Хъбъл (космически телескоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хъбъл.

Космическият телескоп Хъбъл
Космическият телескоп Хъбъл, погледнат от заминаващата си совалка Атлантис, извършваща Сервизна мисия 4 (STS-125), петият и последен човешки полет до обсерваторията.
По програма на НАСА/ЕКА
Чувствителност към спектър Оптичен, ултравиолетов, близък-инфрачервен
Тип орбита Кръгова околоземна
Орбитална височина 559 km
Орбитален период 96-97 min
Орбитална скорост 7 500 m/s
Момент на импулса 5,28×1010 m²/s
Изстрелян 24 април, 1990 8:33:51 am
Извеждане от орбита Около 2013-2021
Маса 11 110 kg
Интернет страници http://hubble.nasa.gov http://hubblesite.org http://www.spacetelescope.org
Физически характеристики
Вид телескоп Ричи-Кретиен рефлектор
Диаметър на огледалото 2,4 m
Площ на огледалото около 4,5 m²
Ефективно фокусно разстояния 57,6 m
Оборудване
NICMOS инфрачервена камера/спектрометър
ACS оптична обзорна камера (частично повредена)
WFC3 широкоъгълна оптична камера
COS ултравиолетов спектрограф
STIS оптичен спектрометър/камера
FGS три фини ръководещи сензора

Космически телескоп Хъбъл (на английски: Hubble Space Telescope, HST) е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименуван в чест на Едуин Хъбъл.

Телескопът „Хъбъл“ е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „големи обсерватории“ на НАСА заедно с гама-обсерваторията Комптън, рентгеновата обсерватория Чандра и космическия телескоп Спицър, всички изведени в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на „Чаланджър“ той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от совалкатаДискавъри“. При направата на първите снимки с телескопа се вижда, те са неясни и причината е в дефект на оптичното огледало – по-плоско с 2 μm и така фокусът е неточен и оттам некачествени снимки.[1]

След поправка на оптичната система през 1993 г. телескопът започна да дава висококачествени изображения. Бъдещето на телескопа зависи от успеха на следващата сервизна мисия (пета по ред от създаването на телескопа). Няколко от шестте стабилизиращи жироскопа на телескопа са вече (2007) повредени. Поради това изчерпване на изправни запасни жироскопи, повредата на още един такъв би довела до загуба за възможността за насочване на телескопа. Подмяната на повредените жироскопи изисква космическа мисия с участието на хора. На 30 януари 2007, ACS (основната камера) спира да работи, и без човешка намеса само ултравиолетовият канал на камерата ще остане използваем. Освен това без допълнително увеличаване на височината на орбита поради атмосферното триене телескопът ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и ще изгори някъде след 2010 г. Първоначално след катастрофата на совалката „Колумбия“ НАСА реши, че сервизна мисия на совалката до „Хъбъл“ е твърде опасна поради липсата на възможност за евакуация в полет, както при полетите до Международната космическа станция. Впоследствие НАСА преразгледа позицията си и на 31 октомври 2006 г. сегашният администратор на НАСА Майкъл Грифин даде зелена светлина на мисия за ремонт на Хъбъл някъде след май 2008 г. с помощта на совалката Атлантис. Като допълнителна мярка за сигурност по време на мисията НАСА ще подготви за старт и совалката „Дискавъри“, която да послужи като спасителен кораб в случай на авария в орбита. Планираните ремонти и подобрения на телескопа ще му позволят да функционира поне до 2013 г., когато НАСА се надява да изведе в орбита наследника му космическия телескоп Джеймс Уеб (James Web Space Telescope – JWST). Телескопът Джеймс Уеб ще превъзхожда Хъбъл в много отношения, но ще работи само в инфрачервения диапазон, така че няма да замести наблюдателните възможности на Хъбъл във видимия и ултравиолетовия диапазони. За това ще е необходимо изстрелването на допълнителен космически телескоп.

Разполагането на телескопа в космоса дава възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна, например инфрачервено излъчване. Заради отсъствието на атмосфера разделителната способност на телескопа е 7-10 пъти по-добра от аналогичен телескоп, разположен на земната повърхност.

Технически параметри[редактиране | редактиране на кода]

  • Телескопът е изведен на орбита на височина 575 km с период 97 минути.
  • Дължина на космическия апарат – 13,3 m, диаметър – 4,3 m, размах на слънчевите батерии – 12,0 m, маса 11 000 kg (с установените прибори около 12 500 kg).
  • Телескопът е от рефлекторен тип с диаметър на огледалото 2,4 m, позволяващ да се получи оптична разделителна способност от порядъка на 0,1 ъглови секунди.

Обслужване[редактиране | редактиране на кода]

Астронавтът Джефри Хофман поправя „Хъбъл“ по време на първата обслужваща мисия (STS-61) през декември 1993 г.

Обслужването на „Хъбъл“ се извършва по време на излизане в открития космос по време на мисии на космическите совалки.

Отначало се е планирало на всеки 5 години телескопът да се връща на Земята за техническо обслужване, а през 2,5 години да се извършва обслужване на орбита, обаче заради опасност от замърсяване и деформации по време на претоварванията при излитане и кацане по-късно е решено цялото техническо обслужване да става на орбита.

Прогнозиран живот на телескопа: 15 години.

Поредната експедиция по обслужването на телескопа с цел замяна на акумулаторите и жироскопите, както и за монтиране на нови усъвършенствани инструменти, е предвидена за февруари 2005 г., но след инцидента с разрушаването на совалката „Колумбия“ на 1 март 2003 г. е отложена.

През 2008 г. НАСА съобщава, че ще ремонтира телескопа през август същата година.[2] В резултат на ремонта ще бъде увеличен живота му с 10 години. Ще бъдат монтирани широкоъгълен обектив и спектрограф, както и ще бъдат сменени батериите му. Мощността на телескопа ще бъде увеличена 90 пъти в сравнение с началната. Ремонтът ще бъде реализиран с космическата совалка „Атлантис“.

Списък на мисиите до Хъбъл[редактиране | редактиране на кода]

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

За 15 години работа на околоземна орбита „Хъбъл“ е направил: 700 хил. изображения на 22 хил. небесни обекта – звезди, мъглявини, галактики, планети.

Потокът от данни, който генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15  GB. Общият обем информация, натрупан за цялото време на работа на телескопа, надхвърля 20 TB.

Повече от 3900 астрономи са получили възможност да го използват за наблюдения, публикувани са около 4000 научни статии.

Дизайн и инструменти на телескопа Хъбъл

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска наука/Космически телескоп Хъбъл (Hubble Space Telescope, HST)
  2. "Хъбъл" ще вижда 900 галактики едновременно след ремонт. // News.club.bg. Посетен на 2008-01-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]