Луи XVI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XVI
Крал на Франция и Навара
Duplessis - Louis XVI of France, oval, Versailles.jpg
Лични данни
Управление 10 май 1774 – 4 септември 1791
Коронация 11 юни 1775
Пълно име Луи Огюст Бурбон
Други титли Крал на французите (от 4 септември 1791 до 10 август 1792)
Роден
Починал
Погребан в Сен Дени
Предшественик Луи XV
Наследник Първа френска република
Луи XVIII крал в Реставрацията
Подпис Signature of Louis XVI.svg
Семейство
Династия Капетинги,Бурбони
Баща Луи, дофин на Франция
Майка Мария Жозефа Саксонска
Брак Мария Антоанета
Потомци Мари Терез Шарлот
Луи-Жозеф
Луи Шарл
Мари-Софи
Герб Grand Royal Coat of Arms of France & Navarre.svg
Луи XVI в Общомедия

Луи XVI (23 август 175421 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, а след избухването на Френската революция и провъзгласяването на страната за конституционна монархия като „Крал на французите“ от 1791 до 1792. Син е на Луи-Фердинанд дьо Бурбон, дофин на Франция, и втората му съпруга Мария Жозефа Сакска, внук е на Луи XV. След смъртта на баща му и на двамата му по-големи братя, 11-годишният Луи е обявен официално за дофин (20 декември 1765). Коронясан е за крал на 11 юни 1775 г. в катедралата в Реймс.

В първите години на революцията продължава да оглавява изпълнителната власт, но със силно ограничени правомощия. През лятото на 1791 г. прави опит за бягство, а през лятото на 1792 г. е отстранен от властта и арестуван (10 август 1792). Съден е от Конвента, признат е за виновен в държавна измяна и на 21 януари 1793 е гилотиниран. Екзекуцията му слага край на абсолютната монархия във Франция.

Въпреки че отначало е обичан, неговите нерешителност и консерватизъм карат някои от хората във Франция да го намразят като символ на тиранията на Стария режим. След премахването на монархията през 1792, новото републиканско правителство му дава прозвището Капе (по името на Хуго Капет, основател на династията на Капетингите, която революционерите погрешно възприемат като фамилно име) и го принуждават да се нарича Луи Капе, в опит да принизят положението му на крал. Също е наричан неофициално „Луи льо Дерние“ (Луи Последния), подигравателна форма на традиционните прозвища на френските крале.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Като дете Луи-Огюст е пренебрегван от родителите си, които фаворизират по-големия му брат, Луи херцог на Бургундия, който е умен и красив, но умира на девет години през 1761. Луи-Огюст е физически здрав и силен, но много стеснителен. Той е ученолюбив, обича да изучава езици, история и география и научава говоримо италиански и английски. Склонен е към физически занятия, обича да ходи на лов с дядо си, да играе с братята си и да майстори в специално оборудвана работилница, където се занимава със шлосерство и ключарство.[1] В личния си живот е пълна противоположност на дядо си – скромен, несръчен, дори безволев. Успява да съхрани в себе си чистота на нравите и се отличава с честност, простота в обноските и неприязън към разкоша. Държавните дела, дворцовите церемонии и тържества не го привличат. Той не обича да го поставят на изпитание с вземане на крайни решения и непрекъснато попада под влиянието на по-силните характери около него.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Бракът на Луи с Мария Антоанета е уреден в последните години от живота на дядо му. През 1770 г. Мария Антоанета пристига в Париж като бъдеща съпруга на престолонаследника. На 16 май 1770 бракът е сключен – Луи е на петнадесет, а булката на четиринадесет години. Бракът не е посрещнат добре от обществеността – съюзът с Австрия е въвлякъл Франция в катастрофалната Седемгодишна война в която двете търпят поражение както в Европа, така и в Северна Америка. С енергичния си характер Мария Антоанета бързо успява да се намеси в решаването на държавните дела, а Луи проявава голяма отстъпчивост и променя решенията си след нейна намеса[2].

