Парис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Парис.

Решението на Парис, Рубенс, Нац.галерия, Лондон

Парис (също се среща като Александър[1][2]) в древногръцката митология е син на троянския цар Приам и неговата съпруга Хекуба. Когато Хекуба била бременна с него сънувала, че ражда не дете, а горяща факла, която щяла да запали цяла Троя. Гадателите тогава ѝ обяснили, че явно синът ѝ ще бъде причината за гибелта на Троя.

Като се родил, Приам го оставил в планината Ида, надявайки се, че зверовете ще го разкъсат. Той обаче бил намерен и отгледан от пастири.

Там, в гората Ида станал и прочутият спор на богините коя е най-красива. За да го склонят на своя страна, Хера му обещала да го направи най-мъжествен между царете, Атина – да стане най-храбрият герой, а Афродита му обещала най-красивата жена. Парис отсъдил, че най-красива от богините е Афродита.

Върнал се в Троя, където родителите му го посрещнали с отворени обятия. Парис отишъл на гости на спартанския цар Менелай и възползвайки се от неговото гостоприемство, отвлякъл жена му – Хубавата Елена, както и други съкровища.

Тази негова коварна постъпка била причината за Троянската война, в която Парис. В Илиадата, взел голямо участие. В опита си да спре войната предизвикал на двубой Менелай, но могъщия спартански цар щял да го убие, ако на помощ не се притекла Афродита спускайки гъста мъгла над него. Именно негова стрела уцелва в петата великия Ахил. След смъртта на Хектор, той става водач на троянците, но е убит от Филоктет, който притежавал лъкът на Херкулес. Стрелите на лъка били намазани с отрова от лернейската хидра и Парис умрял в страшни мъки.

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Read about Paris, the Man Who Began the Trojan War. // About.com Education. Посетен на 16 ноември 2015.
  2. Georg Autenrieth. A Homeric Dictionary, Ἀλέξ – ανδρος. // perseus.tufts.edu. Посетен на 16 ноември 2015.