Направо към съдържанието

Небесен екватор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Небесният екватор е наклонено с около 23,44° спрямо равнината на еклиптиката.

Небесният екватор е голям кръг от небесната сфера, получен от сечението на продължението на земната екваториална равнина с небесната сфера. Той разделя небесната сфера на две полукълба: северното полукълбо, с връх на северния небесен полюс, и южното полукълбо, с връх на южния небесен полюс.[1]

Сключва ъгъл с математическия хоризонт, равен на 90°-φ, където φ е географската ширина на мястото, и с еклиптиката ъгъл от 23,44° (равен на наклона на земната ос). Инклинацията му варира в граници между 22,0° и 24,5° през последните 5 милиона години.[2] Пресечните точки на небесния екватор и математическия хоризонт са посоките изток и запад. Точките на пресичане на небесния екватор и еклиптиката са есенната и пролетната равноденствени точки.

Небесният екватор е основата на първата и втората екваториална небесна координатна система: деклинацията (аналогична на географската ширина, измерена от земния екватор) се измерва от нея. Другата координата – за първата екваториална координатна система това е часовият ъгъл, който се измерва от пресечната точка на небесния екватор и небесния меридиан, или, за втората екваториална координатна система, ректасцензията (аналогична на географската дължина) – се измерва от пролетното равноденствие. Във всеки случай, деклинацията на всички точки на небесния екватор е нула, което означава, че всяка точка на небесния екватор може да се наблюдава от всяка точка на Земята.[1]

Астрономическите обекти близо до небесния екватор се наблюдават над хоризонта от повечето места на Земята, като кулминират най-високо близо до земния екватор. В днешно време (астрономическата епоха J2000.0), небесният екватор преминава през следните съзвездия:

  1. а б Кононович Э.В., Мороз В.И. Общий курс астрономии. — 2-е, исправленное. — УРСС, 2004. — С. 19—28. — 544 с. — ISBN 5-354-00866-2.
  2. Berger, A.L. Obliquity and Precession for the Last 5000000 Years // Astronomy and Astrophysics 51 (1). 1976. с. 127 – 135.