Честотна лента

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за звукови или радиовълни. За предаване на данни вижте Честотна лента (компютри).

Честотна лента е условно наименование на интервала от минималната до максималната честота, в който дадено устройство приема/предава звукови или радиовълни. Това е едно от най-важните понятия в радиотехниката и във физико-техническите дисциплини. То има общ характер, т.е. може да се говори или за диапазон работни честоти на някое конкретно устройство, или за диапазон, предназначен за използване с определена цел (например за мобилна телефония) или за обобщено разпределение на целия спектър. Например за УКВ радиоразпръскване се използва честотна лента от 87,5 MHz до 108 MHz, за КВ радио – 2300 kHz до 26 000 kHz.

Примери за обособени честотни ленти[редактиране | редактиране на кода]

  • Средни вълни (радиоразпръскване на вълни с амплитудна модулация) (530 – 1610 kHz).
  • Различни къси вълни (5,9 – 26,1 MHz).
  • Граждански диапазон (26,965 – 27,405 MHz).
  • Телевизионно разпръскване (48,5 – 862 MHz).
  • Ултракъси вълни c честотна модулация (УКВ) (87,5 – 108 MHz, освен това 76 – 90 MHz в Япония; в Русия също 65,9 – 74 MHz).
  • ISM диапазон.
  • Диапазони на военните честоти.
  • Диапазони на честотите на гражданската авиация.
  • Морски и речен диапазон (330 – 336 MHz).

Разпределение на спектъра в България[редактиране | редактиране на кода]

В България разпределението на радиочестотния спектър се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя изготвя „Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях“[1]. С този план се определя как да се използват честотите между 9 kHz и 275 GHz.

За радиоразпръскване в България са определени следните обхвати:

Честотна лента Вълнов обхват (съкращение), предназначение
148.5 – 285 kHz Дълги вълни (ДВ/LW), наземно радиоразпръскване
526.5 – 1606.5 kHz Средни вълни (СВ/MW), наземно радиоразпръскване
2300 – 26100 kHz Къси вълни (КВ/SW), наземно радиоразпръскване
87.5 – 108 MHz Ултракъси вълни (УКВ/FM), наземно радиоразпръскване
174 – 230 MHz Ултракъси вълни (МВ/HF), 6 – 12 канал, наземно телевизионно разпръскване
470 – 862 MHz Ултракъси вълни (ДМВ/UHF), 21 – 68 канал, наземно телевизионно разпръскване
3 – 40 GHz Свръхкъси вълни (СКВ/SHF), спътниково ТВ-радиоразпръскване

За наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали с честотна модулация УКВ-ЧМ са отделени честотни ленти 49 – 100 MHz (Метров обхват-1), 174 – 230 MHz (Метров обхват-2) и 470 – 862 MHz (Дециметров обхват). В България и в други страни от Източна Европа за ефирно телевизионно разпръскване е приет стандарт, според който спектърът е разпределен на 12 телевизионни канала в метровия обхват, с офсет на честотите за изображение и звука от 6,5 MHz и канали от 21 до 69 в дециметровия обхват с офсет от 5,5 MHz.[2]

Диапазони в акустиката[редактиране | редактиране на кода]

  • Инфразвуков – под 20 Hz.
  • Звуков – от 20 Hz до 20 kHz (в него напълно се вмества целият диапазон честоти, които човек може да чуе).
  • Ултразвуков – от 20 kHz до 1 GHz.
  • Хиперзвуков – над 1 GHz.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]