Водолей (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Водолей.

Водолей
Карта на съзвездието Водолей‎
Информация
Латинско имеAquarius
СъкращениеAqr
Символизираводоносец
Ректасцензия23h
Деклинация-15°
Площ980кв. градуса
10 в класацията
Главни звезди2
Най-ярка звездаСадалсууд (β Водолей)
(Видима величина 3,07)
Метеорни потоци
Съседни
съзвездия
Видимо на ширини между +65° and −90°
Най-добра видимост в 21:00 през месец септември
Водолей в Общомедия

Водолей е зодиакално съзвездие, разположено малко на юг от небесния екватор, през което Слънцето преминава от края на февруари до средата на март. То изобразява човек, изливащ вода от амфора. Понякога се свързва с образа на Ганимед – виночерпеца на олимпийските богове. В съзвездието Водолей няма ярки звезди, образуващи характерна фигура. Двете му най-ярки звезди са едва от трета величина. В тъмна и ясна нощ впечатление донякъде прави Y-образната група, образувана от няколко по-слаби звезди, представляваща амфората на водолея. Водолей наброява 158 звезди, видими с просто око /т.е. до шеста величина/.

Звезди в съзвездието[редактиране | редактиране на кода]

Звезди
Общоприето наименование Байер Фламстед
Садалмелик α Aqr 34 Aqr
Садалсууд β Aqr 22 Aqr
Садабхия γ Aqr 48 Aqr
Шеат δ Aqr 76 Aqr
Албали ε Aqr 50 Aqr
Анха θ Aqr 43 Aqr
Ситула κ Aqr 63 Aqr
Други обекти
Общоприето наименование Месие Нов общ каталог
M2 NGC 7089
M72 NGC 6981
M73 NGC 6994
Сатурн (планетарна мъглявина) NGC 7009
Охлюв (планетарна мъглявина) NGC 7293

Ярки звезди[редактиране | редактиране на кода]

  • α/алфа/Aqr – Садалмелик – бледожълта звезда, вел. 3.19, спектър G0. На арабски името ѝ означава „щастливата звезда на царя“.
  • β/бета/Aqr – Садалсууд – бледожълта звезда, вел. 3.07, спектър G0. На арабски името ѝ означава „най-щастливата от щастливите“ – звездата изгрява заедно със Слънцето, когато зимата свършва.
  • γ/гама/Aqr – Садабхия – бяла звезда, вел. 3.97, спектър А0. На арабски името ѝ означава „щастливата звезда на шатрите“.
  • δ/делта/Aqr – Шеат /арабски „пожелание“/- бяла звезда, вел. 3.51, спектър А2.

Двойни и кратни звезди[редактиране | редактиране на кода]

  • ζ/дзета/Aqr – централната звезда от Y-образната група. Двойка звезди от 4.4 и 4.6 зв.величина на 2" видимо разстояние и орбитален период 856 години. Разделена е визуално на два компонента още през 1777 г. Според теорията може да се раздели с 3 инчов /75 мм/ рефрактор при перфектни атмосферни условия, но в общия случай е препоръчителен 6 инчов /150 мм/любителски телескоп и голямо увеличение.
  • 41 Aqr – тройна звезда с компоненти съответно от 5.6, 6.1 и 9.0 величина. Лесна за разделяне в 4 инчов /100 мм/ телескоп
  • 53 Aqr – тясна двойка жълти звезди /3" видимо разстояние/. И двата компонента са от 6 величина.
  • 94 Aqr – красиво контрастираща двойка от оранжева и синя звезда. Компонентите ѝ са от 5.3 и 7.3 величина. Ъгловото разстояние от 13" между компонентите я прави лесен обект дори за най-малките любителски телескопи.

Променливи звезди[редактиране | редактиране на кода]

  • R Aqr – непериодична променлива, състояща се от студен червен гигант и горещо бяло джудже. Двете звезди са обвити с газова мъглявина и изглежда плътната и по-тежка малка звезда изсмуква вещество от по-лекия гигант. Понякога звездата е на границата на видимост с просто око, след което блясъкът ѝ може да отслабне до около 200 пъти. Звездата е известна от 1810 г., но поради своята непредсказуемост все още е интересен обект за изследване с поне 8-10 инчов телескоп.

Сферични звездни купове[редактиране | редактиране на кода]

  • M2 /NGC 7089/ – сферичен куп от 6.3 зв.вел., на около 5 градуса над звездата β Aqr/Садалсууд/ състоящ се от голямо количество сравнително горещи звезди. По количество звезди превъзхожда знаменитият куп М13 в съзвездието Херкулес, но неговата голяма отдалеченост го прави по-малко ефектен. В бинокъл или неголям телескоп изглежда като бледо петно.
  • M72 /NGC 6891/ – звезден куп от 9 зв.вел., едва различим в малък телескоп.

Планетарни мъглявини[редактиране | редактиране на кода]

  • NGC 7009, мъглявината „Сатурн“. В неголям телескоп изглежда като мъничък зеленикав диск от 8 зв.вел. С големи телескопи се вижда, че нейната форма напомня планетата Сатурн.
  • NGC 7293, мъглявината „Охлюв“, най-близката планетарна мъглявина, на разстояние 300 св.год. от нас и с най-големия видим размер – 15' х 12' – т.е. половината от видимия диаметър на пълната Луна. Мъглявината, макар и голяма, не е ярка. Най-добре се разглежда през бинокъл или телескоп с голямо зрително поле и малко увеличение. На фотографии с продължителна експозиция тя изглежда като два преплитащи се газови пръстена. В англоезичната литература е наричана "Хеликс/Helix" – стереометрична форма, напомняща пружина. В центъра на мъглявината се намира една от най-горещите известни звезди – температурата на нейната повърхност е 130 000°К

Галактики[редактиране | редактиране на кода]

  • NGC 7727 – спирална галактика с неправилна форма. Видимият размер е 4,7' х 4,1'. Предполага се, че тази галактика се е образувала в резултат от сливането на две галактики преди 1 млрд. години. В резултат от това сливане в периферията на галактиката NGC 7727 са се появили около 20 много млади сферични звездни купа /средната възраст на сферичните купове в нашата галактика е 10-12 млрд. години/. В 10 инчов /250 мм./телескоп опитен наблюдател би могъл да види ядрото на галактиката, заобиколено от бледа мъгла. NGC 7727 е част от група гравитационно свързани галактики, включваща също NGC 7723, NGC 7724, както и две много по-малки галактики, които нямат NGC номера.

Астеризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • M73 /NGC 6994/ – четири близо разположени звездички, които в бинокъл или малък телескоп изглеждат като разсеян звезден куп, но нямат физическа връзка помежду си.

Метеорни потоци[редактиране | редактиране на кода]

В съзвездието Водолей се намират радиантите на три метеорни потока. Най-обилният, η/ета/ Аквариди, достига максимум от около 35 метеора в час на 5 май. Δ/делта/ Аквариди се наблюдава около 29 юли и е достигал интензивност до 20 метеора в час, а на 6 август е максимумът на ι/йота/ Аквариди – приблизително 7-8 метеора в час.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вселена. Голяма илюстрована енциклопедия. Колектив. изд. „Младинска книга“, С., 2008. ISBN 978549715194
  • Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията. изд. „Наука и изкуство“, С., 1976
  • Ян Ридпат, Уил Тирион. Космос. Мини-энциклопедия. Москва, 2001. ISBN 5-17-005551-X
  • Шимбалев, А.А. Атлас звездного неба. Минск, 2004. ISBN 985-13-2082-X
  • Moore, Patrick. The Astronomy Encyclopedia. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0-19-521833-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]