Разделителна способност (оптика)

Тази статия е за оптични системи. За разделителна способност на електронен дисплей вижте Разделителна способност (монитор).

---

Дифракционно изображение, образувано от светлината на два точкови източника след преминаването ѝ през кръгла леща като, например, зеницата на човешкото око. Източници, които са достатъчно отдалечени един от друг (горе) или са на отстояние, зададено от критерия на Рейли (в средата), могат да бъдат различени. Източници на по-малко разстояние (в дъното) изглеждат слети.

Разделителната способност на оптична система е нейното свойство да покаже два обекта, разположени на определено отстояние от нея, като две отделни изображения, а не като едно.

Според критерия на Рейли две точки могат да се видят отделно, ако главният максимум на дифракционното изображение на едната от тях съвпада с първия минимум на дифракционното изображение на втората и обратно.

Ако φ₀ (на схема 1) е ъгълът, под който се наблюдава първият дифракционен минимум на точков източник на светлина през кръгла оптична леща с диаметър D, за електромагнитна вълна с дължина λ ще бъде в сила:

$\sin {\varphi _{0}}=1.22{\frac {\lambda }{D}}$

Ъгълът φ₀ е ъгловата разделителна способност на лещата. При малък ъгъл, горното се опростява до:

$\varphi _{0}=1.22{\frac {\lambda }{D}}$

Схема 1: Ъглова разделителна способност

Човешкото око има най-голяма разделителна способност на разстояние d=250 mm и е най-чувствително при дължина на вълната λ=550 nm. При размер на зеницата D≈2 mm, разделителната способност на човешкото око е около 1 – 2′ (ъглови минути) или 0,02 – 0,03°, което на разстояние d=250 mm съответства на отстояние между две точки от 0,1 mm (100 μm), колкото е дебелината на един косъм.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Разделителна способност (оптика)