Ла Манш
Ла Манш | |
---|---|
пролив, част от Атлантически океан | |
![]() Сателитна снимка на Ла Манш
|
|
Информация | |
Дължина | 560 km |
Ширина | 240 km |
Площ | 75,000 km2 |
Средна дълбочина | 63 m |
Максимална дълбочина | 174 m |
Острови | Нормандски острови |
Ла Манш в Общомедия |
Ла Манш или Ламанша (на френски: La Manche – ръкав; на английски: English Channel – английски канал), е проток, отделящ Великобритания от континенталната част на Европа. Откъм континента Ла Манш граничи с Франция.[1]
Чрез най-тясната си част, пролива Па дьо Кале, Ла Манш свързва Северно море с Атлантическия океан. По времето на Римската империя проливът е известен като Oceanus Britannicus (Британски океан), а през средновековието като Британско море. Проливът се е образувал при топенето на ледовете. В пролива е разположена група острови – Нормандски острови, които са автономни субекти, но същевременно коронно владение на британския монарх.
Съдържание
Общи характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина – 560 km
- Най-малка ширина – 34 km
- Най-голяма ширина – 240 km
- Средна ширина – 158 km
- Средна дълбочина в най-тясната си част – 450 m
- Обща средна дълбочина – 120 m
Историческа и стопанска роля[редактиране | редактиране на кода]
- Ла Манш има важна охранителна роля за Великобритания в редица войни в региона – виж Непобедимата армада;
- Проливът се явява важен морски път, който свързва големите пристанища на Северно море (Ротердам, Хамбург и др.) с Атлантическия океан;
- Ла Манш е важно условие за развитието на градовете във Франция и Великобритания, разположени на брега на пролива.
- Проливът се характеризира с преобладаващо мъгливо и ветровито време, което затруднява корабоплаването в него;
- От 1994 г. под най-тясната част на пролива, в резултат на френско-британски проект, е изграден Тунел под Ла Манш, известен още като Евротунел. Тунелът е важно пътно съоръжение за Западна Европа.
Преплуване на Ла Манш[редактиране | редактиране на кода]
Световният рекорд за преплуване на Ла Манш принадлежи на австралиеца Трент Гримзи 6:55 часа през 2012 г., който подобрява рекорда на българина Петър Стойчев.