Преврат от 18 брюмер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Генерал Бонапарт в Съвета на петстотинте (Бушо, 1840)

Превратът от 18 брюмер (на френски: Coup d'État du 18 brumaire) е държавен преврат във Франция, проведен на 18 брюмер VIII година от Първата френска република (9 ноември 1799 г. по Грегорианския календар), в резултат на което е свалена от власт Директорията, разпуснати са законодателните органи (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) и е създадено ново правителство (Френски консулат) начело с Наполеон Бонапарт[1].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Към 1799 година Директорията губи авторитет в очите на обществото. Най-влиятелният политик от умерено-републиканската партия, директорът Сийес, отдавна вече обмисля замяна на конституцията от година III и изготвя свой собствен проект на държавното устройство, което, по негово собствено мнение, да даде стабилност вътре в страната. С тази цел той започва да обединява всички антидемократични настроени елементи сред тогавашните политици, които не желаят реставрация на Бурбоните. Той успява да убеди в полза на своя план много от членовете на двата съвета, които започват да се наричат реформатори.

Превраът[редактиране | редактиране на кода]

Среща на Наполеон с генералите сутринта на 18 брюмер. Маду (1827)

След като научава за плановете на Сийес, Бонапарт се споразумява с него, и двамата много бързо подготвят държавен преврат, с цел въвеждане на нова конституция. Войниците боготворят Наполеон, а останалите генерали, по различни съображения, не са пречка. Сийес разпространява слух за опасен якобински заговор и се взема решение заседанията на двата Съвета да се преместят извън Париж, в Сен-Клу. Изпълнението е възложено на генерал Бонапарт; който получава правото да взема всички мерки, необходими за сигурността на републиката. Местните въоръжени сили трябва да му се подчиняват, а всички граждани се задължават да му оказват помощ.

На 9 ноември военни части, верни на Бонапарт, окупират ключови точки в Париж. Според предварителната договорка двама директори – Сийес и Дюко – подават оставка, а Талейран уговаря Пол Барас да се оттегли. Двамата якобински директори Гойе и Мулен са арестувани и затворени в Люксембургския дворец. В края на деня Бонапарт контролира Париж. Така Директорията на практика е разпусната.

На 10 ноември членовете на двата Съвета са транспортирани към крепостта Сен Клу. Посрещнати са от 6000 войници, недоволни от забавянето на заплатите им. Бонапарт говори пред Съвета на старейшините, аргументирайки смяната на правителството. Изслушан е в мълчание и Съветът гласува в подкрепа на предложението специален манифест. След това Бонапарт се обръща към Съвета на петстотинте, където е посрещнат с протестни викове и обиди от якобинците, които го заплашват с арест. Люсиен Бонапарт казва на войниците отвън, че Бонапарт е в опасност и те нахлуват в залата, прекъсвайки заседанието и разгонвайки депутатите. Бонапарт, Сийес и Дюко стават временни консули на новото правителство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всемирная история. Энциклопедия. Том 6. // historic.ru. Посетен на 2015-11-13.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Переворот 18 брюмера“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.