Самолет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Aileron pitch.gif
Боинг 777, съвременен реактивен авиолайнер

Самолет (остаряло аероплан — от гръцки: aéros- „въздух“ и -planos „скитащ“) е въздухоплавателно средство по-тежко от въздуха осъществяващо полет в атмосферата с помощта на силова установка и неподвижно крило. Самолетът е способен да се придвижва с висока скорост, използвайки подемната сила на крилото за уравновесяване на теглото и теглителната сила от силовата установка за уравновесяване на челното съпротивление. Неподвижното крило го отличава от махолета, а наличието на силова установка - от планера.

История[редактиране | edit source]

Съществуват много предания от античността, които разказват за полети на хора с въздушни средства, но те са по-скоро плод на мечти. Първите конкретни идеи за летателно средство се зараждат през Средновековието, когато Леонардо да Винчи през 15–ти век чертае планове на планер и на хеликоптер. Изобретената от него летателна машина нарекъл Орнитоптер. С първия полет на човек (братята Монголфие) в летателно средство по-леко от въздуха (балон), най-голямото предизвикателство става построяването на апарат, който е способен да извършва управляеми полети.

Предистория[редактиране | edit source]

През 1853 г. англичанинът Джордж Кайли (на англ. George Cayley) осъществява първия полет на човек с планер. През 1856 г. французинът Жан-Мари льо Бри (на фр. Jean-Marie Le Bris) прави първия полет задвижван със сила - планерът му „Изкуственият албатрос“ (L'Albatros artificiel) е теглен от кон по брега. На 28 август 1883 американецът Джон Дж. Монтгомъри (на англ. John J. Montgomery) успява да извърши полет с планер, който може да се управлява. Друг пионер от същото време е германецът Ото Лилиентал (на немски Otto Lilienthal), който загива с планера си при катастрофа. Неговите записки по-късно служат за основа на планерите на братя Райт.

Началото на XX век[редактиране | edit source]

Първият самолет в света: „Флайър“ на братя Райт, 17 декември 1903 г.

Първата добре документирана машина, която самостоятелно се отделя от земята и прави хоризонтален полет, се нарича „Флайер І“ и е построена в САЩ от братята Орвил и Уилбърт Райт. На 17 декември 1903 година в 10:35 ч. в Северна Каролина, при мразовит вятър достигащ 12 m/s, „Флайър“ прелита във въздуха 12 секунди и изминава 39 метра. През този ден братята извършват общо четири полета, най-дългият от които трае 59 секунди с дължина 279 метра.[1] Внезапен силен порив на вятъра преобръща паркирания самолет и го поврежда сериозно; той никога повече не полита. Братята връщат останките у дома, а след време Орвил реставрира „Флайер“ и го заема на няколко музея. От 1948 г. самолетът се намира в Смитсоновия институт (Smithsonian Institution), Окръг Колумбия, САЩ. Сега този самолет се съхранява в Националния музей на авиацията и космонавтиката (National Air and Space Museum) в столицата Вашингтон.

Направата на самолета наречен Флайер I (популярен днес като Kitty Hawk) струва по-малко от хиляда долара. Той представлява биплан от тип „патица“ – стабилизаторът за попътно управление се намира в задната част на апарата, а този за надлъжно управление – отпред. Размахът на крилата е 12 m. Общото тегло на самолета е 340 kg. Двигателят е четиритактов с мощност 12 hp, тежи 77 kg и е специално направен за целта от Чарли Тейлър в Дейтън, Охайо. Двете дървени витла имат кпд 80% и са издялкани от братята Райт. Вместо колесник те използват стартов катапулт, състоящ се от пирамидална кула и дървена релса. Пилотът лежи на долното крило.

През 1905 година самолетът „Флайър III“ демонстрира стабилно и напълно контролирано поведение във въздуха за относително дълго време. Формално погледнато, крилете на „Флайър“ не са съвсем неподвижни, а използват патентованата от братя Райт техника на огъване на задната част на крилото чрез система от лостове, въжета и макари. На практика тази техника е трудна за приложение и потенциално опасна и през 1915 г. повечето самолети вече имат елерони.
Френският конструктор и авиатор Луи Блерио с произведения в неговата фабрика самолет Блерио XI след 37 минутен полет прелита над Ламанш (La Manche) между градовете Кале (Calais) и Доувър (Dover) в Англия. Така след 19 юли 1909 г. вече няма съмнение, че самолета е ново, бързо средство за транспорт, а Великобритания е шокирана от възможността да се достигне до нейна територия по въздуха.

