Галилео (навигационна система)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галилео.

Галилео (Galileo) — е европейски проект на спътникова система за навигация, замислен като алтернатива на контролираните съответно от САЩ GPS и от Русия ГЛОНАСС. Проектът стратира през 2003 и е съвместно начинание на Европейския съюз и Европейската космическа агенция. Освен страните от Европейския съюз в проекта имат участие и Китай, Израел, Мароко, Саудитска Арабия, Южна Корея. Освен това се водят преговори с представители на Аржентина, Австралия, Бразилия, Чили, Индия, Малайзия, Русия и Украйна.

Галилео се очаква да предостави:

  • По-голяма точност за всички потребители в сравнение с настоящите системи.
  • Подобрено покритие над 75 градуса северна географска ширина.
  • Система за позициониране на която може да се разчита дори и по време на война.

Първите два спътника на глобалната навигационна спътникова система на ЕС са изстреляни на 21 октомври 2011 год от космодрума на ЕКА във Френска Гвиана. Те носят имената на спечелилите организирания от Европейската комисия конкурс на тема Космос или аеронавтика деца от Белгия (Тейс) и България (Наталия)[1]. Конкурсът ще се проведе и в останалите 25 държави-членки, за да се дадат имена на всички спътници от системата.

Постепенното разполагане на спътниците на „Галилео“ в земна орбита, на височина 23 600 км, ще направи достъпни първоначалните спътникови навигационни услуги от 2014 година[2]. До 2019 г. в орбита ще бъдат изведени останалите спътници за доизграждане на системата[3].


История[редактиране | edit source]

Европейският съюз и Европейската космическа агенция се споразумяват за първата фаза на проекта на 26 май 2003 г. През 1999 г. група инженери от Франция, Германия и Великобритания разглеждат и сравняват различните предложени концепции, оставяйки само една.

В следващите етапи на проекта Европейската комисия има известни проблеми с финансирането на системата. Поради икономически трудности и занижени национални бюджети, европейските държави имат резерви по отношение на осигуряването на средствата. В допълнение на тези затруднения, след терористичната атака на 11 септември 2001 г. правителството на Съединените щати изпраща нота до Европейския съюз в опозиция на проекта, основавайки се на факта, че САЩ ще загубят възможност да изключат системата в случай на конфликт. На 17 януари 2002 г., говорител на проекта заявява, че „Галилео е почти мъртъв“ поради американския натиск.

Няколко месеца по-късно, обаче, ситуацията се променя драматично. От части поради натиска, наложен от американското правителство, Европейският съюз решава, че е важно да създаде своя собствена, независима сателитна система за позциониране. Всички членове на европейския съюз застават в подкрепа на „Галилео“ през 2002 г. и като резултат са отделени прекалено много средства за проекта. Това поставя напълно нови проблеми пред Европейската космическа агенция, която трябва да намери начин да убеди страните членки да намалят финансирането.

Европейският съюз и Европейската космическа агенция се разбират по отношение на финансирането на проекта през март 2002 г., изчаквайки преглед през 2003 (завършен на 26 май 2003 г.). Необходимата сума за началния период, завършващ в края на 2005 г., е оценена на 1,1 милиарда евро. Спътниците (30 на брой) ще бъдат изстреляни през периода 2006-2010 г., а системата ще заработи под цивилен контрол през 2010 г. Крайната цена се очаква да бъде 3 милиарда евро, включително инфраструктурата, необходима да бъде изградена на Земята между 2006 и 2007 г. Поне две трети от разходите ще се покрият от частни инвеститори, а останалата част ще бъде разделена между Европейската космическа агенция и Европейския съюз. Криптиран сигнал с по-голяма честотна лента и подобрена точност ще бъде предоставен срещу заплащане, а свободният сигнал ще е безплатен за всеки притежател на съвместимо с „Галилео“ приемно устройство.

През юни 2004 г. Европейският съюз се съгласи да превключи на честота наричана „Двойно подсигурена носеща честота 1.1“ (Binary Offset Carrier 1.1), което ще предостави възможност едновременно на европейските и американските военни взаимно да блокират сигналите си на бойното поле без да изваждат от действие цялата система.

Международно участие[редактиране | edit source]

През септември 2003 г. Китай се присъединява към проекта с планове да инвестира в Галилео 230 милиона евро през следващите няколко години. През 2006 г. обаче Китай решава да напусне Галилео и да се концунтрира върху собствена сателитна навигационна система Бейду (Beidou, на английски: BeiDou Navigation Satellite System.

Израел също сключва споразумение за партньорство през юли 2004 г.

На 3 юли 2005 г. ЕС и Украйна подписват споразумение за включване в проекта.

На 7 септември Индия се включва към проекта и обяви че ще установи регионална система за усилване, базирана на EGNOS (European geostationary navigation overlay system).

През ноември 2005 се присъединяват Мароко и Саудитска Арабия.

Южна Корея се включва на 12 януари 2006 г.

Швейцария се присъединява през декември 2013 г. [4]

Политически отзвук[редактиране | edit source]

Въпреки, че е впечатляващо технологично постижение с голямо практическо приложение, Галилео ще бъде също така и политическо изложение на европейската независимост от САЩ и нейната система GPS. Силен стимул за изграждането на независима система, въпреки разпространеното използване на GPS за цивилни цели е че тя е по същността си военна система. Защитниците на Галилео казват, че в приложения от вида на приземяване на самолети не може да се разчита единствено на GPS.