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Луи XVI в кралска регалия

Когато Луи XVI се възкачва на трона през май 1774 година, кралството е затънало в дългове. Като свой наставник младият крал извиква в двора граф Морепа като държавен министър. По негова препоръка са назначени министрите Тюрго, Малерб и Вержени и е възобновена работата на Парижкия парламент, разпуснат през 1771 г. Радикалните финансови реформи, предприети за преодоляване на финансовата криза, отчуждават аристократите и са блокирани от членовете на Парижкия парламент, които настояват, че кралят няма законно право да налага нови данъци. През 1776 Малерб напуска, а Тюрго е освободен от длъжност и заменен с Жак Некер. .

Самият крал, осъзнавайки ясно огромната задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се опитва на няколко пъти да проведе икономически реформи и да накара дворянството и духовенството също да плащат данъци, но всеки път среща яростния отпор на привилегированите съсловия. Сменя няколко финансови министри, докато най-после се решава да свика Генералните щати с надеждата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна сила, която да принуди аристокрацията също да плаща данъци.

Френската революция[редактиране | редактиране на кода]

На 5 май 1789, Генералните щати се събират за първи път след 1614 година. Вместо да одобрят данъчни реформи, депутатите от третото съсловие се самообявяват за Национално събрание, което е първият революционен акт от Френската революция. Кралят се опитва да им попречи, но не успява и събранието започва да се нарича Учредително, обявява се за висш държавен орган и започва да подготвя конституция. След превземането на Бастилията на 14 юли 1789, то поема реалното управление на Франция. На практика след юли парижани стават крал, а Луи XVI техен смаян и неохотен поданик[3]. Кралското семейство остава изолирано във Версайския дворец, а из цялата страна има повсеместни вълнения поради революционните настроения и продължаващата икономическа криза.

На 5 октомври 1789 ядосана тълпа жени от парижките предградия се устремява към Версай, обсажда го и остава цялата нощ. На другия ден кралят и семейството му са принудени да се върнат обратно в Париж, настаняват ги в двореца Тюйлери, на практика под домашен арест[4].

Опитът на краля да избяга от Париж през юни 1791 г. е разкрит и само нанася силен удар върху престижа на монархията и на кралското семейство и дава претекст за временно отстраняване на краля до приемането на конституция.

На 3 септември 1791 г. Учредителното събрание провъзгласява приетата първа френска конституция, според която страната става конституционна монархия. В нея кралят притежава изпълнителната власт, и макар прякото му влияние да е ограничено, той е обявен за представляващ нацията, но без да носи отговорност пред Националното събрание. Кралят има право на вето върху законите, номинира министрите, които не могат да са депутати в събранието, посланиците, ръководството на армията и висшата администрация. Луи XVI приема новата конституция и полага клетва за вярност на 14 септември[5].

Следва едногодишен период (1 октомври 1791 – септември 1792) на управление на Законодателното събрание, свикано по новата конституция. Макар кралят да назначава министрите и други държавни служители, ролята му е сведена до тази на обикновен арбитър в парламентарния живот. Въпреки това Луи XVI успява да предотврати приемането на много закони или поне да забави тяхното изпълнение, приемайки външно вид на примирение и посещавайки заседанията на събранието. Това поведение на кралската двойка ѝ спечелва ново прозвище – „господин и госпожа Вето“, и увеличава негативното отношение към тях. Междувременно кралят и кралицата поддържат активни контакти с врагове на революцията – аристократи и роялисти, заговорничат и търсят съдействие в чужбина.

