Преврат от 18 брюмер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генерал Бонапарт в Съвета на петстотинте (Бушо, 1840)

Превратът от 18 брюмер (на френски: Coup d'État du 18 brumaire) е държавен преврат във Франция, проведен на 18 брюмер VIII година от Първата френска република (9 ноември 1799 г. по Грегорианския календар), в резултат на което е свалена от власт Директорията, разпуснати са законодателните органи (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) и е създадено ново правителство (Френски консулат) начело с Наполеон Бонапарт[1].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Към 1799 година Директорията губи авторитет в очите на обществото. Най-влиятелният политик от умерено-републиканската партия, директорът Сийес, отдавна вече обмисля замяна на конституцията от година III и изготвя свой собствен проект на държавното устройство, което, по негово собствено мнение, да даде стабилност вътре в страната. С тази цел той започва да обединява всички антидемократични настроени елементи сред тогавашните политици, които не желаят реставрация на Бурбоните. Той успява да убеди в полза на своя план много от членовете на двата съвета, които започват да се наричат реформатори.

Превраът[редактиране | редактиране на кода]

Среща на Наполеон с генералите сутринта на 18 брюмер. Маду (1827)

След като научава за плановете на Сийес, Бонапарт се споразумява с него, и двамата много бързо подготвят държавен преврат, с цел въвеждане на нова конституция. Войниците боготворят Наполеон, а останалите генерали, по различни съображения, не са пречка. Сийес разпространява слух за опасен якобински заговор и се взема решение заседанията на двата Съвета да се преместят извън Париж, в Сен-Клу. Изпълнението е възложено на генерал Бонапарт; който получава правото да взема всички мерки, необходими за сигурността на републиката. Местните въоръжени сили трябва да му се подчиняват, а всички граждани се задължават да му оказват помощ.

На 9 ноември военни части, верни на Бонапарт, окупират ключови точки в Париж. Според предварителната договорка двама директори – Сийес и Дюко – подават оставка, а Талейран уговаря Пол Барас да се оттегли. Двамата якобински директори Гойе и Мулен са арестувани и затворени в Люксембургския дворец. В края на деня Бонапарт контролира Париж. Така Директорията на практика е разпусната.

На 10 ноември членовете на двата Съвета са транспортирани към крепостта Сен Клу. Посрещнати са от 6 000 войници, недоволни от забавянето на заплатите им. Бонапарт говори пред Съвета на старейшините, аргументирайки смяната на правителството. Изслушан е в мълчание и Съветът гласува в подкрепа на предложението специален манифест. След това Бонапарт се обръща към Съвета на петстотинте, където е посрещнат с протестни викове и обиди от якобинците, които го заплашват с арест. Люсиен Бонапарт казва на войниците отвън, че Бонапарт е в опасност и те нахлуват в залата, прекъсвайки заседанието и разгонвайки депутатите. Бонапарт, Сийес и Дюко стават временни консули на новото правителство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всемирная история. Энциклопедия. Том 6. // historic.ru. Посетен на 2015-11-13.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Переворот 18 брюмера“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.