Плеяди (звезден куп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за звездния куп М45. За балистичната ракета вижте М45 (ракета).

Pleiades large.jpg

Плеядите са разсеян звезден куп, видим с просто око в границите на съзвездието Бик. В каталога на Месие са вписани като М45, докато в българския фолклор са познати като „Квачката с пиленцата“.[1] В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 милиона години. Според съвременните теоретични модели, купът ще съществува още около 250 милиона години, след което ще се разсее в междузвездното пространство, под напора на приливните сили на спиралните ръкави и газово-праховите облаци в Галактиката. Купът е заобиколен от отразяваща мъглявина.

Наблюдения[редактиране | редактиране на кода]

Плеядите (М45) спрямо съзвездията Бик и Орион

Конфигурацията от седем ярки звезди, която в Европа е известна като „Плеядите“, е позната и на повечето народи още от дълбока древност.[2] На небето визуално тя се локализира лесно, тъй като се намира в близост до разпознаваемото съзвездие Орион, а доколкото е в близост до еклиптиката, тя е наблюдаема и от двете земни полукълба, през съответно подходящите сезони. Във Вавилонските звездни записи Плеядите са първи в списъците, тъй като преди 4000 г. те са били в непосредствена близост до равноденствената точка. Tе се разпознават като изображение върху находката от Небра, датираща от около 1600 г. пр.н.е. За мореплавателите в Средиземно море, и по специално за гърците, техният хелиакален изгрев е бил свързан с началото на плавателния сезон. Гръцкото им название ги свързва с океанидата Плейона. За тях се споменава и в Илиада и Одисея на Омир и на други места.

За Плеядите се споменава и в Библията[3]

Находката от Небра, датираща към Бронзовата епоха: между слънчевия диск и полумесеца са изобразени Плеядите

През 1767, Джон Мичъл изчислява, че вероятността за случайно групиране на такива звезди на толкова малка площ е 1 на 500 000, и правилно приема, че звездите от Плеядите са физически свързани, а не са отдалечени една от друга звезди, които случайно се проектират на едно място. Освен това, звездите имат еднакво, по големина и посока, собствено движение, което показва още веднъж, че те са физически свързани. През 1771, Шарл Месие включва звездния куп в своя каталог на кометоподобните обекти, заедно с мъглявината Орион и Ракообразната мъглявина. През 1989, сателитът Hipparcos, изпратен да измери точните паралакси на звездите, измерва приетото разстояние от 135 pc.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Линейният диаметър на купа е 12 св.г., и наброява не по-малко от 500 звезди. Преобладават млади, сини звезди, като в безоблачна, ясна нощ далеч от градските светлини могат да се видят до 14 от тях. Общата маса на купа се оценява на 800 слънчеви маси.

Възможно е купът да съдържа кафяви джуджета, които да представляват около 1/4 от звездите в купа, но допринасят за по-малко от 2% от масата. Наблюдението на кафяви джуджета в млади звездни купове представлява интерес за астрономите, понеже в ранните етапи от тяхната еволюция, кафявите джуджета излъчват светлина, докато тези в старите звездни купове са вече изстинали. В купа се срещат и няколко бели джуджета, въпреки че звездите нямат време да еволюират до крайна фаза за толкова малко време. Обяснението е, че те са били масивни сини звезди, част от двойна система, което е ускорило тяхната еволюция.

Останалата от протозвездния облак материя образува слаба отражателна мъглявина.

Разстояние[редактиране | редактиране на кода]

Определянето на разстоянието до звездните купове е от особена важност за съвременната астрономия, понеже характерните галактични разстояния са от особена важност за определяне на мащаба на Вселената. Сегашните оценки са за разстояние от около 440 св.г., или 135 парсека. Измерването на разстоянието до купа е възможно, с използване на метода на годишния паралакс, понеже разстоянието до купа е сравнително малко. Точното познаване на разстоянието е важно за точното начертаване на диаграмата спектър-светимост, а при сравняването на тази диаграма, с диаграмата на други звездни купове, може да се определи разстоянието до тях.

Възраст[редактиране | редактиране на кода]

Възрастта на звездния куп се оценява като се сравняват положенията на звездите по диаграмата Херцшпрунг-Ръсел с моделите за звездна еволюция. Оказва се, че възрастта на Плеядите е между 75 и 150 милиона години.

Друг начин за определяне на възрастта на купа е да изследваме малките звезди. При термоядрените реакции в нормалните звезди, лития бързо се разрушава, но при кафявите джуджета горенето на литий е последна стъпка в термоядрените реакции. При това положение, количеството на останалия литий е обратна функция на възрастта. Оценките за възрастта на купа по този метод възлизат на 115 милиона години.

