скорошни изследвания стигат до извода, че Луи е страдал от клинична депресия, което го е направило предразположен към пристъпи на тежка нерешителност, по време на които жена му, непопулярната кралица Мария Антоанета, поема голямата отговорност да управлява. Принципите на революцията за върховната власт, предпочитана от хората, макар и основни за принципите на демокрацията в по-късни периоди, причиняват откъсване от правилата на абсолютната монархия за трона и олтара, които били в сърцето на тогавашното управление. В резултат от това, Революцията си печели противници в лицето на почти всички предишни управници във Франция и практически всички европейски правителства. Самите водещи фигури в първото революционно движение се съмнявали в принципите на управлението, избирано от народа. Някои, особено Оноре Мирабо, тайно заговорничели да възстановят силата на Короната в нова конституционна форма.

Новото управление[редактиране | редактиране на кода]

Луи XVI в кралска регалия

Въпреки това, внезапната смърт на Мирабо и депресията на Луи отслабили фатално развитието в тази област. Луи далеч не е бил толкова реакционен, колкото двамата му консервативни братя, Луи XVIII и Шарл X и многократно им е изпращал, публично или тайно, съобщения, призовавайки ги да прекратят опитите си да противодействат на новия режим. Въпреки това наложилото се негативно отношение към него и семейството му става причина той да бъде изолиран от новото демократично правителство.

На 21 януари 1793 е екзекутиран по решение на Конвента.

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Мария Антоанета Луи XVI има 4 деца: