Ракообразна мъглявина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ракообразна мъглявина
М1, NGC1952
остатък от супернова
Ракообразната мъглявина (1999 – 2000), Космически телескоп Хъбъл
Ракообразната мъглявина (1999 – 2000), Космически телескоп Хъбъл
Орбитални параметри
(Епоха J2000)
Откриване1731 г. (1768)
Джон Бивайс (Месие)
Ректасцензия05h 34m 31.94s
Деклинация+22° 00′ 52.2″
Разстояние6500±1600 ly
2000±500 pc
Звездна величина+8.4
Диаметър420″ × 290″
СъзвездиеТелец
Физически характеристики
Радиус~5.5 ly
~1.7 pc
Абсолютна величина−3.1±0.5

бележки
  • оптичен пулсар
Ракообразна мъглявина в Общомедия

Ракообразната мъглявина (М1, NGC1952) е останка от свръхнова в съзвездието Бик. Сведения за нея се намират в китайски и арабски летописи, като е отбелязано, че свръхновата е била видима и през деня, въпреки силната слънчева светлина. М1 се намира на около 6500 св.г. (2 kpc), линейният ѝ диаметър се оценява на 10 св.г.. Скоростта на разширение на мъглявината е около 1500 км/с.

В ядрото на мъглявината е разположен голям пулсар с период от 1/30 от секундата. Той е мощен източник на електромагнитни вълни от целия спектър, които понякога се използват за изследване на обектите, през които преминават (напр. през 50-те и 60-те години на XX век е направено обстойно изследване на Слънчевата корона на базата на това как тя поглъща радиовълните, идващи от M1. Със същия метод е измерена и дебелината на атмосферата на сатурновия спътник Титан).

История[редактиране | редактиране на кода]

М1 е открита от Джон Бивайс през 1731 г. и след това, независимо от него, преоткрита от Шарл Месие през 1758 г., който я включва в каталога си. Името „Ракообразна мъглявина“ е дадено от Уилям Парсънс, който я наблюдава през 1840 г.

В началото на XX век, при сравняване на различни фотографии на мъглявината се вижда, че тя се разширява със значителна скорост. Ако разширението се екстраполира в обратна посока се оказва, че преди около 900 години мъглявината трябва да е била с размерите на звезда. Историческите данни показват, че през 1054 година, китайски и арабски астрономи описват „звезда-гостенка“ в съзвездието Бик.[1]

Съвременните анализи показват, че свръхновата, породила мъглявината, (SN1054) е избухнала през април или май 1054 година, достигайки видима звездна величина между -7 и -4.5 (по-ярка от всички тела на небесната сфера, с изключение на Слънцето и Луната). SN 1054 е била видима с невъоръжено око в продължение на 2 години.[2]

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Във видима светлина, Ракообразната мъглявина представлява продълговат овал, с дължина 6 ъглови минути и ширина 4 ъглови минути (за сравнение, Луната е с ъглов диаметър от 30'). Веществото в мъглявината представлява най-вече остатък от атмосферата на прогенитора, състояща се предимно от водород, йонизиран хелий, въглерод, азот, кислород, азот, желязо, неон и сяра. Температурата на облака е между 11 000К и 18 000К, а плътността е 1300 частици/см³.

По-голямата част от излъчваната енергия идва от синхротронното лъчение, каквото се поражда при движение на електрони с релативистични скорости в магнитно поле,[3] съгласно теорията на Йозеф Шкловски от 1953.

Ракообразната мъглявина се разширява със скорост от 1500 км/с. При сравняване на ъгловото разширение на мъглявината, със спектроскопично измереното, може да се изчисли разстоянието до М1, което е 6300 св.г.

Интересна особеност на М1 е, че теоретичните модели предвиждат, че такава мъглявина трябва да е образувана от звезда, с маса между 8 и 12 слънчеви маси, докато масата на пулсара, заедно с масата на мъглявината не надвишават 5 слънчеви маси. В теориите, обясняващи този парадокс, се среща твърдението, че малко след взрива голяма част от материята е издухана от силен звезден вятър, което обаче означава, че около звездата следва да се е образувала обвивка. Такава обвивка не е намерена, въпреки че е търсена във всички дължини на вълната.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nicholas U. Mayall. The Crab Nebula, a Probable Supernova (PDF) // Lick Observatory, Leaflet 119, януари 1939. Посетен на 3 август 2007. (на английски)
  2. Collins, George W., II; Claspy, William P. & Martin, John C. "A Reinterpretation of Historical References to the Supernova of A.D. 1054 // The Publications of the Astronomical Society of the Pacific 111 (761): 871 – 880, юли 1999. Посетен на 2 април 2008. (на английски)
  3. Николов, Н. и Калинков, М. Астрономия, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1988, стр. 207
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Crab Nebula в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​