Данни за звездите[редактиране | редактиране на кода]

M45map.jpg
Ярки звезди в Плеядите
Име Означение Звездна величина Спектрален клас
Алциона (25) Бик 2,86 B7IIIe
Атлас 27 Бик 3,62 B8III
Електра 17 Бик 3,70 B6IIIe
Мая 20 Бик 3,86 B7III
Меропа 23 Бик 4,17 B6IVev
Тайгета 19 Бик 4,29 B6V
Плейона 28 (BU)Бик 5,09 (променлива звезда) B8IVep
Калеано 16 Бик 5,44 B7IV
Астеропа 21 и 22 Бик 5,64;6,41 B8Ve/B9V
18 Бик 5,65 B8V

Как да намерите Плеяди[редактиране | редактиране на кода]

Плеядите се намират между 28 градуса Телец и 0 градуса Близнаци и всяка година, когато Слънцето преминава през това място на Зодиака, а това е от 17 до 23 май, можем да получим достъп до тяхната енергия.

Избягвайте нощите с лунна светлина и се отдалечете от светлинното замърсяване, колкото можете.

Обърнете се на север и намерете съзвездието Орион. Обикновено известни като Ловецът, звездите на това съзвездие са разположени по протежение на небесния екватор. Три звезди в средата на съзвездието образуват пояса на Орион.

Намерете Бетелгейзе, най-ярката звезда на Орион. Той е над първата от трите звезди, които образуват пояс Орион. След това намерете звездата Алдебаран в Телец. Това е ярка звезда в унисон с Бетелгейзе, но вдясно. Начертайте въображаема линия между Бетелгейзе и Алдебаран. Удължете отново въображаемата линия, така че сега тя да е два пъти по-дълга и приблизително 10 градуса по-висока от Aldebaran. Завършете линията, когато стигнете до струпване на ярки звезди, близко една до друга. Това е съзвездието Плеяди.

Намерете шест до девет от звездите в тази група. Трябва да можете да ги изглеждате без помощ. С бинокъл трябва да можете да видите до 14 звезди. Телескопите не се препоръчват за гледане на Плеядите, тъй като телескопът всъщност ограничава това, което можете да видите от това конкретно съзвездие.

Най-ярката звезда в това съзвездие е Aлцион и когато се срещне със Слънцето в съвпад, порталът достига своя връх и това е 20 май.

Вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че на Плеядите живеят висши същества, които ни помагат със своята любов и светлина. Плеядите са наричани „очите и ушите на небесата“ и изразявали идеите на небесните надзорници. Тези надзиратели докладвали за всички грешки на земните жители на небесните власти, след което следвали наказания или поощрения. Работата на Плеядианците не е да променят нещо, а да подсилят това, което вече съществува. Това е подкрепа за промените, които вече са в ход тук, активират любов, изцеление, нежност, състрадание и красота.

Седемте големи синьо-бели звезди в центъра на системата Плеяди са дом на 12 разумни раси и три съвета или управителни тела. Вибрациите на централните космически тела в Плеядите варират от четвърта до седма плътност. Еволюиралите над седма плътност души обикновено отиват в други региони на галактиката.

Планетарната система, където се намира висшият съвет или централното управително тяло, е разположена близо до няколко звездни портала, даващи достъп на възнасящите се души до светове от осма и девета плътност.

Плеядите в културата[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на купа и звездите в него идва от гръцката митология, където те са наричани „седемте сестри“. В много европейски народни вярвания,[4] включително и в България, те са наричани „Квачката с пиленцата“.

За Маорите хелиакалният изгрев на Плеядите бележи началото на новата година, така че названието „Матарики“ се използва и за двете.[5]

Безспорно най-известната легенда за звездния куп е тази за седемте дъщери на титана Атлас. Те са казвали Алкиона, Келено, Електра, Тайгета, Майя, Стеропа и Меропа.

Много вярвания се породили и сред моряците, които ползвали Плеяди като ориентир по време на плаванията си. Източните славяни наричали купа Стожери или Стожари (сто огъня) и смятали, че те пазели земята от зли сили.

Японската марка коли „Субару“ идва от японското наименование на Плеядите, „Субару“ е и наименованието на най-големия японски телескоп, в обсерваторията Мауна Кеа на Хаваите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенчо Маркишки. По-известните български народни съзвездия. // Посетен на 30/03/2007. Архив на оригинала от 2008-01-04 в Wayback Machine.
  2. Sparavigna A., The Pleiades: the celestial herd of ancient timekeepers
  3. в Йов 9:9, 8:31 и Амос 5:8.
  4. „La poussiniere“ т.е. „пилчарникът“, е френско простонародно название
  5. Best E., The Astronomical Knowledge of the Maori, Wellington: Dominion Museum

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pleiades (star cluster)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.