Учредително събрание (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Националното учредително събрание (на френски: Assemblée nationale constituante) е революционен парламент във Франция, действал от 1789 до 1791 година, по време на Френската революция.

Събранието се образува на 9 юли 1789 година, след като част от депутатите от свиканите Генерални щати на Франция се преименуват на Национално събрание. То се обявява за висш държавен орган и започва да подготвя конституция на страната, с което се превръща в Учредително събрание. След превземането на Бастилията на 14 юли, Националното учредително събрание поема реалното управление на Франция. В средата на юли то се състои от 1177 депутати, а за цялото му съществуване право на участие получават общо 1315 души, от които 330 духовници, 322 благородници и 663 от третото съсловие.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В събранието „левите“ партии седят от ляво, гледано от президентския стол, а „десните партии“ седят от дясно, като по този начин местата за сядане директно посочват политическия спектър, представен в Събранието. Постепенно се оформят няколко групи от депутати. Вдясно са консерваторите – противници на революцията. Вляво е опозицията, в която има няколко групи. Роялистите-демократи са за парламентарна монархия със силна кралска власт. Втората най-многобройна група депутати също са за парламентарна монархия, но с ограничена изпълнителна власт на краля, по примера на Великобритания. Националната партия, която подкрепя революцията и демократизацията, представлява интересите на средната класа, но симпатизира и на широк кръг обикновени хора. Една от най-силните личности в Събранието е блестящият оратор, макар и безскрупулен политик граф Мирабо, който се опитва да помири монархистите с революционните сили.

Въпросите за бъдещата конституция вълнуват силно обществеността и особено парижани. Започват да се създават политически дискусионни клубове, които оказват силно влияние върху хода на събитията. Сред тях изпъква Якобинският клуб, в който членуват представители на двете главни опозиционни групи, както и буржоазията извън парламента. Клубът на Корделиерите събира около себе си по-бедните и по-радикално настроени парижани и санкюлотите. Негови водачи са Жорж Дантон, Камий Демулен и Жан Пол Марат, който издава популярния сред парижани вестник „Приятел на народа“.

Законодателна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода от 4 до 11 август 1789 събранието приема 18 декрета, касаещи отмяната на феодализма, отмяната на различни привилегии на духовенството и дворянството, включително сеньориални права.

На 26 август 1789 г. Учредителното събрание приема „Декларация за правата на човека и гражданина“ – един от първите документи на демократичния конституционализъм. На Стария ред, основан на съсловни привилегии и произвола на властите, са противопоставени всеобщо равенство пред законите, неотчуждаемост на естествените права на човека, суверенитет на народа, свобода на възгледите, принципа „позволено е всичко, което не е забранено от закон“ и други демократични уредби на революционното просветителство, превърнали се оттогава в закони и действащо законодателство. Декларацията също така утвърждава правото на частна собственост в качеството ѝ на естествено право.

Проведена е административна реформа: провинциите са обединени в 83 департамента с единен съдебен процес.

Следвайки принципа на равенство на гражданите, Събранието ликвидира съсловните привилегии, отменя институциите на наследственото дворянство, дворянските титли и гербове.

През септември е приета първата конституция на Франция (на френски: Constitution de 1791).

Саморазпускане[редактиране | редактиране на кода]

Националното учредително събрание се саморазпуска на 30 септември 1791 година, като на следващия ден влиза в сила изработената от него конституция, според която са проведени избори за Законодателно събрание.