Луи Блерио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Блерио
Конструктор и летец
Луи Блерио 
Роден: 1 юли 1872
Камбре, Франция
Починал: 2 август 1936
Париж, Франция

Луи Блерио (на френски: Louis Bleriot), роден в гр. Камбре (Cambrai) на 1 юли 1872 година и починал в Париж (Paris) на 2 август 1936 година, е национален герой на Франция. Като пионер в създаването на самолети и като първия авиатор преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909 година доказва, че самолетът не е само едно средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт.

Биография[редактиране | edit source]

Луи Блерио е инженер дипломиран през 1895 година в L'Ecol Central — Париж. Започва с производство и търговия на автомобилни фарове. Финансово обезпечен като фабрикант, той се отдава на страстта си да строи апарати за летене по-тежки от въздуха. Както всички конструктори в края на XIX и началото на XX век, уредите за летене имитират конструкцията и полета на птиците. Построеният от него орнитоптер с махащи крила не е успешен експеримент. С Габриел Вуазен създават фирма Bleriot-Voisin за строителство на безмоторни самолети, но след 1906 година се разделят и всеки от тях организира собствено проектиране и производство на самолети. При конструирането на апарати с двигатели с вътрешно горене, Блерио не ползва опита на братя Райт. Той приема друга схема и разработваните от него летателни апарати след модел Bleriot V са с всички белези на съвременните самолети. Те са моноплани с предно разположен двигател и с „теглещо витло“. Хоризонталният и вертикалният стабилизатор и органите им за управление са разположени отзад, а тялото е удължено, за да се обезпечи по-добра попътна устойчивост. Колесникът е триопорен с опашно колело, изпълнен с пневматични гуми и е с гумени амортисьори. За разлика от разработваните в Германия, Англия и САЩ двуплощници, именно самолетът на Блерио доказва перспективността на избраната от него схема.

Конструктор[редактиране | edit source]

Конструираните от Луи Блерио летателни апарати са експерименти неподчинени само на една концепция, както при братя Райт, а в непрекъснато търсене на нова конструкция и технически решения с по-добри пилотажни характеристики.

  • Орнитоптер с махащи крила — 1901 г.
  • Bleriot IV — самолет биплан
  • Bleriot V — самолет с крила и управление тип „патица“ — 1907 г.
  • Blerit VI — моноплан — юни 1907 г.
  • Bleriot VII — моноплан с двигател „Антуанет“ — 50 hp и четирилопатен винт — септември 1907 г.
  • Bleriot VIII- моноплан, развитие на мод. „VII“ и базов за мод. „XI“
  • Bleriot XI — моноплан с първи полет на 23.01.1909 г. С него е извършен историческия полет над Ламанша на 25.06.1909 г.

След Първата световна война фирмата Bleriot Aeronautique разработва и произвежда:

  • Bleriot 115, 135, 155, 165 — експериментални четиримоторни пътнически самолети -1923-1926 г.
  • Bleriot 127 — сериен двумоторен бомбардировач — 1926 г.
  • Bleriot 125 — експериментален двумоторен пътнически самолет — 1931 г.
  • Bleriot 5190 — експериментална летяща лодка.

Авиатор[редактиране | edit source]

През 1908 година Луи Блерио извършва непрекъснат полет от 14 километра. През 1909 година единствените подготвени пилоти за полет на Ламанш са французите Луи Блерио и Юбер Латам (Hubert Latham). На 19 юли 1909 година от Франция към Англия излита самолет Антуанет VII (Antoinette VII), с пилот Латам, но поради дефект в двигателя след около 7 мили пада и е спасен от френски военен кораб. На 25 юли 1909 година в 4 часа и 35 минути Блерио излита със самолет Блерио XI (Bleriot XI) от Кале (Calais) посока Доувър (Dover), Англия. След 37 минутен полет успешно каца в Англия. Така, без да поставя какъвто и да е рекорд във височина или скорост на полета с един двигател „Анзани“ (Anzani) с мощност 25 hp, Луи Блерио става най-прочутият пилот в зората на авиацията, национален герой и спечелва обявената награда от 1000 паунда от английския вестник „Дейли мейл“. Този прелет е не само изпит за мъжеството на пионерите на авиацията и сътворените от тях летателни апарати. С него се доказва, че самолетът е ново средство за придвижване и това има широк политически отзвук. Като пример може да се цитира едно изказване на Хърбърт Уелс (H. G. Wells) „... независимо от нашата флота, от военна гледна точка, този остров вече не е недостъпен.“ („... in spite of our fleet this is no longer, from the militari point of view, an inaccessible island.“)

След успеха, Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си Блерио XI и дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. Той притежава френско пилотско свидетелство № 1. При гостуването си в Истанбул, след излитане от плаца на една турска казарма, самолетът, без да набере височина, се блъска в комин, от което Блерио е ранен. Неуспехът не го обезкуражава. В откритата школа в Етамп се обучават пилоти от цяла Европа, а по лиценз са произведени 16 разновидности на самолета Блерио XI във Франция, Англия, Русия и САЩ.

