Андромеда (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Андромеда.

Андромеда
Карта на съзвездието Андромеда
Информация
Латинско име Andromeda
Съкращение And
Символизира царската дъщеря Андромеда
Ректасцензия 1h
Деклинация +40°
Площ 722кв. градуса
19 в класацията
Главни звезди 3
Най-ярка звезда α And (Алферац)
(Видима величина 2,1)
Метеорни потоци Андромедиди (Биелиди)
Съседни
съзвездия
Видимо на ширини между +90° and −40°
Най-добра видимост в 21:00 през месец ноември
Андромеда в Общомедия

Андромеда е голямо съзвездие в северната небесна полусфера, лесно за разпознаване по трите най-светли звезди α, β и γ, разположени на почти права линия, която се чупи при по слабата звезда δ. Наречено е по името на царкинята, дъщеря на Касиопея и Цефей. Според гръцката митология Андромеда била принесена в жертва на морското чудовище Кит, но била спасена от Персей.

Ярки звезди[редактиране | редактиране на кода]

  • α And (Алферац или Сирах) – синьо-бяла звезда от 2.1 звездна величина, спектър А0. Пълното ѝ име, дадено от древните арабски астраноми е „Сиррах ал-Фарас“, което означава „пъпа на коня“, тъй като по-рано звездата е била включена в квадрата, образуващ съседното съзвездие Пегас. Сега тя символизира главата на Андромеда. Тя е спектрално двойна, с период от 97 дни.
  • β And (Мирах) – оранжево-червена звезда от 2.3 зв. вел., спектър М0. Името е получено от неправилно произнасяне на арабска дума, означаваща „бедрена препаска“.

Двойни звезди[редактиране | редактиране на кода]

  • γ And (Алмаак) – една от най-красивите и ярки двойни звезди. Отдалечена е от нас на 355 св. години. В малък любителски телескоп ясно се различават двата компонента на ъглово разстояние 10", от 2.3 и 4.8 зв. величина, ефектно контрастиращи в жълт и син цвят. Вторият компонент на свой ред също е двойна звезда, но тъй като ъгловото разстояние между неговите компоненти е само 0,5", визуалното разделяне може да се извърши само с голям телескоп при перфектни атмосферни условия. Името на звездата произхожда от арабската дума за степен рис /каракал/

Разсеяни звездни купове[редактиране | редактиране на кода]

  • NGC 752 – голям звезден куп, състоящ се от около 60 звезди от 9 и 10 звездна величина, покриващи район с диаметър почти 1°. Намира се на 4,5° юг-югозапад от двойната звезда γ And. Лесен обект за наблюдение с бинокъл.

Галактики[редактиране | редактиране на кода]

  • М31 (NGC 224) – голямата спирална галактика Андромеда, един от най-забележителните обекти в нощното небе. Намира се на разстояние 2,4 милиона светлинни години от нас. В ясна и безлунна нощ тя може да се види като малко мъгляво петънце – най-отдалеченият астрономически обект, видим с просто око. В любителски телескоп добре се очертава нейната елипсовидна форма и яркото централно ядро. Галактиката може да се види изцяло само на фотографии с продължителна експозиция, заемайки върху небесната сфера площ от около 3°, т.е. 6 пъти повече от видимия размер на пълната Луна. Тази гигантска галактика е разположена ребром към Млечния път и спиралните ръкави не могат да се наблюдават.
  • NGC 891 – Друга спирална галактика, разположена ребром към нас. Може да бъде видяна на 5° източно от двойната звезда γ And. Тъй като се намира на четири пъти по-голямо разстояние от нас, отколкото М31 /на 10 млн. св. години/, нейният видим размер е само 14' x 3' и е необходим поне 6 инчов любителски телескоп, за да бъде забелязана.
  • M32 (NGC 221) – елиптична галактика, спътник на голямата галактика Андромеда, на разстояние 0,5° от центъра на М31
  • M110 (NGC 205) – друга елиптична галактика-спътник, разположена на повече от 1° северозападно от М31. Тя е по-голяма от М32, но и по-бледа. И двете галактики-спътници на М31 са лесен обект за любителски телескоп
  • NGC 404 – елиптична галактика с видими размери 3'х 3'. Намира се само на 6' видимо разстояние от β And /Мирак/. Тази галактика обикновено не се отбелязва на звездните атласи, тъй като нейният символ попада под символа на звездата. Подведени от това обстоятелство, много често любители-астрономи я приемат за новооткрита комета и галактиката е получила популярното име „Призракът на Мирак“.

Планетарни мъглявини[редактиране | редактиране на кода]

  • NGC 7662 – една от планетарните мъглявини, които лесно се виждат в любителски телескоп. Намира се на 3° западно от ι And и има видим диаметър 32" х 28". При по-големи увеличения тя изглежда като неясен синкав диск, от тук и името ѝ „The Blue Snowball“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вселена. Голяма илюстрована енциклопедия. Колектив. изд.„Младинска книга”, С., 2008. ISBN 978549715194
  • Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията. изд.„Наука и изкуство”, С., 1976
  • Ян Ридпат, Уил Тирион. Космос. Мини-энциклопедия. Москва, 2001. ISBN 5-17-005551-X
  • Шимбалев, А.А. Атлас звездного неба. Минск, 2004. ISBN 985-13-2082-X
  • Moore, Patrick. The Astronomy Encyclopedia. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0195218336