Фригийска шапка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фригийската шапка с трицветна кокарда по време на Френската революция

Фригийската шапка, наричана още Шапка на свободата, е мека шапка с конична форма и с издаден напред връх. Носена е от древното население на Фригия (фриги), които всъщност били тракийско племе и живеели в регион в антична Анатолия.

Фригийската шапка била характерен атрибут и за останалите тракийски племена и балкански народи.

От Античността до норманите[редактиране | редактиране на кода]

Фригийските шапки и гамаши „идентифицират“ тримата влъхви като хора от Изтока в мозайките на базилика в Равена, датиращи от 6 век.

В ранната античност, но и в по-късната, фригийската шапка характеризирала предимно траките и това е засвидетелствано от различни епиграфски паметници. Често върху гръцките вази троянският герой Парис е изобразяван с фригийска шапка на главата, като тя се е носела не само от фригите, но от останалите тракийски племена. [1] Фригийската шапка отличавала древните западноанатолийци от елините, символизирайки техния негръцки произход. Римските поети обикновено използвали епитета „фригиец“ в значение на троянец. Фригийската шапка може да се види изобразена върху Траяновата колона, издигната в памет на победите на император Траян над даките, а също така и върху арката на Септимий Север, издигната в чест на победата на римляните над Партия. Македонските, тракийските, дакийските и норманските (12 век) шлемове имат форма, наподобяваща фригийската шапка.

Фригийската шапка носи елинистичен римски синкретизъм, въпреки че прозлиза от персийския бог на спасението Митра. По времето на Римската империя е носена от бивши роби, които са били освободени от техните господари, следователно техните потомци са граждани на Рим, затова носенето ѝ е било често израз или културен символ на свободата в древногръцкото и древноримското общество.

Френската революция[редактиране | редактиране на кода]

Санкюлоти с фригийски шапки и трицветни кокарди

Червената фригийска шапка като символ на свободата става популярна по време на Френската революция, макар и не веднага: на 19 март 1792 г. в Якобинския клуб е прочетено писмо от кмета на Париж, осъждащо носенето на червения калпак. Отначало е носен от каторжници на галерите, но това е забранено с декрет от спетември 1793 г. На 20 юни 1792 г. демонстранти нахлуват в двореца Тюйлери и заставят краля да си сложи фригийска шапка, подадена му на пика, и да вдигне наздравица за нацията.

На известната картина на Йожен ДьолакроаСвободата води народа“ (1831) Свободата е изобразена с фригийски калпак. Мариана, националният символ на Франция, също се изобразява като девойка с фригийска шапка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Траките, Георги Михайлов, Държавно Военно издателство, гр. София, 1972 г.