Нощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за частта от денонощието. За филма вижте Нощта.

Звездна нощ в Танзания.
Токио през нощта.

Нощ се нарича тази част от денонощието, през която е тъмно, т.е. когато тази част от земното кълбо не е огрята от Слънцето, за разлика от останалата част. В зависимост от разположението на Земята спрямо Слънцето, както и от наклона на земната ос, през годината продължителността на нощта е различна. За нощ се счита периодът между залез и изгрев, когато Слънцето се намира под хоризонта.[1]

Продължителност[редактиране | редактиране на кода]

На Земята нощта като цяло е по-кратка от деня, поради два фактора. Първо, Слънцето е сфера, а не точка и има големина на ъгъла от около 32'. Второ, атмосферата пречупва слънчевата светлина така, че част от нея достига земята, дори когато Слънцето е на 34' под хоризонта. Комбинацията на тези два фактора означава, че светлина достига земята, когато центърът на слънчевия диск е на около 50' под хоризонта. Без тези ефекти денят и нощта биха били еднакво дълги през двете равноденствия, моментите, когато Слънцето като че ли допира небесния екватор. По време на равноденствие, денят продължава около 14 минути повече от нощта на Екватора и дори повече близо до полюсите. Също така, през зимния сезон продължителността на нощта е по-голяма, а през летния сезон – по-малка.

Лятното слънцестоене и зимното слънцестоене отбелязват съответно най-кратката и най-дългата нощ. Колкото по-близко се намира дадено място да някой от полюсите, толкова по-широки граници на вариация има продължителността на нощта. Въпреки че денят и нощта почти се изравняват по продължителност при равноденствията, съотношението на нощта към деня се променя по-бързо при големите географски ширини, отколкото при малките преди и след равноденствие. Така например, в Северното полукълбо, Дания има по-къси нощи през юни, отколкото Индия. В Южното полукълбо, Антарктика има по-дълги нощи през юни, отколкото Чили. И двете полукълба наблюдават еднакви модели на нощта при едни и същи географски ширини, но циклите имат 6 месеца помежду си, така че едното полукълбо има по-дълги нощи (зима), докато другото има по-къси нощи (лято).

Вариацията на слънчевата светлина в полярните кръгове е толкова голяма, че през част от лятото има период без нощ в продължение на дни, докато през част от зимата има период без дневна светлина.

При други небесни тела[редактиране | редактиране на кода]

Феноменът на ден и нощ се дължи на въртенето на небесно тяло около оста му, създавайки илюзията, че Слънцето се издига и снижава. Различните астрономически обекти се въртят с различни скорости. Някои могат да се въртят много по-бързо то Земята, докато другите се въртят изключително бавно, което води до много дълги дни и нощи. Планетата Венера се завърта около оста си за 224,7 дни. В контраст на това газовият гигант Юпитер има звезден ден от 9 часа и 56 минути.[2] Въпреки това, периодът на звездния ден не е единственият фактор, който определя продължителността на денонощния цикъл – орбиталният период също играел роля. Например, Венера има период на завъртане от 224,7 дни, но има денонощен цикъл от 116,75 дни, поради ретроградното си въртене и орбитално движение около Слънцето. Меркурий има най-дългия денонощен цикъл в резултат на резонанс 3:2 между орбиталния му период и ротационния му период – този резонанс му придава денонощен цикъл от 176 дни. Дадена планета може да претъпява големи температурни промени между ден и нощ, както е в случая на Меркурий, най-близката планета до Слънцето. Това е нещо, което трябва да се има предвид, когато се изследва възможността за животопригодност на планетата или за извънземен живот.

Влияние върху живота[редактиране | редактиране на кода]

Нотт, олицетворението на нощта в скандинавската митология, язди коня си на картина от 19 век на Николай Петер Арбо.

Изчезването на дневната светлина, основният източник на енергия за живота на Земята, има голямо въздействие върху морфологията, физиологията и поведението на почти всеки организъм. Някои животни спят през нощта, докато други нощни животни (молци, щурци) са активни по това време. Ефектите на деня и нощта не се ограничават до животните – растенията също са се адаптирали към липсата на слънчева светлина през нощта. Например, някои растения могат да задържат въглероден диоксид в тъканите си под формата на органични киселини през нощта, която по-късно може да бъде използвана през деня за да синтезират въглехидрати. Това им позволява да си държат устицата затворени през деня, предотвратявайки транспирацията на ценна вода.

С подобряването на изкуствената светлина, особено след Индустриалната революция, нощните дейности нарастват и стават значителна част от икономиката на някои места. Много сгради, като нощни клубове, барове, магазини, ресторанти за бързо хранене, бензиностанции, полицейски управления работят по 24 часа в денонощието или остават отворени до към 1 – 2 часа през нощта. Дори и без изкуствена светлина, лунната светлина понякога прави възможно пътуването или работата на открито през нощта.

Културни аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Нощта често се свърза с опасност и зло, поради психологическата връзка от обкръжаващата тъмнина към страх от непознатото и свойството на светлината да възпрепятства голяма сетивна система – зрението. Така по естествен път, нощното време се асоциира с уязвимост и опасност за човешкото физическо оцеляване. Престъпници, животни и други потенциални опасности могат да се скрият в тъмнината. Полунощ има особено значение в човешкото въображение и култура.

Вярванията в магии често включват идеята, че магията и магьосниците са по-силни нощем. Спиритуалистки сеанси често се провеждат близо до полунощ. По подобен начин, митични и фолклорни създания като вампири и върколаци се описват като активни през нощта. За призраците се вярва, че бродят почти единствено нощем. В почти всички култури съществуват истории и легенди, предупреждаващи за опасностите, които крие нощта.

В литературата, нощта и липсата на светлина често се асоциират с черното, което исторически символизира зло, небитие или липса на познание (като знанието се символизира със светлина).

Културното значение на нощта в исляма е различно от това в Западната култура. Например, Мохамед прави известното си пътуване от Мека към Йерусалим и след това към рая през нощта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]