Бик (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бик.

Бик
Карта на съзвездието Бик
Информация
Латинско име Taurus
Съкращение Tau
Символизира Митичния бик Минотавър
Ректасцензия 4h
Деклинация 15°
Площ 797кв. градуса
17 в класацията
Главни звезди 8
Най-ярка звезда Алдебаран (α Бик)
(Видима величина 0,9)
Метеорни потоци
Съседни
съзвездия
Видимо на ширини между +90° and −65°
Най-добра видимост в 21:00 през месец януари
Бик в Общомедия

Бик (Телец) е съзвездие, видимо от Северното полукълбо. То е зодиакално съзвездие, тъй като лежи на еклиптиката. Бикът е едно от най-древните съзвездия. Формата му е определена още от вавилонците, които смятали, че той е бикът, който оре небесната бразда, по която минава Слънцето. Символът му е: Taurus symbol.png.

Името на съзвездието е превод от латинското му название - Taurus ("Бик").

Звезди[редактиране | редактиране на кода]

  • αTau - Алдебаран, най-ярката звезда от съзвездието. Въпреки че се проектира върху звездния куп Хияди, тя не е негов член. Алдебаран е не само 13-та по яркост звезда на небето, а също и двойна система. Главната звезда е червен субгигинт от спектрален клас К5 със звездна величина 0,9. Спътникът е джудже от спектрален клас М2 и m=13,4 (звездна величина). Поради голямата разлика в светимостите на двете звезди, разделянето им съвсем не е лесна задача.
  • λTau - Съзвездието съдържа интересни за наблюдения променливи звезди. Ярка затъмнителна променлива е λTau. Блясъкът r̀ се изменя от 3,4 до 4,1 звездна величина на всеки 3,95 дни, когато едната от компонентите на тази двойна система преминава пред другата.
  • RVTau - неправилна променлива, чиято звездна величина варира от 9,5 до 13 с период 79 дни.
  • RRTau - също неправилна променливасъс звездна величина 9,9 до 13, чийто блясък се изменя по напълно хаотичен начин.
  • ζTau — измененията на светимостта са съвсем нерегулярни (m=2,9-3). Интересното при нея е, че тя е обвита от гореща газова мъглявина - вероятна причина за променливостта.

Мъглявини[редактиране | редактиране на кода]

  • Екзотичен обект за наблюдение е слабата отражателна мъглявина NGC 1554/5. Поради ниската си повърхностна светимост, тя може да се наблюдава с 30-сантиметров и по-голям телескоп. Понякога тази мъглявина променя яркостта си, но в повечето случаи изглежда подобно на отражателната мъглявина в Плеяди. Променливостта на NGC 1554/5 е свързана с измененията в светимостта на централната звезда — Т Tau, за която се предполага, че се намира в най-ранните стадии на своята еволюция. При промени в бляська на Т Tau от 9,4 до 13, мъглявината губи или придобива повърхностна яркост.
  • Единствената планетарна мъглявина в съзвездието Бик е NGC 1514, имаща фотографска звездна величина mpg=10. Върху небесната сфера покрива полукръг с диаметър 1,9' (дъгови минути). Ниската ѝ светимост се дължи на ниската светимост на централната звезда. Това затруднява наблюдаването с по-малки инструменти.
  • Безспорно най-интересна от всички е Ракообразната мъглявина (NGC 1952 или M1), остатък от свръхновата, избухнала през 1054 година. Има неправилна форма и размери 8'х6' и звездна величина 9. През малък телескоп тя изглежда като овално безструктурно образувание, но с по-големи инструменти може да се различи влакнеста нишкообразна структура.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Астрономически речник/Бик - Taurus - Съзвездие в Северното небесно полукълбо