Плеяди (звезден куп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за звездния куп М45. За балистичната ракета вижте М45 (ракета).

Плеядите са разсеян звезден куп, известен още като M45 или „Квачката с пиленцата“[1] в българската народна митология, разположен в границите на съзведието Бик. Звездният куп е един от малкото видими с просто око, и със сигурност един от най-лесно разпознаваемите. В купа преобладават млади сини звезди, образувани в последните 100 милиона години. Според съвременните теоретични модели, купът ще съществува още около 250 милиона години, след което ще се разсее в междузвездното пространство, под напора на приливните сили на спиралните ръкави и газово-праховите облаци в Галактиката. Купът е заобиколен от отражателна мъглявина.

Разстояние[редактиране | редактиране на кода]

Определянето на разстоянието до звездните купове е от особена важност за съвременната астрономия, понеже характерните галактични разстояния са от особена важност за определяне на мащаба на Вселената. Сегашните оценки са за разстояние от около 440 св.г., или 135 парсека. Измерването на разстоянието до купа е възможно, с използване на метода на годишния паралакс, понеже разстоянието до купа е сравнително малко. Точното познаване на разстоянието е важно за точното начертаване на диаграмата спектър-светимост, а при сравняването на тази диаграма, с диаграмата на други звездни купове, може да се определи разстоянието до тях.

Наблюдения[редактиране | редактиране на кода]

За Плеядите се споменава три пъти в Библията, в Йов 9:9, 8:31 и Амос 5:8. За тях се споменава и в Илиада и Одисея на Омир и на други места.

През 1767, Джон Мичъл изчислява, че вероятността за случайно групиране на такива звезди на толкова малка площ е 1 на 500 000, и правилно приема, че звездите от Плеядите са физически свързани, а не са отдалечени една от друга звезди, които случайно се проектират на едно място. Освен това, звездите имат еднакво, по големина и посока, собствено движение, което показва още веднъж, че те са физически свързани. През 1771, Шарл Месие включва звездния куп в своя каталог на кометоподобните обекти, заедно с мъглявината Орион и Ракообразната мъглявина. През 1989, сателитът Hipparcos, изпратен да измери точните паралакси на звездите, измерва приетото разстояние от 135 pc.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Линейният диаметър на купа е 12 св.г., и наброява не по-малко от 500 звезди. Преобладават млади, сини звезди, като в безоблачна, ясна нощ далеч от градските светлини могат да се видят до 14 от тях. Общата маса на купа се оценява на 800 слънчеви маси.

Възможно е купът да съдържа кафяви джуджета, които да представляват около 1/4 от звездите в купа, но допринасят за по-малко от 2% от масата. Наблюдението на кафяви джуджета в млади звездни купове представлява интерес за астрономите, понеже в ранните етапи от тяхната еволюция, кафявите джуджета излъчват светлина, докато тези в старите звездни купове са вече изстинали. В купа се срещат и няколко бели джуджета, въпреки че звездите нямат време да еволюират до крайна фаза за толкова малко време. Обяснението е, че те са били масивни сини звезди, част от двойна система, което е ускорило тяхната еволюция.

Останалата от протозвездния облак материя образува слаба отражателна мъглявина.

Възраст[редактиране | редактиране на кода]

Възрастта на звездния куп се оценява като се сравняват положенията на звездите по диаграмата Херцшпрунг-Ръсел с моделите за звездна еволюция. Оказва се, че възрастта на Плеядите е между 75 и 150 милиона години.

Друг начин за определяне на възрастта на купа е да изследваме малките звезди. При термоядрените реакции в нормалните звезди, лития бързо се разрушава, но при кафевите джуджета горенето на литий е последна стъпка в термоядрените реакции. При това положение, количеството на останалия литий е обратна функция на възрастта. Оценките за възрастта на купа по този метод възлизат на 115 милиона години.

Данни за звездите[редактиране | редактиране на кода]

Ярки звезди в Плеядите
Име Означение Звездна величина Спектрален клас
Алциона (25) Бик 2,86 B7IIIe
Атлас 27 Бик 3,62 B8III
Електра 17 Бик 3,70 B6IIIe
Мая 20 Бик 3,86 B7III
Меропа 23 Бик 4,17 B6IVev
Тайгета 19 Бик 4,29 B6V
Плейона 28 (BU)Бик 5,09 (променлива звезда) B8IVep
Калеано 16 Бик 5,44 B7IV
Астеропа 21 и 22 Бик 5,64;6,41 B8Ve/B9V
18 Бик 5,65 B8V

Плеядите в културата[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на купа и звездите в него идва от гръцката митология, където те са наричани "седемте сестри". В много европейски народни вярвания, включително и в България, те са наричани "Квачката с пиленцата".

Японската марка коли "Субару" идва от японското наименование на Плеядите, "Субару" е и наименованието на най-големия японски телескоп, в обсерваторията Мауна Кеа на Хаваите.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенчо Маркишки. По-известните български народни съзвездия. // Посетен на 30/03/2007.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Pleiades (star cluster)“ в Уикипедия на английски (автори).