Описание на системата[редактиране | edit source]

Спътници[редактиране | edit source]

  • 30 спътника
  • височина на орбитата 23 222 км.
  • 3 орбитални равнини, 56° инклинация (9 спътника в експлоатация и един активен запасен на всяка орбитална равнина)
  • планиран операционен живот спътник от системата: > 12 години
  • маса на спътник: 675 кг.
  • размер на спътник: 2,7 m х 1,2 m х 1,1 m
  • размах на слънчевите панели: 18,7 м.
  • мощност на слънчевите панели: 1 500 W (в края на живота)

Услуги[редактиране | edit source]

Галилео ще предостави четири различни навигационни услуги:

  • Свободната услуга (СУ) ще бъде безплатна за всички потребители. Сигналите на СУ ще бъдат излъчвани в две честотни ленти, 1164-1214 MHz и 1563-1591 MHz. Приемниците ще достигат <4 m. максимална хоризонтална точност и <8 m. максимална вертикална точност, ако използват и двете честотни ленти на СУ. Приемниците, използващи само една лента ще имат съответно <15 m. хоризонтална и <35 m. вертикална точност, което е сравнимо с предлагания от GPS цивилен сигнал. Очаква се повечето приемници в бъдеще да приемат едновременно сигнали от GPS и Галилео за максимално покритие.
  • Кодираната Комерсиална услуга (КУ) ще се предоставя срещу заплащане и ще има точност под 1м. КУ също така ще бъде допълнена от предаватели, разположени на земята, което има потенциала да повиши точността до под 10 cm. Сигналът ще бъде излъчван в три честотни ленти: двете ленти от СУ и лентата 1260-1300 MHz.
  • Кодираната Публична регулирана услуга и Safety of Life Service (SoL) ще предоставят точност, сравнима със СУ. Тяхната цел е устойчивост срещу заглушаване и надеждно разкриване на проблеми до 10 секунди след възникването им. Пазарът на тези услуги ще бъде ограничен до силовите власти (полиция, военни и т.н.), както и транспортни услуги, при които качеството на сигнала е от голямо значение (въздушен контрол, автоматично приземяване на самолети и т.н.)

В допълнение спътниците от системата Галилео ще имат възможност да приемат и предават сигнали от системата за сигурност на водния транспорт, което ги прави важна част от глобалната морска система за бедствия и аварии.

Тестови спътници[редактиране | edit source]

Европейската космическа агенция успешно изведе в орбита първия от двата тестови спътници GIOVE-A (GSTB-2A), на 28 декември 2005 г. Ракетата носител Союз бе изстреляна в 05:19 UTC от космодрума Байконур в Казакстан. Първият сигнал бе излъчен по план в 12:51 UTC, по което време спътникът бе в крайната си орбита на 13 222 км височина. GIOVE-A е елементарен излъчващ маяк.

Първите навигационни сигнали бяха приети в обсерваторията Chilbocton в Хемпшир, Великобритания и станцията на Европейската космическа агенция в Реду, Белгия на 12 януари 2006 г.

GIOVE-B, произведен от „Галилео индъстрис“ има по-сложен полезен товар, включващ два атомни часовника и ще бъде изстрелян през пролетта на 2006. Основната цел и за двата тестови спътника е да заделят честотите, предоставени от Международният телекомуникационен съюз. GIOVE-B ще има на борда си рубидиев атомен часовник, както и първият в света пасивен мазерен атомен часовник, подготвен за работа в откритият космос.

Сравнение с GPS[редактиране | edit source]

Галилео е система, предназначена най-вече за цивилна употреба, за разлика от американската GPS, която се поддържа от военните. САЩ запазва правото си да намали силата на сигнала, или точността на системата, или да изключи напълно публичният достъп до нея в случай на конфликт. До 2000 г. точността на GPS бе умишлено намалена за цивилни нужди (процес, наричан избирателен достъп). Европейската система, която не може да бъде изключвана (въпреки че може да бъде заглушавана), ще предостави значително подобрение на сигнала спрямо GPS, осигурявайки пълна точност едновременно на цивилни и военни потребители.

Предимства и недостатъци[редактиране | edit source]

Предимства и недостатъци на спътниковото и класическото ориентиране на местността
СПЪТНИКОВО ОРИЕНТИРАНЕ
КЛАСИЧЕСКО ОРИЕНТИРАНЕ
предимства
недостатъци
предимства
недостатъци
осъществява се за секунди изисква скъпа апаратура необходими са само карта и компас за правилно ориентиране са необходими от 2 до 20, а понякога и повече минути
точността може да бъде от порядъка на сантиметри апаратурата е енергозависима и може да аварира ориентирането не зависи от наличието на енергоносители точността е от порядъка на няколко десетки метра, при особено висока квалификация на ориентиращия - до няколко метра
не изисква специални знания и умения, апаратурата се настройва и ориентира автоматично при отказ и/или грешка на апаратурата шансовете за успешно ориентиране са практически нищожни ориентирането може да се осъществи винаги и навсякъде, когато, и където е способен да работи човек необходимо е дълго и сложно обучение

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Спътниците от мрежата на „Галилео“ ще носят имената на деца от Европа
  2. Galileo: Satellite launches
  3. Galileo: Satellite launches
  4. ((en)) Switzerland joins the EU's Galileo satellite navigation programme. // Посетен на 27 декември 2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]