Луи Блерио пред полет с "Блерио XI"

Самолетостроител[редактиране | edit source]

През 1903 година с Габриел Вуазен произвеждат безмоторни плъзгачи. Тази дейност продължава до 1906 година, когато се разделят и всеки от тях регистрира собствена самолетостроителна фирма. Превъзходството на френските изтребители по време на Първата световна война е основано на самолетите на Луи Блерио и разработения Bleriot XI Militaire с 9-цилиндров ротационен двигател Gnome- 80 hp. То става още по-очевидно с появата на знаменития SPAD VII, конструиран от Луи Бешеро. За основа служи довоенен самолет „Депердюсен“, създаден от изтъкнатия конструктор Анри Депердюсен произвеждан в основаната през 1910 година от него фирма „Societe des production des Aeroplanes Deperdussin“, съкратено SPAD (Дружество за производство на апарати Депердюсен). Луи Блерио с група предприемачи изкупуват фирмата, като я спасяват от фалит и запазват абревиатурата SPAD на новата фирма „Societe pour l`Aviation et ses Derives“ (Дружество за авиация и нейните отрасли). Произвежданият SPAD S.VII е биплан с „V“ образен двигател с водно охлаждане „Испано-Сюиза“ (Hispano-Suiza) с мощност 150 hp и развива недостигната дотогава скорост от 180 km/h. Съоръжен е с една картечница и голям запас от патрони и с него са летели знаменитите френски асове по време на Първата световна война — Фонк, Гинемар и Нунжессер. Този самолет и моделите до SPAD S.XIII са произведени в количество около 10 000 броя и са на въоръжение в армиите на всички държави от Антантата.

След войната фирмата Bleriot-SPAD е ликвидирана по икономически съображения и е основана фирма Bleriot Aeronautique за изследване и развитие на гражданското самолетостроене. През 1920–1923 година започва производството на мотоциклети Bleriot, като се използва опита от самолетостроенето и наличните производствени мощности. Мотоциклетът е с

  • двигател от 500 куб. см. и странично разположени клапани;
  • три скорости и ремъчна трансмисия;
  • цяло колело от типа на самолетните и възможност за закачване на кош.

Поради не особен успех, производството е преустановено през 1923 година.

Възстановен мотоциклет Bleriot от 1922 година

Луи Блерио и българската авиация[редактиране | edit source]

Името на Блерио е неразривно свързано със създаването и успехите на българската авиация.

  • В школата в Етамп край Париж през 1912 година се дипломират първите български летци офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
  • Първият самолет на нашата авиация е Bleriot XI и с такъв самолет е извършен първият полет с български летец на 13.08.1912 година.
  • България в началото на Балканската война притежава 23 самолета, от които 10 са тип Блерио. До края на войната броят на последните е увеличен до 21, внесени от Франция и Русия, с което стават основният самолет в българската войска.
  • За първи път успешно приземяване със спрял двигател извършва поручик Христо Топракчиев. Методиката за кацане със спрял двигател се включва в програмата на Луи Блерио в школата му за обучение на авиатори.
  • Първата жертва, дадена от българската авиация, е поручик Христо Топракчиев, загинал на 19 октомври 1912 година със самолет Bleriot XI, руско производство.

Източници[редактиране | edit source]

  • John WR Taylor, Kenneth Munson, History of Aviation, Crown Publishers, ini. New York, 1978, ISBN 0-7064-0241-3
  • Андреев И. А., Александр Н. Захаров, Боевые самолеты, изд. „ИЛБИ“, Москва, 1994.
  • Луи Блерио създател на истинския самолет, Иван Бориславов, сп. Криле, Ретросалон, бр. 4 /64/, 2007.
  • Henshaw Peter, The Encyclopedia of the Motorcycle, Chartwell books, inc. USA, 1999,ISBN 0-7858-1047-1