Революцията има както вътрешни противници, така и практически всички европейски монархии. Самите революционни лидери се съмняват в принципите на управление, избирано от народа. Някои, особено Оноре Мирабо, тайно заговорничат да възстановят силата на Короната в новата конституционна форма. Внезапната смърт на Мирабо през април 1791 г. и липсата на политически усет за адекватни решения на Луи, отдавани на предполагаема депресия, обаче силно отслабват позициите на монархистите. Кралят далеч не е бил толкова реакционен, колкото двамата му консервативни братя, Луи XVIII и Шарл X и многократно им е изпращал, публично или тайно, съобщения, призовавайки ги да прекратят опитите си да противодействат на новия режим. По ирония на съдбата кралят е принуден от обстоятелствата пръв да обяви война на Австрия на 20 април 1792 г., с което започват Революционните войни. Въпреки това в цялата страна и особено в Париж негативното отношение към него и Мария Антоанета расте и подозренията в подбуждане на европейските монархии към война с Франция нарастват.

След инвазията на пруски и австрийски войскипрез лятото на 1792 г. обстановката се изостря. В Париж избухва въстание и дворецът Тюйлери е щурмуван, а кралското семейство е принудено да търси закрилата на депутатите в Законодателното събрание. Под натиска на народните искания депутатите отстраняват Луи XVI от властта и го поставят под силна стража в Тампл. Същевременно вражеските войски напредват към Париж, притичайки се на помощ на краля. В тази обстановка на нарастваща външна заплаха революционните и антимонархически настроения се засилват и на 21 септември новоизбраният Конвент отменя монархията и обявява Франция за република.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Още при първите заседания на Конвента мненията за съдбата на краля не съвпадат и дискусиите стават все по-остри. Монтанярите искат смъртна присъда, като го обвиняват в „заговор срещу свободата и сигурността на отечеството“. Жирондинците се противопоставят и всячески отлагат вземането на решение. Те настояват кралят да бъде изгонен в чужбина или просто да бъде оставен на свобода, без да разполага с някакви различни права. На 20 ноември 1792 обаче в двореца Тюйлери е открита тайна каса с документи, които доказват извън всякакво съмнение опитите на краля да възвърне властта си и дават повод той да бъде обвинен в държавна измяна[6].

Депутатите от Конвента си възлагат съдебни функции и съдебният процес започва на 10 декември. Луи XVI е определен като враг и „узурпатор“, чужд на нацията. Проведени са два разпита в присъствието на негови адвокати. Гласуването започва на 14 януари 1793 и признава вината на краля единодушно. Председателят на Конвента, Верньо, обявява резултата от гласуването така: „От името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капет за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата.“[7]. На 21 януари 1793 Луи XVI е екзекутиран чрез гилотиниране. През октомври Мария Антоанета го последва на ешафода след скалъпен процес с предрешен изход от Комитета за обществено спасение.

Днес историците и французите като цяло имат по-различно мнение за Луи XVI, който е останал в историята като честен човек с добри намерения, но който най-вероятно е бил неспособен на особено тежката задача да реформира монархията и е бил използван от революционерите като изкупителна жертва.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Мария-Антоанета с трите ѝ по-големи деца – Мари-Терез, Луи-Шарл и Луи-Жозеф

От брака си с Мария Антоанета Луи XVI има 4 деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Andress, David, The Terror: The Merciless War for Freedom in Revolutionary France, Farrar, Straus and Giroux, New York, 2005, pp. 12 – 13. ISBN 978-0374530730
  2. Глушков, Христо. Френската революция 1789 – 1799. София, Народна просвета, 1989. с. 214.
  3. Падовър 2007, с. 169.
  4. Fraser, Antonia. Marie Antoinette, The Journey. Anchor, 2001. ISBN 0-7538-1305-X. с. 298 – 304.
  5. Падовър 2007, с. 231.
  6. Rude, 1991, с. 82
  7. Jordan, 1979, p. 172
  • Падовър, Сол К.. Животът и смъртта на Луи XVI. София, Рива, 2007. ISBN 9789543200818. с. 326.
  • Jordan, David. The King's Trial:Luis XVI vs. the French Revolution. Berkely, University of California Press, 1979. ISBN 0-520-04399-5.
  • Rude, George. The French Revolution. New York, Grove Weidenfeld, 1991. ISBN 0-8021-3272-3.