Първа световна война[редактиране | edit source]

Войните в Европа и най-вече Първата световна война са причина за началото на експериментите със самолета като оръжие. Отначало силно подценяван и смятан за „играчка“, самолетът се доказва на бойното поле като средство, което е способно да нанася поражения на врага. По това време възниква понятието въздушен ас – определение за пилот, който е свалил пет или повече противникови самолета. Най-известният ас от Първата световна война е германецът Манфред фон Рихтхофен, наричан още Червеният барон. От страната на съюзниците най-много регистрирани въздушни победи има французинът Рене Фонк (на фр. René Fonck).

Затишието между войните[редактиране | edit source]

През 1919 година се извършват първите търговски полети – между САЩ и Канада. Първият човек, прелетял сам над Атлантическия океан без междинно кацане, е Чарлз Линдберг на 20 май 1927 г. През 1930-те години в Германия започва разработката на реактивната турбина, но изминава повече от десетилетие преди да се появят първите реактивни самолети.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Самолетът играе ключова роля през Втората световна война, вземайки участие във всички значими битки. Атаката на японците над Пърл Харбър е осъществена единствено от самолети. Битката за Британия е изцяло въздушна кампания. Самолетът е основното оръжие в D-Day, както и при повечето битки в Тихия океан. Множество военни стратегии (германската блицкриг, японските и американски кораби-самолетоносачи, Съюзническата доктрина за „стратегическо бомбардиране“) включват самолета като незаменим участник.

Следвоенно положение[редактиране | edit source]

Първият документиран свръхзвуков полет е извършен през октомври 1947 г. от Чарлз Йегър (на англ. Charles Yeager) в експериментален самолет Бел X-1, макар някои пилоти на „Спитфайър“ да твърдят, че са достигали Mach 1 при пикиране.

Доставка на мляко с транспортен самолет през Берлинската блокада
Първият самолет, обиколил света без междинно кацане: Боинг B-50 „Lucky Lady II“, 1949 г.

Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни Съветският съюз спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на град Берлин - започва Берлинската блокада и периодът на Студената война. В отговор западните страни организират масови редовни превози и доставки чрез транспортни самолети до изолирания град. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки, храни и суровини, включително над 1,5 млн тона въглища за електроцентралите. Неуспешната блокада е преустановена от СССР на 12 май 1949 г.

През 1949 г. самолет Боинг B-50 за първи път обикаля земното кълбо без междинно кацане, като за целта е презареждан с гориво във въздуха.

Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация военно-транспортни самолети (предимно Дъглас DC-3) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и транспортни. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. Повишават се изискванията за надеждност, безопасност и комфорт. Пилотската кабина, пътническата кабина, а по-късно и товарния отсек биват херметизирани. Това позволява на самолета да лети на по-голяма височина, да среща по-слабо съпротивление на въздуха, като това води до по-голяма средна скорост на движение и по-далечен обхват на действие. Непрекъснатото добавяне на оборудване към самолета (от електроника до тоалетни) неминуемо води до нарастване на неговите маса и размери. Увеличават се изискванията към здравината на пистите и оборудването на летищата.

Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. — английският de Havilland Comet. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък - в резултат на експлоатацията и умора на метала, корпусът получава пукнатини в зоната на неподходящо конструираните илюминатори.

Боинг 707 е първият успешен реактивен авиолайнер, започващ службата си през 1958 г. с полет от Ню Йорк до Лондон. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес.

1958-ма е годината, през която повече пътници прекосяват Атлантическия океан със самолети, отколкото с кораби.

Краят на XX век[редактиране | edit source]

От 1970 г. най-големият авиолайнер в света е Боинг 747. През 2005 г. титлата взима Еърбъс A380.

Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави Ту-144 на 31 декември 1968 г — два месеца преди западния му аналог „Конкорд“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство.

XXI век[редактиране | edit source]

Най-бързият самолет в света (Mach 9,6) е безпилотният Боинг X-43. Това е експериментален scramjet за еднократна употреба, разработен от НАСА, като до момента са произведени три броя от него. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато X-43 излиза от контрол 11 секунди след старта си от носещия B-52. Вторият опит е успешен, а третият - на 16 ноември 2004 г. - бележи световен рекорд от 11 200 km/h (Mach 9,6) на височина 13 157 m.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Telegram from Orville Wright in Kitty Hawk, North Carolina, to His Father Announcing Four Successful Flights, 1903 December 17. // 1903-12-17. Посетен на 2013-07-21.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Самолет
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация